Как така: Бебета с гени от трима души бяха родени в Обединеното кралство
Британски регулаторен орган потвърди, че в страната са се родили малък брой бебета с ДНК от трима различни души. Техниката за създаване на ембриони с „трима родители“ стана законово допустима преди няколко години, но едва сега получаваме информация, че процедурата е успешно използвана в страната.
Разследване на вестник „Гардиън“ разкри, че към април 2023 г. в резултат на лечение с митохондриално донорство (ЛМД) са родени няколко бебета – по-малко от 5.
Органът за оплождане и ембриология на Обединеното кралство (Human Fertilisation and Embryology Authority), независимият регулатор на лечението на безплодието и изследванията на човешки ембриони, е одобрил поне 30 отделни случая за ЛМД, но не съобщава точна цифра за броя на успешните живородени деца, нито каквито и да било други подробности, за да избегне „идентифицирането на някое от участващите лица, на които Органът дължи конфиденциалност“.
Правителството на Обединеното кралство узакони ЛМД още през 2015 г., като първото официално одобрение за използването на техниката в света дойде през следващата година. Само една клиника – Центърът за репродуктивна медицина в Нюкасъл – е лицензирана да извършва процедурата и, съвсем очаквано, програмата беше възпрепятствана от ограниченията по време на пандемията, заради което и досега по-малко двойки от очакваното са успели да се подложат на нея.
Тези бебета обаче не са първите, родени с помощта на техниката. Първото е родено в началото на 2016 г. в Мексико, където лекари от САЩ помагат на двойка от Ню Йорк да се подложи на ин витро оплождане след ЛМД.
Защо се използва ДНК от трима души?
ЛМД е разработено за лечение на специфичен вид генетично заболяване, наречено митохондриална болест. Добре функциониращите митохондрии са от съществено значение за снабдяването на клетките на организма с необходимата им енергия. Mутациите в митохондриалната ДНК обаче могат да повлияят на тази сложна система по много начини, причинявайки огромна гама от симптоми.
Митохондриалната ДНК се унаследява от майката и целта на ЛМД е да се замени генетичният материал от биологичните родители на ембриона като така се получи нова донорска яйцеклетка, която съдържа здрави митохондрии.
Трудно е да се определи точно колко разпространени са митохондриалните мутации, но се предполага, че около 1 на 250 здрави индивида може да е засегнат. Базираната в САЩ фондация „Обединени митохондриални болести“ изчислява, че на всеки 30 минути се ражда дете, което до 10-годишна възраст ще развие такова заболяване.
Тъй като бебетата наследяват всичките си митохондрии от майката и няма начин да се предвиди доколко ще бъде засегнато всяко отделно дете, ако рискова жена зачене по естествен път, привлекателна стратегия за лечение е въобще да се предотврати предаването на дефектни митохондриални гени.
Как действа процедурата?
В Обединеното кралство са одобрени за използване две техники, които в общи линии работят по един и същи начин.
И в двата случая целта е да се създадат ембриони, които съдържат пълен набор хромозоми от биологичните родители – около 99,8 % от общия генетичен материал – както и малък брой митохондриални гени от донорска яйцеклетка, които да заменят проблемната митохондриална ДНК.
Ядреният генетичен материал на майчината яйцеклетка може да бъде прехвърлен в донорска, на която е отстранен собственият генетичен материал, след което тази яйцеклетка да бъде оплодена със сперматозоидите на бащата. Това се нарича трансфер на майчиното вретено (MST – maternal spindle transfer).
Алтернативно, както яйцеклетките на майката, така и тези на донора могат да бъдат оплодени първо със сперматозоидите на бащата, преди ядрата от клетките на майката да бъдат прехвърлени в клетките на донора. Това се нарича пронуклеарен трансфер (PNT – pronuclear transfer).
Дете, родено от лечение с митохондриално донорство, няма право на никаква идентифицираща информация за донора на яйцеклетки, нито пък донорът би имал някакви родителски права или задължения спрямо детето. След навършване на 16-годишна възраст детето ще има право на определена неидентифицираща информация, като например резултатите от медицинските скринингови изследвания на донора.
Какво следва занапред?
Тази технология все още е в началото си и както всяка медицинска процедура, тя също не е лишена от рискове.
„Досегашният клиничен опит с ЛМД е обещаващ, но броят на регистрираните случаи е твърде малък, за да се направят окончателни заключения за безопасност и ефикасност“, казва пред „Гардиън“ Даган Уелс, професор по репродуктивна генетика в Оксфордския университет.
Например, невъзможно е да се избегне прехвърлянето на незначителен брой митохондрии в донорската яйцеклетка заедно с генетичния материал на майката, а в редки случаи те могат да се размножат, докато ембрионът се развива в утробата – така нареченият „обратен ход“.
„Причината, поради която в клетките на някои деца, родени след процедурата, се наблюдава обрат, но не и при други, не е напълно изяснена“, казва Уелс. „Затова дългосрочното проследяване на родените деца е от съществено значение.“
* * *
Въпреки че последните новини потвърждават това, което мнозина вече подозираха – че в Обединеното кралство вече са се случили успешни раждания след ЛМД – експертите подчертават необходимостта от зачитане на личния живот на участващите семейства, както и от изчакване на публикуването на всички рецензирани данни.
„Сигурен съм, че подробностите ще бъдат предоставени, вероятно в рецензирана научна публикация и се надявам това да стане в най-близко бъдеще“, коментира професор Робин Ловел-Бадж от института „Франсис Крик“. „Екипът от Нюкасъл, който участва в провеждането на процедурите, е предпазлив и ще иска да включи в публикацията си поне някои данни от проследяването на бебетата, като същевременно защити личния живот на семействата.“
Това се потвърждава и от Сара Норкрос, директор на благотворителната организация PET: „Целта на тази технология е да даде на хората начин да избегнат предаването на митохондриално заболяване на своите деца. Предвид пораженията, които то вероятно е нанесло на първите семейства, които са се възползвали от митохондриалното донорство, е особено важно да се зачита личното пространство на тези семейства.“
