Една от най-значимите, виртуозни и дълго просъществували групи в рок музиката е преминала през огромни премеждия.
Deep Purple възниква още в края на 60-те години, изиграва огромна роля за оформянето на хард рока и хеви метъла и оставя след себе си купища знакови за тежката музика песни и рифове.
През годините Purple претърпява радикални промени в състава си, но в началото e неизменно свързанa със своя невероятен китарист Ричи Блекмор. Проблемът е, че освен истински феномен на китарата, Блекмор е и крайно тежък характер и поведението му неведнъж заплашва да съсипе групата.
Виртуозът напуска Deep Purple още през 70-те години на миналия век и макар че по-късно се завръща, второто му напускане през 1993 г. вече е окончателно. Тогава останалите от легендарния британски състав се сблъскват с предизвикателството да открият кой да замени фигура като Блекмор.
Те са решени да привлекат някое голямо и актуално име и избраникът е Джо Сатриани, който не се нуждае от представяне за феновете на китарната музика.
Американският гуру е учител по китара на редица бъдещи знаменитости, а на свой ред е сред най-успешните в областта на инструменталния рок с над 10 млн. продадени албума.
Но защо той първоначално тотално отхвърля възможността за Purple и защо впоследствие отказва да стане постоянен член на групата?
През 90-те години Сатриани постига такава известност, че към него не липсва интерес от страна на големите групи.
И все пак той е изненадан, когато към края на 1993-та получава обаждане от мениджъра си с интересно предложение - да замени на пожар Ричи Блекмор за японското турне на Deep Purple.
"Бях направо обиден, че ме пита такова нещо, защото съм такъв голям фен на Блекмор. А него никой не може да го замени", обяснява Сатриани.
Затова той просто отговаря "Не ми звъни повече" и затваря с трясък слушалката на телефона. Мисълта каква възможност му се отваря обаче не напуска съзнанието му и не след дълго той променя своето решение.
"Естествено, половин час по-късно звъннах обратно на мениджъра и го питах "Ти отговори ли им вече?" А той отвърна "Не, защото знаех, че ще размислиш".
Така през декември 1993 г. Джо Сатриани излиза заедно с Deep Purple за концертите в Япония, които протичат изключително успешно.
Китаристът остава в групата и за европейското турне през следващото лято, а след края му получава привидно неустоимото предложение да стане постоянна част от Purple.
Причината за отказа му обаче е съвсем логична - каквато и класа да притежава, Сатриани не се чувства съвсем на мястото си там, където един от неговите идоли е сътворил незабравима музика и е развил основни похвати в електрическата китара.
"Беше на психологическа основа. Знам, че пръстите ми могат да направят необходимото, но психически, как можеш да излезеш на тази сцена, ако не си онзи човек? В крайна сметка просто си казваш, че трябва да проявиш кураж, да излезеш и да видиш какво ще се случи", обяснява американецът.
"Мисля, че който и да се появи на сцената със съзнанието, че не е човекът, когото аудиторията познава и обича - а е просто заместник - ще има тази психологическа бариера на всеки концерт. Трябва да опитваш да не мислиш от гледната точка на публиката. Но аз не можех да не го правя. Бях такъв голям фен на Deep Purple и на Ричи Блекмор. Имаше голяма вътрешна борба, когато свирех Smoke on the Water. Чувах всяка нота по начина, по който Ричи я е изсвирил и се чудех защо да свиря различно, като неговият начин си е перфектен."
"Но разбира се, момчетата от бандата искаха да бъда себе си. Казваха ми "Прави каквото искаш, искаме да чуем твоя стил, забрави за Ричи".
"Но беше невъзможно за мен, защото съм израснал, опитвайки се да имитирам Ричи Блекмор".
"Беше вълнуващо преживяване и много се вълнувах да свиря с легендарна банда. Имаше вечери, в които се редувахме да свирим сола с Джон Лорд и просто не можех да повярвам, че ми се случва", продължава разказа си Сатриани.
Но накрая обяснява и защо няма как да се съгласи да се присъедини перманентно към формация от такъв калибър.
"Имам приятели, които са изкарвали успешни периоди, замествайки прочути музиканти в групи. Но помня какво са ми казвали те. Стив Вай веднъж ми каза: "Джо, ако можеш да го избегнеш, никога недей да ставаш заместник на някой известен човек в банда, защото феновете - те никога не ти дават да го забравиш. Винаги те сравняват с предишния".
Затова Сатриани предпочита да поеме риска да развива соловата си кариера, разчитайки на отличната връзка, която е изградил със собствените си фенове.
А постоянен китарист на Deep Purple вместо него става впечатляващият Стив Морс, който се присъединява през 1994 г.
Междувременно, самият Ричи Блекмор за малко се връща към своята група Rainbow през 90-те, а по-късно поставя началото на другия си проект - фолк рок формацията Blackmore's Night.
