Повече от 100 години преди 3D принтерите имахме фотоскулптурата
Един от най-вълнуващите технологични постижения през последните десетилетия е може би 3D принтерът, който ни позволява да превръщаме най-смелите си идеи в предмети от реалния живот. Но 3D принтерите далеч не са първият инструмент за производство на реалистични, триизмерни фигурки.
Фотоскулптурата е процес, който датира още от 19-ти век и използва поредица от снимки, направени в кръг около обекта, за да се изгради след това негов триизмерен образ.
Тази метода е изобретена от френския художник, фотограф и скулптор Франсоа Вилем, който учи в прочутата Школа по изящните изкуства (Ecole des Beaux-Arts) в Париж и прави модели за производители на бронз. Той се интересува от създаването на „скулптура, точно подобна на модела (одушевен или неодушевен)“ според статия от 1861 г. в Moniteur de la photographie. Всъщност друг скулптор, Антоан Самуел Адам-Саломон, също се е показва любопитство по отношение на прохождащата област на фотографията за своите скулптури, но се отказва от тази мечта и вместо това става един от най-известните френски фотографи на своята епоха. Не се знае много за Вилем и единственото изображение, което остава от него, е, както бихте предположили, фотоскулптура. Но наследството му е циментирано чрез гениалната му технология.
Фотоскулптурата беше интензивен процес, който разчита на 24 фотоапарата около обекта, по една на всеки 15 градуса. Вилем след това синхронизира 24-те снимки, за да направи 3D изображение, проектирано на екран. С помощта на пантограф (механично устройство за прекопиране на картини) силуетът на обекта от фото слоевете се прерисува на дървени листове.
Тези очертания се изрязват и се събират, за да се направи груб 3D модел на оригиналния обект, който Франсоа след това уплътнява с глина и замазва или боядиса с помощта на различни материали, включително бронз, гипс от Париж и теракота. Пантографът му позволява да прави скулптури в различни размери, включително 50-сантиметрова статуя, медальон или бюст.
За да визуализираме процеса по-добре, ето филм от 1939 г.:
Вилем подава патенти във Франция, както и в Съединените щати и Обединеното кралство. Американският документ гласи: „Чрез този подобрен процес имам възможност да произвеждам скулптура, точно подобна на модела, независимо дали е жив или друг, с много по-голяма бързина, на по-ниска цена и с помощта на хора, които нямат предишни познания в изкуството. Мога допълнително да намаля времето, необходимо за седене на модела, и да създам скулптура с по-големи или по-малки размери от оригинала или във всякакви други желани пропорции.“
В сравнение с традиционните скулптури, те наистина са по-бърза и по-достъпна форма на изкуство: създаването им отнема само няколко дни (в сравнение с месеци при класическия процес) и струва няколкостотин франка (в сравнение с хиляди). Вилем представя процеса си в Френската асоциация по фотография (Société française de photographi) през 1861 г. и успява да привлече голямо внимание и множество клиенти от висшите класи на Втората френска империя – от членове на императорското семейство до хора в творческите и литературни среди.
Сред тях са Фердинанд дьо Лесепс (най-известен с изграждането на Панамския канал и с това, че един от неговите потомци се жени за една от актрисите в „Real Housewife of New York“), писателят Теофил Готие и актрисата Августин Брохан. Популярността на фотоскулптурите се разширява и отвъд Франция, като студиата се отварят в Лондон и Ню Йорк. Вилем дори е награден с отличителните знаци на ордена на Карл III от Испания, след като отива в Испания, за да създаде портрети на кралското семейство.
Той отваря голямо парижко студио близо до Триумфалната арка с финансирането, което получава; сред неговите патрони са Исак Перейре (банкер и внук на човека, изобретил изчислителната машина Перейре). Впечатляващото пространство включва купол с панели от синьо и бяло стъкло. Но по времето, когато той показва дизайна си на Всемирната изложба през 1867 г., вниманието към фотоскулптурата вече започва намалява. Студиото затваря и Вилем напуска собствената си компания през 1869 г., въпреки че бизнесът продължава и без него. Завръща се в родния си град, където дава уроци по рисуване в колежа Турен.
Студиото му в Париж
Една от причините фотоскулптурата да не придобие по-трайна популярност е може би колко сложна е всъщност. В издание от 1899 г. на La Science française Луи-Филип Клерк, който често пише за фотографията, я описва като най-ранния опит за използване на фотографски методи за получаване на скулптурно релефно изображение на жив модел. Той също така споменава различна, по-проста техника, наречена фотостерия, създадена от фотографа Лерна и разработена от Гаспар-Феликс Турнашон, известен като Надар, който също така прави и първите снимки от въздуха. Но фотостерията не е самостоятелна скулптура, а просто форма на фотогравиране, която придава на съществуваща снимка 3D ефект чрез създаване на релеф. Италианският инженер Карло Басе ди Кастелвачо (роднина на Наполеон Бонапарт) също патентова интересен метод за възпроизвеждане на обекти с помощта на фоточувствителен желатин, чийто размер се променя в зависимост от излагането на светлина.
Ако искате да видите някои исторически фотоскулптури и имате път към Париж, много от тях се съхраняват в Musée Carnavalet в града, включително модели на сценични актьори Денис-Станислас Монталант, известен като Тибо, и Селест-Роуз Борегард, известна като Роуз Дешан. Има и такива в къщата на Джордж Ийстман в Рочестър, Ню Йорк, най-старият музей в света, посветен на фотографията. И ако искате да видите как точно е работила една фотоскулптура, през 2012 г. студенти от Winchester School of Art пресъздадоха апарата в това видео.
