Защо бебетата в средновековните картини изглеждат толкова абсурдно?

Средновековните художници не са известни с фотореалистичната си точност… Но ситуацията с човешките бебета в средновековното изкуство всъщност не е въпрос на майсторлък: художниците наистина са искали малките да изглеждат като чичковци и лелки.

Матю Аверет, професор по история на изкуството в университета „Крайтън“, обяснява защо тенденцията към умишлено състарени бебета е била толкова широко разпространена през Средновековието – и какво е предизвикало промяната през Ренесанса към херувимските лица, които разпознаваме като бебета.

Младенецът Исус с плочки

Причините, както всичко в изкуството през Средновековието, са свързани с Исус. По онова време църквата е била поръчител на повечето портрети на бебета и деца. И, разбира се, не се е искало просто някое бебе, а бебето Исус (или други от Библията). Средновековните художници се придържали към концепцията за хомункулуса, което буквално означава „малко човече“, или към убеждението, че Исус се е родил „съвършено оформен и непроменен“, казва Аверет. Ето защо картините го изобразяват с чертите и телосложението на възрастен човек, дори когато се вижда, че дете седи в скута на майката.

Това хомункулярно, изглеждащо като възрастно бебе Исус се превръща в стандарт за всички деца; образец, който се задържа през Средновековието, защото според Аверет художниците по онова време са „нямали интерес към натурализма и са се насочили повече към експресионистичните идеи“.

Тенденцията за грозното бебе избледнява през Ренесанса, когато художниците преоткриват реализма и прилагат научна прецизност към фигуралните си творби. По това време процъфтява и нерелигиозното изкуство, тъй като развиващите се средни и висши класи могат да си позволят портрети на членовете на своите семейства. Заможните меценати искали изображения на любимите си деца, които да представят добре родителите, с малки момченца и момиченца, които да са симпатични.