Филипо Брунелески е италиански архитект и скулптор. Той е най-известен със създаването и построяването на впечатляващата катедрала "Санта Мария дел Фиоре" във Флоренция.
Историята за построяването е малко известна, но разкрива много за един от най-важните ренесансови архитекти в историята.
Основополагащото творчество на Брунелески довежда до възраждането на класическите принципи в архитектурата и спомага за преоформянето на променящия се пейзаж на ренесансова Европа.
Роден във Флоренция през 1377 г., Брунелески израства в среда, която става все по-богата, както във финансово отношение, така и в културно.
Италианските фамилии Албици и Медичи превръщат града във важен банков център, а "Божествена комедия" на Данте показва на какви велики произведения са способни флорентинците.
Особено важно за богатите хора, живеещи през онзи период, е да създават не просто културно наследство, а културно-религиозно.
Те вярват в Бога и имат желанието да създадат нещо величествено, което да е посветено на християнската вяра, но и знаят, че по този начин тяхното име ще остане безсмъртно. Влагат средства не толкова за себе си, колкото за по-важни неща като религия, изкуство и политика, естествено.
Подобни промени довеждат, както в икономическо отношение, така и в културно, довеждат до раждането на Ренесанса, за чието осъществяване ще допринесе и самият Брунелески.
Като момче, родено в благородно семейство, Брунелески получава задълбочено и широко образование, обхващащо литература и математика.
Последната ще се окаже безценна в кариерата му на архитект и инженер, като го въоръжава с уменията, необходими за проектиране на пръв поглед невъзможни структури.
Вместо да следва стъпките на баща си като нотариус и държавен служител, младият Филипо избира пътят на изкуството.
Като млад мъж е приет в Arte della Seta, най-престижната гилдия на Флоренция, която представлява търговците на коприна, бижутерите и металообработващите компании на града. Така първоначално работи като ювелир и скулптор.
Само на 22 години Брунелески се превръща в "майстор" скулптор, работещ със злато и бронз.
В онези времена във Флоренция е обичайно големи обществени проекти да се обявяват като конкурси, като човекът, който представя най-добрия проект, печели поръчката.
Такъв е случаят с баптистерий (помещение в църквата или пристройка към нея) в сърцето на града, срещу катедралата.
Бронзовите му врати изобразяват релеф на Жертвоприношението на Исаак и многобройни художници и занаятчии участват в конкурси за този грандиозен проект.
Сред тях, разбира се, е и Брунелески, както и друг млад флорентинец на име Лоренцо Гиберти.
Гиберти е леко плах и срамежлив. Той не показва проекта си, докато идва моментът, в който и двамата мъже разкриват идеите си.
Този на Гибери е счетен за по-добър от съдиите. Възмутен от подобна несправедливост, гордият Брунелески се заклева никога повече да не създава бронзова скулптура и напуска Флоренция.
Той остава в това самоналожено изгнание в продължение на 13 години, голяма част от които прекарва в Рим.
Въпреки че великият център на древната цивилизация по това време е занемарен и разрушен, Рим все още е дом на множество класически руини, които Брунелески систематично изучава.
Влиянието на древноримската архитектура върху Брунелески е изключително видно в по-късните му творби.
Визуално анализирайки сградите и изобразявайки структурния им дизайн в своите рисунки, Брунелески се запознава изключително добре с класическия стил.
Наблюдавайки правилните геометрични форми, използвани за създаването на древните сгради, Брунелески допълнително изследва как двуизмерните форми и структури могат да се използват за създаване на различни перспективи, играейки с дълбочина и ъгъл.
Тази нова система също така позволява на бъдещите художници да създават произведения, които точно улавят реалността, като фигурите се появяват пропорционално една на друга в зависимост от това къде са поставени. Това придава на ренесансовите картини впечатлението, че са триизмерни, флуидни и реални, отбелязвайки промяна от изкуството на Средновековието.
Изследванията на Брунелески върху перспективата и пропорциите също така насърчават по-късни ренесансови фигури, като Леонардо да Винчи, чиито научни и художествени проекти демонстрират важността на ранните работи на архитекта.
Около 1517 г. Брунелески се завръща в родния си град, където скоро получава задачата да работи по някои от най-забележителните сгради във Флоренция, като почти всяка от тях все още стои днес в цялото си ренесансово величие.
Първият от тези големи проекти е изграждането на "Болница на невинните" (Ospedale degli Innocenti), болница за изоставени деца в сърцето на града.
То бележи важна промяна в архитектурната история, тъй като е първата обществена сграда във Флоренция, която директно отразява структурата и стила на класическите сгради. Неговите колони, арки и външна лоджия отразяват дизайна, който Брунелески изучава в Рим.
През следващите десетилетия той участва в редица други проекти, работейки заедно с други занаятчии и инженери.
Под артистичния поглед и умелата ръка на Брунелески, църквите и параклисите на Флоренция стават все по-зашеметяващи от визуална и архитектурна гледна точка.
Изкуството да се строят огромни куполи, усъвършенствано през класическия период, е изгубено през следващите векове и затова флорентинските строители не знаят как да украсят великолепната си катедрала - "Санта Мария дел Фиоре".
Затова градът отново провежда конкурс за избор на архитект, който да построи големия купол, и отново участват както Брунелески, така и Гиберти.
Брунелески работи по проекта си в абсолютна тайна и отказва да предостави на когото и да е било, каквито и да било подробности за това как ще бъде построен куполът му.
Той просто им обещава, с пълна увереност, грандиозен купол, който да надмине скромния план, предложен от съперника му.
Градът решава да се довери на Брунелески и това със сигурност се отплаща.
През следващите 15 години той ръководи строителството на купола на катедралата - инженерно постижение, което бележи началото на нова ера в архитектурата.
Това е първият полусферичен купол, построен в такъв мащаб, откакто "Света София" е построена по времето на византийския император Юстиниан I.
По този начин Брунелески дава истинско значение на термина "ренесанс" или "прераждане".
Изправен пред инженерни предизвикателства и пречки по време на строителството, Брунелески често прибягва до изобретяването на нови инструменти или оборудване.
В резултат на това той отговаря за проектирането на нов тип лодка, която може по-лесно да транспортира тежки мраморни плочи, както и кран, който започва да се използва и в драматични представления, като актьори са впрягани в него, за да симулират полет.
Той също така играе важна роля във военното инженерство, като препроектира укрепленията, използвани от Флоренция по време на постоянния ѝ конфликт със съседните държави.
Брунелески стриктно пази личния си живот, като обикновено работи тайно и отказва да сътрудничи по своите видения, така че има малко лична информация, записана за него.
Взаимодействията му с града и съперниците му обаче показват, че архитектът е горд, сприхав и уверен човек, който има малка толерантност към грешките или мненията на другите.
Няма доказателства, че Брунелески има съпруга или деца, въпреки че осиновява по-млад скулптор и архитект за свой единствен наследник.
Изглежда, че е изцяло отдаден на работата си и тази отдаденост се отплаща в наследството, което оставя.
Брунелески е широко смятан за "бащата на ренесансовата архитектура", като катедралата "Санта Мария дел Фиоре" във Флоренция все още стои като паметник на неговата креативност, усърдие и изкусно майсторство.
