Най-добрите хакери идват от Северна Корея

Северна Корея поддържа двустранни политически отношения с много малко страни, но сред изброените можете да откриете България. Благодарение на добрия политически тон в катедрата по чужди езици в Пхенян се преподава и български. През последните няколко години стана ясно, че Ким Чен Ун се е фокусирал в производството на атомно оръжие, с което да гарантира суверенитета на страната и режима за бъдещите години.

Макар и този ход да не се понрави на ООН, логически носи сериозна сигурност на страната, особено с лидер, наказващ провинилите се чрез разстрел с противовъздушно оръдие. Северна Корея, поне според НАТО, продължава да държи старата съветска техника на въоръжение, произвежда оръжие и често нарушава различни мирни спогодби. Погледната от космоса, това е единствената страна, която не може да електрифицира всичките си зони. Достъпът до интернет зарежда само няколко страници, а компютрите със севернокорейска операционна система услужливо споделят на партията какво точно имате в компютъра си, както и какви са интересите Ви. Имайки предвид, че сайтовете предлагат само новинарска емисия, кулинарен канал и прогноза за времето.

И докато интернет диктатура властва сериозно над местното население, Северна Корея се оказва добре въоръжена с хакерска армия. Комунистическата партия има една от най-строгите информационни бариери в света. Разкрития за нарушаване на човешки права и съществуването на наследствена присъда – ако човек се опита да избяга в Южна Корея, неговите внуци могат да излежават присъдата – започнаха да получават гласност единствено от малкото успели да избягат навреме. Разкритията за дейностите на севернокорейската дигитална армия изплуваха, след като хакерска група публикува голяма част от личните данни на служителите на Sony.

Освен наемането на нов екип за защитаване на дигиталното съдържание, Sony се съгласиха да не пускат филма „Интервюто“ по кината, където Ким Чен Ун беше осмиван, а вместо това оставиха само с опция за стриймване. Севернокорейската хакерска група, носеща кодовото име „Бюро 121“, работи пряко с армията и отговаря за поразяването на различни дигитални цели. Според дезертьори, военните рекрутира най-талантливите кадри след завършването на университета по автоматизация в Пхенян, след това бюрото по разузнаване провежда 5-годишно обучение и изпраща компютърните си гений в страни като Китай.

Междувременно, семействата на военнослужещите получават правото да живеят охолно в столицата. Официалното създаване на бюрото е през 1998-а година, а през 2005-а година, границата пресичат и първите агенти под прикритие. Мнозина идват с работни визи от Северна Корея, трупат стаж в банки и търговски дружества, други имат дипломатически имунитет, но като цяло използват добре оформеното прикритие на супергерои, които през деня изпълняват своите служебни ангажименти, а през нощта се заемат с търсенето на уязвими места в системите на различни институции. Интернетът на Северна Корея идва директно от Китай, но едва след прекарването на високоскоростни връзки, разузнаването пуска кадрите си в действие.

Възпитаниците на Бюро 121 се смятат не само за едни от най-добрите в света, но и за едни от най-организираните. Пред американския сенат, г-л Винсънт Брук споделя, че интересът на страната се е преориентирал към електронния фронт, поради наличието на ниски разходи и висока ефективност за поддръжка. Разбира се, атаките на агенцията не са фокусирани само върху протекцията на лидера и запазването на доброто му име. През последните няколко години, експерти по електронна сигурност са категорични, че битките на електронния фронт, коствали милиони долари, губят следите си някъде в Северна Корея.

През 2015-2016 година, групата „Лазарус“ удря банковата система за комуникация SWIFT, използвайки личните данни на висши служители. Близо 101 милиона долара напускат централната банка в Бангладеш, а малко по-късно, неоторизирани транзакции се забелязват и в друга търговска банка във Виетнам. След финализирането на преводите, хакерите трият базата данни и не позволяват никой да проследи къде са отишли парите след това. Подозренията към Северна Корея остават, след като методиката на действие напомня сериозно за атаката срещу Sony. Макар и да липсва официално потвърждение, това може да се смята първата хакерска атака, разрешена от държавен глава.

Без съмнение, един от най-паметните случаи и демонстрация на уязвимост в системата е „WannaCry“ крипто-червеят. Макар и хакерската група отново да е Лазарус, двама граждани със севернокорейски паспорти остават заподозрени. За 4 дена са поразени близо 300 000 компютъра по света, а откупът за декриптирането на файлове възлиза между 500 и 600 долара, преведени в биткойни. В доклад от 109 страници, ФБР представя обвинението си срещу 34-годишният Парк Джин Хьок.

Седмица след представянето на доказателствата, комунистическата партия отговаря, че такъв човек никога не е съществувал. И докато двете страни се лутат между реалността и въображението, Северна Корея продължава да събира талантливи студенти, които да подчинят мрежата и да допринасят за финансирането на страната, понякога официално, друг път – не.