„Изкуството на бизнеса“: Бeрнар Арно – най-богатият човек в света
Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.
Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.
Несъмнено сте чували за Луи Витон, Кристиан Диор, Тифани, Кензо, Сефора, Булгари и Зенит. Първото общо нещо между тези марки, е че те диктуват вкусовете и предпочитанията на милиони хора по света, а притежанието на техните предмети се смята за признак на богатство, престиж и елегантност. Това, което малцина се замислят, е че всички тези и много други марки – общо над 70, са притежание на една единствена бизнес империя, родена от въображението, амбицията и неутолимата жажда за успех на един единствен човек – Бернар Арно – най-богатият човек на земята.
Бернар Жан Етиен Арно се ражда на 5 март 1949 г. в градчето Робо, в Северозападна Франция, недалеч от Лил. Идва на бял свят в една съсипана от Втората световна война държава, която бавно се възвръща към нормално съществуване с помощта на „Планът Маршал“ и стремежа на французите да превъзмогнат горчивината на поражението, понесено от Германия през 1940 г. Бернар израства в семейство, което самите французи биха определили като буржоазно.
Баща му Жан Леон Арно е индустриалец, завършил инженерен профил в Парижкия технически колеж. Майка му – Жозефи Савинел е пианист. В строгото католическо семейство важна роля играе бабата на Бернар, която произхожда от консервативен род от Оверн. Момчето учи в католически училища и взема уроци по пиано от съвсем рано.
Бернар учи първо в родния си град Робо, а след това завършва един от престижните лицеи в Лил. През 1971 г. завършва с отличие Политехническия колеж – едно от най-добрите технически висши учебни заведения във Франция. Веднага след дипломирането си Бернар поема семейния бизнес, където усвоява, редом до баща си, тънкостите на това да ръководи собствена компания в тогавашна Франция.
Още в ранните си години като управител, Арно развива усет за инвестиции и същевременно разбира нуждата от това една компания да бъде гъвкава и да може да променя изцяло основния профил на своите инвестиции и производство. Така, между 1971 и 1987 г., семейният бизнес се преориентира от производство на стоки и машини към изкупуване и препродаване на недвижимо имущество, а впоследствие и към производство на дрехи и аксесоари.
Звездният миг за Бернар идва през 1987 г. Още от момче той е голям почитател на марката „Диор“ и мечтае някога да я притежава. Именно тази възможност се разкрива пред него, когато през същата 1987 г. френското правителство обявява, че ще продаде компанията „Бузак Сен Фер“, която държи правата на Диор и на универсалния магазин „Ла Марш“.
Бернар вкарва всичките си умения, чар, хъс и амбиция, и успява да придобие компанията на номинална стойност от 1 франк (реално инвестира 15 милиона), реализирайки една от най-успешните приватизационни сделки в историята на Франция. Решен да съживи рухналата марка, Бернар се заема да реализира пълно преструктуриране на бизнеса. В рамките на следващите 2 години, всички активи на „Бузак“ са разпродадени, с изключение на марката „Диор“ и магазинът „Ла Марш“. Арно съкращава общо 9000 работници и си спечелва прозвището „Терминатора“ по названието на нашумелия тогава филмов хит. Реформата обаче се оказва успешна. След още две години „Диор“ се връща триумфално на пазара с печалба от близо 2 000 000 000 долара, от които чистите доходи за Арно се оценяват на около 112 000 000 долара.
Успоредно с възраждането на „Диор“, Арно се заема с още по-амбициозен проект – създаването на мащабен бизнес конгломерат за луксозни стоки, който ефективно да се противопостави на американските и британските „мега марки“. За целта, Бернар започва преговори с други двама предприемачи – Ален Шевалие, собственик на „Моет Хенеси“ и Анри Ракамие, управител на „Луи Витон“. На база на преговорите помежду им, през 1987 г. се формира бизнес империята LVMH, която обединява трите компании и всичките им подчинени брандове.
Единството на тримата бизнесмени е кратко. Анри Ракамие се опитва да измести Арно като двигател на конгломерата. Арно действа в своя стил – бързо, безкомпромисно и безскрупулно. Чрез изтегляне на заеми и продажба на активи, Бернар си осигурява инвестиции в размер от над 2.5 милиарда долара, с които купува т.нар. „основен миноритарен дял“ в LVMH. Контролирайки 43% от компанията и с право на 35% от гласовете, Арно де факто може да блокира всяка промяна, прокарвана през борда на директорите. След като се превръща в определящ фактор, Арно успява да отстрани Ракамие от борда на директорите и през 1989 г. той сам заема председателския пост.
