ДОСИЕТАТА CHR: Кръв, секс и магии – блудствата на Жил дьо Ре

| от |

Текстът не се препоръчва за лица под 18 години.

Жил дьо Ре – една историческа личност, пропаднала в пропастта между величието на военните си постижения и тъмната страна на низките си страсти. Съмишленик на Жана д’Арк, френският маршал е една от най-мистериозните криминални фигури, а биографията му тъне в магическа мъгла.

Жил дьо Ре, по-известен като Черният барон и Синята брада, е противоречива личност, според историците. Той е определян от съвременните изследователи като жертва на политическите интриги във Франция през 15-ти век. Но от разказите и документите, в които са описани престъпленията му, със сигурност ще ви побият тръпки.

Жил дьо Ре е може би най-скандалният и малко известен сексуален престъпник, който е отговорен за изнасилването, осакатяването и убийството на над 150 деца (според някои броят достига над 800 малолетни) в Замъка на ужасите Тифаж, където живеел. Френският благородник фигурира в историята като един от най-смелите лейтенанти на Жана д’Арк по време на обсадите на Орлеан и Париж. Той е имал връзки във високите слоеве на обществото и френския двор и се твърди, че именно затова престъпленията му са били крити от обществото дълго време. След погрома на Орлеанската дева при обсадата на Париж Жил дьо Ре се превръща в персона нон грата във френския двор и се оттегля в Тифаж. Именно там започва тъмния период, който цапа лаврите му с кръвта на невинни момчета.

Жил дьо Ре разполага с много наследствени и придобити като награда имоти. Благосъстоянието му обаче не трае дълго. Той разхищава с широки пръсти благата си, като постепенно започва да унищожава всичко, до което се докосва. Харчи огромни суми за антуража и лукс, както и плаща на шарлатани, които го залъгват, че ще го срещнат с Дявола.

Гавра с живота

Перверзните привички на Черния барон се проявяват в периода около 1426 година. Жил дьо Ре използвал прислугата си и довереници, които да му доставят жертви – млади момчета от бедни семейства от близки села. Малко от тях оцелявали повече от една нощ след срещата с извратения военачалник. В извънсъдебното разследване е посочено, че Дьо Ре и лакеите издевателствали над децата по всевъзможни неописуемо жестоки начини. Режели главите им или само прерязвали гръкляните им, пронизвали телата им с ками и ножове, удряли ги силно по главата с тояги и други тъпи предмети или ги провесвали насред стаята надолу с главата от тавана от кука, а след това затягали примка около врата им.

Именно тяхната болка и викове възбуждали Жил дьо Ре, който копнеел да се гаври с труповете на младежите. Маршалът изнасилвал многократно жертвите си преди и след смъртта им. За Жил мъченията били признак на един друг вид „разточителство” – той не пестял средства, за да „разнообрази” актовете на убийствата. Както пише Пиер Клосовски, който е изследвал документи от процеса срещу маршала от 1440 година и ги е превел от латински, „содомията при Жил дьо Ре нанася удар върху идеята за сътворението и размножаването на индивида – неговите действия свидетелстват за отказ от живота, за агресия срещу акта на създаването на живот и подигравка с акта на създаване на живот. „Когато не са намирани достатъчно момчета за жертви на кръвожадния барон, и момичетата вършели работа.

Козловски твърди, че по време на актовете с младежите Жил дьо Ре пренебрегвал собствените си естествени нужди в полза на содомията. Той дори смятал, че оргазмът е загуба на сили и безполезно удоволствие. Именно това подтискане на оргазма докарвало Жил дьо Ре до актовете на лудост и разточителство. Когато останал без финанси, той решил да призове дявола. Започнал да се занимава с черна магия и алхимия в опит да върне материалното си благосъстояние.

Аудиенция с Дявола

Опияненият от лудостта си Жил дьо Ре вярвал, че умният му слуга Франсоа Прелати може да намери човек, който да осъществи среща със Сатаната. Той вярвал, че Дявола може да върне богатството му с алхимичните си методи и по този начин преминал към втората фаза от извратените си копнежи – започнал да търси начин да призове демона Барън. Този период от живота на Черния барон е наречен от Хюсмънс „копнежът за химически полов акт“. В търсене на аудиенция с тъмните сили, Жил дьо Ре използвал помощта на англичанина месир Джон и на флорентинския монах Франсоа Прелати. Постепенно сексуалните му извращения започват да се превръщат в жертвоприношенчески ритуали. Жил Дьо Ре започнал да избива децата в околоностите на замъка и да извършва сатанинските ритуали с кръвта, сърцата и други органи от телата им. В престъпленията са били замесени негови роднини и приятели, които му доставяли жертвите от близките села.

