За здраве: Светците и лечителите, чиито мумифицирани трупове са поставяни в леглата на болни кралски особи

Идеята да приемем останките на някаква си отдавна починала личност в своето леглото, докато сме болни, може да ни обръща стомаха – но това е защото живеем в други времена.

В хода на историята за тази крайност се твърди, че успешно е лекувала болести, които не са се влияели от медицината. „Чудото“, извършено от едно такова тяло, довежда до посмъртната канонизация на Диего де Алкала, испански францискански брат мирянин, чиито чудотворни останки имат, оказва се, силата да лекуват.

„Чудото на Диего де Алкала“, худ. Бернардо Строци

Приживе Диего служи заедно с група мисионери, които установяват лагера си на току-що завоюваните Канарски острови. По време на своята служба той става почитан като лечител, включително заради работата му по време на епидемия в Рим през 1450 г., където прекарва много месеци „лекувайки“ болните.

Неговите божествени лечебни сили обаче изглежда не могат да повлияят на собственото му влошено здраве и през 1463 г. той умира в резултат на абсцес.

Въпреки това, продължава да извършва много чудеса на изцеление след смъртта си.

„Легендата около смъртта на Свети Диего ни предоставя важна следа“, пишат Алваро Паскуал Ченел и Анхел Родригес Реболо в статия от 2014 г. „Твърди се, че той е починал от инфекция от абсцес, но трупът му, вместо да излъчва неприятна миризма, както би се очаквало, остава нетленен, не претърпява rigor mortis и продължава да излъчва приятен аромат.“

Само две седмици след кончината на монаха неговият изненадващо свеж аромат е оценен не от кой да е, а от краля на Кастилия Хенри IV. След като пада от кон и си наранява ръката, Хенри е привлечен при трупа на брат Диего заради мълвата за чудесата му. И разбира се, след малко контакт кожа в кожа – двамата се държат за ръце – го излекува от страданието му.

Стари биографии разказват за втори чудотворен епизод – след канонизирането на брата, което повишава трупа до вече Свети Диего – който Ченел и Реболо наричат „​​​​Изцелението на Дон Карлос, принца на Астурия“. След като пада по стълбите неприятно, Дон Карлос е тежко ударен, до степен такава, че дори „най-известните лекари и хирурзи в кралството“ не могат да го оправят…

След като синът му е смятан за на практика мъртъв, бащата на Дон Карлос, крал Филип II Испански, вдига луда врява и нарежда тялото на Свети Диего моментално да бъде донесено до болничното легло на принца и поставено до него. Религиозните останки не са били чужда материя за владетеля, който е ревностен католик със „свещена алчност за реликви“, пише историкът Мария Куерво. Неговата собствена колекция включваше 12 скелета, повече от 100 глави и хиляди кости, принадлежащи на светци.

И така мумифицираният светец, мъртъв вече повече от 100 години, е положен до болния принц. „Онази нощ, докато принцът спеше, светецът му се яви“, пишат Ченел и Реболо. „И каза на княза: „довери се на Господа и ще оздравееш“… и след няколко часа принцът се събуди… и така стана, че светецът го изцели, или по-точно, върна го към живота…“

Исидор Мадридски (Исидор Земеделеца)

Диего ще трябва да свиква от там насетне да става креватен другар на болните, тъй като оцеляването на един друг член на испанското кралско семейство се дължи, поне според разказите, на трупа на Свети Диего, както и на втора мумия: Исидор Мадридски.

Крал Чарлз II Испански е бил известен като Ел Хечизадо (Омагьосаният) заради многото физически заболявания, от които е страдал през живота си. Той приписва тяхното (до голяма степен неуспешно) изцерение отчасти на спането с човешки останки, но се знае, че много от болестите му са резултат от системното кръвосмешение между кралските особи.

Въпреки че практиката с мумиите в болничното легло, за щастие, е изчезнала вече, в някои кътчета на земята все още се ползват най-различни опасни методи за лечение. Заради тях от нас се изисква да сме нащрек – за собсветното си здраве и това на близките ни.