Поел юздите на новата бизнес империя, Бернар Арно има намерение да покори целия свят. През следващите 11 години приходите на LVMH се увеличават пет пъти, а пазарната й стойност нараства 15 пъти. Година след година нови и нови марки биват асимилирани в конгломерата. През 1989 г. е купена модната къща Céline. Същата година прочутият дизайнер Кристиан Лакроа е привлечен като рекламно лице на LHVM. През 1993 г. Арно придобива Berluti и Kenzo. През 1995 е купена парфюмерията Guerlain. През 1996 г. Арно изкупува акциите на Loewe, а след това и на Marc Jacobs и Sephora през 1997 г. Още пет големи марки са добавени към бизнес империята на Арно: Thomas Pink през 1999 г., Emilio Pucci през 2000 г., и Fendi, DKNY, и La Samaritaine през 2001 г.
През лятото на 1999 г. Арно решава да създаде отделна централа за LVMH в САЩ. Компанията инвестира над 20 000 000 долара за построяването на небостъргача LVMH Tower в центъра на Ню Йорк. Успоредно с това разширение, Арно прави подмолен опит да придобие „Гучи“. Бернар тайно започва да изкупува дялове в компанията, но е „засечен“ от нейните управители. Преди да успеят да реагират, Арно вече притежава 34% от акциите.
В крайна сметка след съдебни дела, които се точат до 2001 г. Арно се оттегля от надпреварата и продава натрупаните акции, спечелвайки над 700 000 000 долара, въпреки че не успява да придобие прочутата марка. Паралелно с големите залози, Арно разширява бизнеса си, закупувайки две от най-големите винарни в Бордо, а освен това купува пакет акции и в тепърва прохождащия стрийминг гигант Нетфликс.
Оказва се, че тези успехи са само предпоставка за още по-големи амбиции. Арно изкупува дяловете на две от най-големите яхтени компании в света, включвайки се и в тази луксозна бизнес ниша. Едновременно с това поема контрола над управителния пакет на бижутерийния гигант „Булгари“. Паралелно с тези сделки, Арно окончателно слива всички клонове на „Диор“ с LVМH, с което допълнително увеличава огромните й капитали. Главното бижу в короната през второто десетилетие на XXI в. се оказва покупката на „Тифани“.
Макар сделката да минава през множество перипетии, причинени от Ковид пандемията, Арно финализира придобиването на активите на „Тифани“ през 2021 г., добавяйки я към своите бизнес владения. Сделката се оценява на 15.8 милиарда долара и е най-скъпата покупка на бизнес за луксозни стоки в историята. За да запази гъвкава и жизнена мултимилиардната система, Арно запазва широка степен на децентрализация на отделните брандове, като само най-общите и основни политики се стиковат от LVMH, докато основния дял рискове, инвестиции и иновации се диктуват от отделните мениджъри, подчинени на Бернар.
Според различни оценки направени през 2021 г. въпреки ефектите от пандемията, LVMH разполага с активи в размер на над 380 000 000 000 евро – най-богатата компания в цялата еврозона към онзи момент. Арно е сред малцината бизнесмени, чието лично богатство бележи значителен скок в контекста на пандемията. През 2019 г. той разполага с около 76 милиарда долара, които се удвояват през 2021 г., за да достигнат 211 000 000 000 долара според оценка на Форбс от началото на 2024 г., поставяйки го на първо място като най-богатият човек в света, задминавайки Илън Мъск.
На фона на този постоянен бизнес маратон, Бернар успява да създаде и многолюдно семейство. През 1977 г. се жени за Ана Деврен, с която има две деца – Делфин и Антоан. След развода му през 1990 г. Арно се жени повторно, този път за канадската пианистка Хелен Мерсие. Бракът им продължава и до днес, вече 34 години, а двамата имат три деца – Александър, Фредерик и Жан. И петте деца на Арно работят като директори на различни марки в рамките на LVMH. Самият Арно прилага различни способи – законови и финансови, за да гарантира абсолютно равни дялове за всичките си наследници и да подсигури оцеляването на своята бизнес империя като единна икономическа сила дори и след смъртта му.
Меценат и почитател на изящните изкуства, Арно влага значителни суми в покровителството на различни художници и млади таланти. Различни брандове на фирмения конгломерат са ангажирани с поддържане на стипендии и грантове за млади дизайнери, стилисти и художници. Компанията LVMH разполага с няколко галерии, в които се пазят платна на Уорхол, Пикасо и Ив Клайн. Успоредно с изкуството, на което се посвещава от дете, Арно е страстен почитател на тениса и същевременно спазва строга диета и живее в постоянен режим на тренировки, които запълват иначе претрупаното му с работа ежедневие.
Навършил 74 години, Бернар Арно е, към момента, най-богатият човек на света. Безскрупулен, предприемчив и неотклонен в преследването на целите си, той успява да превърне скромният семеен бизнес в мултимилиардна империя, която доминира пазара на луксозни стоки в целия свят. Макар вече да обмисля как ще бъде наследен от многобройното си потомство, Арно още не е изиграл всичките си карти.