Антуражът на дьо Ре заплашвал семействата на жертвите да не вдигат шум, защото ще бъдат избити. Прелати измислял непрекъснато нови и нови начини за призоваването на демона Барън – срещи, които винаги се оказвали безплодни. Излишно е да се отбелязва, че Черния барон никога не заподозрял флорентинския монах в измама. Барон дьо Ре никога не носел органите на децата на мястото, където трябвало да го чака демона – напротив, изпращал Прелати. Жил се надявал да бъде облагодетелстван от Дявола и заради актовете на ерес: убийства, изнасилвания, нехристиянски гробища и т.н. Странното около барона е, че въпреки своите чодовищни привички, Жил дьо Ре бил вкопчен и в Бога и Църквата – както пише изследователят Карл Хюсманс „спазвал ревностно времето за молитва на място, където властва богохулството“. Жил отказвал до последно да предложи душата си на дявола в „писмените си пактове”, които сключвал с демона Барън. Затова пък предлагал телата и душите на всички останали. В моменти на страх, Жил дьо Ре се прекръствал и се молел на Бога – това направил и в последните часове преди екзекуцията си Той все още вярвал, че след екзекуцията той и съучастниците му ще се издигнат в небето и ще бъдат приети в Рая.

С Бога до края

Жорж Батай, който редактира изготвените протоколи от разпитите по делото на Черния барон, не вижда противоречие между убийственото поведение на Жил дьо Ре и католическата вяра – той вижда симбиоза между тях и пише: „Може би християнството включва и фундаментално належащото търсенето на престъпността, търсенето на ужаса. В известен смисъл вярата се нуждае от това, за да съществува прошката. По този начин, прекрачването на моралните граници, дава възможност на религиозната институция да се върне и да предложи утеха, покаяние, прошка и т.н.

В действителност въпреки че Жил дьо Ре се разкайва и признава престъпленията си и е осъден на смърт за ерес, убийства и содомия, „църквата го държи в относително благоволение: той е бил отлъчен, но за кратко, бил е обесен, но тялото му е свалено от въжето и миросано, след което изгорено на клада”, разкрива Батай. Очевидно е, че тежестта на престъпленията му не е достатъчна, за да бъде аргумент благородниците да порицаят странната и дори лицемерна справедливост на католическата църква в този процес, пише през 2001 година Джейсън Дебоар. Особено интересен е фактът, че Жил дьо Ре е заловен, след като в Замъка на ужасите са открити тленни останки на сина на местен духовник.

Батай си позволява да коментира, че „противоречивия Жил дьо Ре в крайна сметка обобщава ситуацията в християнския свят и ние не трябва да се удивляваме чак толкова от тази трагикомедия с участие на Дявол, в която човекът, който е прерязал стотици невинни гърла, очаква спасение и вечност за душата си…”

Изглежда от една страна очакванията на Жил дьо Ре са били реализирани. Преди Батай, позицията на католическатa църква в случая с Черния барон е била критикувана и от Алистър Кроули, който през 1930 година изнася лекция за барона в Оксфорд. Той обяснява реакциите около престъпленията на дьо Ре по следния начин : „Всеки път, когато се появят въпроси по отношение на черната магия и сатанинските ритуали, призоваването на дявола и т.н. не трябва да се забравя, че тези практики са функции на християнството. Изследователят Кроули отива дори по-далеч в анализа си на процеса и реакциите около кръвожадния барон. Той смята, че Жил дьо Ре е до голяма степен жертва на католическата логика. Той дори вярвал, че престъпленията на маршала са били преувеличени и дори измислени, и че Жил дьо Ре е „политическа жертва” на историческата ситуация и католическата църква. Основното доказателство за манипулацията според Кроули е, че няма как стотици деца да бъдат убивани по толкова циничен начин и това да остане незабелязано в продължение на 20 години.

Краят на Черния барон

На 15 септември 1440 година Жил дьо Рe е арестуван. На 8 октомври същата година е обвинен в изнасилване, измъчване и убийство на 140 момчета. Черният барон е обесен и изгорен заедно с двамата си прислужници. Съгласно предсмъртното желание на барона, тялото му е погребано в манастира на кармелитките в Нант. По време на Френската революция манастирът и надгробният му паметник са унищожения. В тунели на замъка му са открити близо 50 човешки трупа. През 1992 година френския съд прави ревизия на процеса му и го обявява за невинен.

В крайна сметка, маниите на Жил дьо Ре за блудство и унищожение го докарват до собствената му гибел. Заедно с богатството си, той губи своя героизъм и е изхвърлен от живота на много хора. Въпреки че е учен, детинското в природата му е доста очевидно – той е демонстрирал силата си пред беззащитни деца, по начин, по който малко дете бърка смелостта с убийството на жаба. Тези средновековни престъпления все още отекват като отвратителни актове, като странни действия на един благородник и герой, трансформиран от собствените си желания в пройдоха и убиец.

 
 
Коментарите са изключени за ДОСИЕТАТА CHR: Кръв, секс и магии – блудствата на Жил дьо Ре