Едно от най-важните открития за българската история и археология е намирането на гроба на хан Кубрат, което не само хвърли светлина върху миналото на българския народ, но и предостави материални доказателства за значението на Велика България и ролята на Кубрат като визионер и съюзник на Византия.
Особена стойност има мечът на хан Кубрат - един от най-забележителните и богато украсени артефакти от времето на Ранното средновековие, намерен в гроба на владетеля в Малая Перешчепина, днешна Украйна, и съхраняван в Държавния Ермитаж в Санкт Петербург. През 2019 година мечът бе изложен за пръв път в България, като част от временна експозиция, предизвикала огромен интерес сред обществеността и специалистите.
Находката е част от цялостен погребален комплекс, разкрит през 1912 г. край село Малая Перешчепина в Полтавска област. В гробницата са открити над 800 златни и сребърни предмета, включително златен пръстен с надпис "Патриций Кубрат", който потвърждава принадлежността на находката към владетеля на Велика България. Мечът, част от това съкровище, е с дължина около 93 см и е уникален със своята техника на изработка - луксозно оръжие, вероятно дарено от Византийската империя. Самото погребение съчетава елементи на тюркската степна традиция и християнски влияния - нещо, което също подсказва за близките връзки между Кубрат и Константинопол.
Хан Кубрат е основател на Стара Велика България - могъщо племенно обединение, възникнало около 632 година в северното Причерноморие. Произхождайки отрода Дуло, Кубрат е възпитан във Византия - според средновековни хроники вероятно като заложник или ученик в императорския двор, където приема християнството. По време на управлението си, той успява да обедини българските племена и да отхвърли хегемонията на западните тюрки, които дотогава доминират в региона.
Най-важното политическо действие на Кубрат е съюзът с Византийската империя. Император Ираклий го признава за съюзник и му дава титлата "патриций" - знак на изключително доверие и легитимация пред другите степни народи. Именно от този период датира и луксозният меч, който се предполага, че е византийски подарък - символ на военен съюз, чест и обвързаност. Във византийската дипломатическа традиция, даряването на скъпоценни оръжия е утвърдена практика, с която се признава властта на варварските владетели и се засвидетелства политическо партньорство.
Мечът на Кубрат не е просто оръжие - той е ключ към разбирането на ранносредновековната българска държавност. Орнаментите, инкрустациите и формата му са типични за византийския луксозен стил от VII век. Според изследователи, именно този меч потвърждава, че Кубрат е бил не просто местен вожд, а легитимен владетел, признат от Източната Римска империя. Това го отличава от редица други степни владетели, чието влияние рядко надхвърля локалния мащаб.
Мечът е и символ на трансформация - от степния номад към цивилизования християнски владетел. С него Кубрат въплъщава нов тип лидерство, което съчетава военна мощ и дипломатически финес. Още повече, откриването на меча в погребален комплекс със смесена обредност показва, че Кубрат е бил фигура, способна да обединява различни културни и религиозни пластове - нещо изключително важно за стабилността на създадената от него държава.
Кубрат се отличава от редица свои съвременници не само с умението си да воюва и да води преговори, но и с визията си за трайна държавност. Под негово ръководство българите създават мощно обединение, което служи като основа за бъдещите български държави. За разлика от много степни владетели, които разчитат основно на военна сила, Кубрат използва дипломатически канали, за да осигури легитимност и съюзници. Християнското му възпитание във Византия несъмнено играе роля в подхода му към управление - той залага на стабилност, съгласие между племената и културна приемственост.
След смъртта му обаче държавата, създадена от него, не успява да устои на външния натиск и бива разпокъсана. Синовете му тръгват в различни посоки, като най-успешен се оказва Аспарух, който основава Дунавска България. Но идеята за политическо обединение и устойчивост, заложена от Кубрат, остава жив пример в българската историческа памет.
Показването на меча в България през 2019 г. имаше не само научна, но и културно-политическа стойност. За първи път българската публика имаше възможност да види оригиналната вещ на владетел, чието име е в основата на националната история. Това събитие се случи на фона на влошаващи се отношения между Европейския съюз и Русия - факт, който придаде допълнително дипломатическо измерение на изложбата.
Мечът се съхранява в Ермитажа в рамките на постоянна експозиция "Великото преселение на народите" заедно с голяма част от предметите от погребалното съкровище на хан Кубрат. За България обаче тази находка има особена национална важност.
Мечът на хан Кубрат е артефакт от изключително значение - не само за историята на България, но и за историята на европейския континент през Ранното средновековие. Той въплъщава в себе си символите на легитимна власт, съюзничество, културна трансформация и историческа приемственост. Като свидетелство за стратегическия гений на Кубрат, за византийската политика на интеграция чрез съюзи и за силата на българската държавност. Заради това мечът ще продължи да бъде обект на интерес, изследвания и национална гордост.
