Автобиографична памет: Наистина ли има хора, които никога не забравят?

Ако бъдат попитани за спецификите на произволен ден от живота им, повечето хора трудно биха отговорили само по памет. Но това не се отнася за всички. Хората с висока автобиографична памет (HSAM) или хипертимезия могат да си припомнят дори най-дребните детайли от ежедневиео си с почти невероятна точност и бързина.

Какво е автобиографична памет?

Според Центъра за невробиология на обучението и паметта към Калифорнийския университет в Ървайн HSAM е феномен, който се характеризира с „превъзходна способност за припомняне на специфични детайли от автобиографични събития“.

„Автобиографични“ е ключов момент там; доколкото настоящите изследвания сочат, тази впечатляваща способност почти никога да не забравяш не се простира извън собствения живот на индивида, той трябва сам да е преживял спомена си.

„Не мога просто да запомням неща“, обяснява пред Reader’s Digest Марки Пастернак, един от най-младите хора с HSAM. „Не работи така. Трябва да го видя. Трябва да бъда там. Трябва да го изживея, иначе то не ми влияе.“ При HSAM са възможни и фалшиви спомени.

Хората с това състояние – смята се, че техният брой е между 60 и 100 души – също така „са склонни да прекарват голямо количество време в размисли за миналото си и имат детайлно разбиране за календара“.

Феноменът е докладван официално за първи път през 2006 г. – макар че може да е описан още през 1871 г. – от изследователи от Калифорнийския университет в Ървайн при 35-годишна жена, наричана тогава „AJ“, за която сега знаем, че е Джил Прайс.

Прайс се свързва с невролога от Калифорнийския университет в Ървайн д-р Джеймс Макгау с надеждата да разбере по-добре какво се случва с паметта ѝ. Заедно с д-р Елизабет Паркър и д-р Лари Кейхил, Макгауг успява да докаже, че „ако й се даде дата, Прайс може да ви каже кой ден от седмицата се пада и какво е правила“ и може да го направи „със значителна точност и надеждност“.

Подобно на други хора с HSAM, Прайс успява да си припомни тази информация без помощта на техники като мнемоника, каквито се използват от хора с други видове отлична памет.

Как работи този феномен?

Candy Land

Начинът, по който хората с HSAM преживяват процеса на пресяване на спомените си, за да идентифицират конкретна информация, е различен при различните хора. Пастернак например споделя пред Reader’s Digest, че вижда своята памет като „дъска за играта Candy Land“, в която определени цветове на квадратчетата представляват конкретни месеци.

Що се отнася до неврологичният аспект, който стои в основата на HSAM, изследователите все още го проучват. При първото групово проучване през 2012 г. на участниците е направен структурен ядрено-магнитен резонанс на целия мозък, като предварителните резултати установяват множество структури с различна анатомия от тези в мозъка на хора без HSAM.

Оттогава насам други проучвания продължават да изследват дали има конкретни структурни различия, които са в основата на тази способност. Неотдавнашен систематичен преглед на изследванията установи, че макар някои от тях да имат противоположни на първоначалното проучване резултати и да не откриват значителни анатомични разлики, общите данни сочат, че може да има разлики в структурите в медиалния темпорален лоб на мозъка и там, където се срещат темпоралният и тилният лоб, като всички тези части на мозъка имат роля в паметта.

Изясняването на начина, по който функционира цялата работа, също не е само въпрос на научно любопитство или подпомагане на хората, които имат това заболяване, да разберат по-добре какво става в мозъка им.

„Изследването на HSAM може да даде значителна информация за това как мозъкът може да оптимизира или подобри обработката на спомените“, обясняват от Калифорнийския университет в Ървайн, „което ние след това да използваме за предотвратяване или лечение на нарушения на паметта.“