Спортни хроники: Синът на Пеле – наркотици, пране на пари и много малко футбол

По традиция, точно около Нова година бунтовете в бразилските затвори ескалират, а краят на 2017-а не прави изключение и се дава старт на поредната конфронтация между две огромни престъпни организации – „Примиро Командо да Капитал“ и „Командо Вермельо“. Изстъпленията са не само зад решетките, но и по улиците на бразилските градове.

Жертвите и ранените растат непрекъснато, а в социалните мрежи се появява видео, на което затворници играят футбол с прясно отрязана човешка глава.

Да, сцените са брутални и не са за всяко око, но в ъндърграунда няма място за сантименти. В градчето Трес Корасойнс местните са притеснени от носещата се от уста на уста смразяваща мълва, че един от хората, участващи в размириците, е синът на иконата Пеле. А неговата глава ще е следващата, която ще бъде ритана из прашния двор на затвора.

„Имаше заповед и моята глава да бъде отсечена, говоря в буквалния смисъл на думата. Сигурен съм, че в това време Господ ме спаси. Трябва да съм му благодарен до края на живота си“, разказва Едсон Чолби до Насименто-Единьо, познат повече като синът на Пеле, за онези събития.

А неговата съдба трябва да бъде много по-различна. Трябва да тръгне по стъпкита на баща си и да стане Принца на футбола.

Но успехът на терена не върви ръка за ръка с трафика на хора, наркотиците и прането на пари.

17-годишният Пеле плаче на рамото на вратаря Жилмар, след като Бразилия печели финала на Световното първенство през 1958 г.

На Нова година, през 2017-а, Единьо най-после реално осъзнава, че е провалил живота си и е опетнил името на баща си. А нищо не предвещава това.

На 21 юни 1970 година Пеле печели Световното първенство за трети път в кариерата си, което за мнозина, го прави най-великият играч в историята. 67 дни по-късно съпругата му Розмари дос Реис Шолби ражда Единьо.

През 1975 година Пеле и цялото му семейство се преместват в Ню Йорк, където с екипа на Космос бразилецът става най-високо платеният спортист. За всички това е възможност и за ново начало.

„Щом пристигнахме в Ню Йорк, родителите ми се разделиха. Така че аз бях отгледан от самотна майка в малък апартамент. Връзката ми с татко беше много спорадична, чувахме се само 1-2 пъти в годината. За мен той беше лош човек, защото караше майка ми да плаче“, спомня си Единьо.

Тийнейджърските му години минават из улиците на Ню Йорк – онзи, от 80-те, в който имаш само един избор – да си корав и да не отстъпваш. Единьо, който не говори за баща си и никой не знае, че е син на футболна икона, прави точно това.

Неговото възпитание е от „Бронкс“, където играе баскетбол и футбол. На 19 се завръща в Сантос като обещаващ млад вратар, въпреки че мнозина твърдят, че специално в този случай много му е помогнал фактът, че е син на Пеле.

После идва напрежението. В Бразилия очакванията към сина на Краля са огромни. Единьо няма къде да се скрие.

Проблемите започват. През 1992 година вратарят участва във фатален пътен инцидент. Или, по-точно казано, свидетел е на такъв. Пред очите му е блъснат възрастен човек на колело. Единьо се обажда на бърза помощ, а след това напуска мястото на произшествието. Два месеца по-късно обаче е обвинен, че е участвал в гонка на пътя.

„Аз се превръщах в мишена заради баща ми“, разказва бразилецът.

Върховият момент в кариерата му идва през 1995 година, когато Сантос стига до решаващ финал за титлата в Бразилия, но губи от Ботафого.

Впоследствие Единьо слага край на футболната си кариера и се насочва към треньорството.

„Няма как да съдим за треньорската му кариера, защото на практика той никъде не се е задържал дълго. Още в първия му клуб Трес Корасойнс имаше финансови проблеми и тимът спря съществуването си“, разказват местни.

Междувременно животът извън терена става сложен за Единьо.

Срещу него тече публична вендета, инициирана от наркобосове. Множество обвинения, довели в крайна сметка до това през 2014 година той да бъде осъден на 33 години затвор. След обжалване присъдата е намалена на 12 години и 10 месеца, а впоследствие животът на Единьо се редува между това да бъде зад решетките и на свобода.

„Всичко това изглежда смешно. За да переш пари, трябва да имаш такива. Трябва да притежаваш имущество – къщи, автомобили. Аз нямам такива неща“, разказва синът на Пеле пред медии в Бразилия.

Защитен свидетел обаче разказва различна история, която свързва Единьо с картела „Примиро Командо да Капитал“.

„Те работеха с колумбийци и почти целият Рио де Жанейро беше техен. Снабдяваха всички с кокаин. Първоначално полицията не разследваше Единьо, но после стигна и до неговия телефон. Бунтовете в затворите впоследствие също станаха заради битка за наркотици и завладяване на територии.“

Истината е някъде по средата.

Единьо не отрича, че някои от приятелите му са бандити, но казва, че цялата съдебна система в Бразилия е срещу него, само защото е син на Пеле. Това е съдбата на един човек, който трябваше да е принц на футбола, но едва не му откъснаха главата в бразилски затвор, за да играят мач с нея.