Продажбата на Аляска от Руската империя на Съединените щати през 1867 г. е едно от най-значимите геополитически и икономически събития на XIX век.
Тогава решението изглежда за мнозина странно, а някои го определят като грешка.
Днес, обаче, същата сделка се разглежда като един от най-успешните ходове в историята на американската експанзия и един от най-спорните избори във външната политика на Руската империя.
Исторически контекст
През XIX век Руската империя е сред най-големите държави в света. Нейната територия се простира от Балтийско море до Тихия океан, включително и в Северна Америка - където Аляска е руска колония от 1741 г., когато експедицията на Витус Беринг достига бреговете ѝ.
Руснаците се установяват чрез Руско-американската компания, която развива търговия с кожи - особено на морски видри, чийто ценен кожух се търси в Китай и Европа.
С времето обаче поддръжката на колонията става все по-скъпа и трудна. Огромните разстояния, суровият климат и слабата инфраструктура затрудняват връзката между Санкт Петербург и отдалечените северноамерикански владения.
Освен това, интересът към кожите намалява, а компанията се оказва финансово изтощена.
След Кримската война (1853-1856) Русия осъзнава, че не може ефективно да защитава Аляска, особено при потенциален конфликт с Великобритания, която вече контролира съседна Канада.
Опасността територията да бъде превзета без съпротива подтиква руското правителство да потърси по-изгодно решение - продажба на Съединените щати.
Сделката
През 1867 г. след преговори между руския посланик във Вашингтон, барон Едуард Стекл, и държавния секретар на САЩ Уилям Сюард, се стига до споразумение - Русия продава Аляска за 7,2 милиона долара - сума, която днес би се равнявала на приблизително 140 милиона долара.
На 30 март 1867 г. е подписан договорът, а на 18 октомври същата година американски войници официално вдигат знамето на САЩ в столицата на територията - Новоархангелск (днес Ситка).
По онова време сделката е посрещната със смях от американските медии.
Критиците наричат покупката "Глупостта на Сюард" ("Seward"s Folly") или "Ледената кутия на Сюард" ("Seward"s Icebox"). Те смятат, че САЩ са похарчили милиони за "пустош, покрита със сняг".
Първата изненада - златната треска
В следващите десетилетия американците наистина не виждат голяма полза от Аляска. Тя е слабо населена и отдалечена, а управлението ѝ се оказвало трудно. Всичко се променя през края на XIX век.
През 1896 г. в района на Клондайк, близо до границата с Канада, са открити богати залежи на злато.
Вестта предизвиква масова миграция на хиляди хора - миньори, предприемачи и авантюристи, които търсят бързо забогатяване.
Златната треска променя демографската и икономическата картина на Аляска. В рамките на няколко години по реките и планините се изграждат нови селища, търговски постове и минни лагери.
Този процес дава силен тласък на инфраструктурата - изграждане на пътища, пристанища и жп линии, които по-късно ще се окажат жизненоважни за интегрирането на територията в икономиката на САЩ.
Климат и предизвикателства
Климатът на Аляска е изключително разнообразен, но и предизвикателен.
Северната част е в рамките на Арктическия кръг, където зимата трае почти целогодишно, а температурите падат под -40 °C.
Централните райони имат субарктически климат с дълги студени зими и кратки лета. Южното крайбрежие обаче е под влиянието на Тихия океан и има по-мек и влажен климат, позволяващ развитие на риболов, дърводобив и земеделие.
Тези климатични особености оказват силно влияние върху икономиката и начина на живот.
В северната част основни доходи носят нефтът и газът, докато на юг преобладават туризмът, риболовът и търговията. Тежките условия, обаче, дълго време възпират масовата миграция и заселване.
Развитието на Анкъридж
Анкъридж, основан през 1914 г. като логистичен център за строежа на железопътна линия, постепенно се превръща в най-големия град на Аляска.
Днес там живее над една трета от населението на щата. Градът е икономическото сърце на Аляска - тук се концентрират търговията, транспортът, петролната индустрия и туризмът.
Разположението му е стратегическо: Анкъридж е въздушен хъб между Северна Америка, Азия и Европа, което го превръща в ключова точка за карго полети.
Освен това градът е врата към природните паркове и е туристическа дестинация, известна със своята близост до планината Денали и крайбрежните фиорди.
Денали е най-високият връх на Северна Америка - 6190 м. До 2015 върхът е известен и като Маунт Маккинли (на името на американски кандидат президент).
Джуно - столица на остров
Административната столица на щата е Джуно, основан през 1880 г. след откриването на злато в района.
Любопитно е, че Джуно е разположен на остров и до него няма сухопътен достъп - може да се стигне само по въздух или море.
Това го прави уникална столица в САЩ и същевременно поставя логистични предизвикателства пред държавната администрация и жителите му.
Джуно съчетава ролята на политически център със силно развита туристическа индустрия, привличаща круизни кораби и посетители от цял свят.
Енергийните ресурси - истинската стойност на Аляска
Истинската стойност на Аляска става ясна след Втората световна война и особено през 1968 г., когато на северния бряг е открито едно от най-големите петролни находища в Северна Америка - Прудоу бей.
Това води до изграждането на трансаляския петролопровод, завършен през 1977 г., който транспортира суровината към южното пристанище Валдиз.
Днес Аляска е сред основните източници на енергия за Съединените щати, осигурявайки милиарди щатски долари приходи и стратегическа енергийна независимост.
Освен петрол, регионът разполага с огромни запаси от природен газ, минерали и редки метали.
Геополитическо значение
През ХХ век Аляска придобива ключово военно значение.
Близостта ѝ до Съветския съюз превръща територията в стратегически плацдарм по време на Студената война.
На Алеутските острови са разположени американски военновъздушни бази, които играят важна роля в наблюдението на съветските действия в Арктика.
Днес значението ѝ не е намаляло. В контекста на промените в Арктика, разтопяването на ледовете и новите морски маршрути, Аляска е врата към Северния ледовит океан.
САЩ я използват за военни учения, за разширяване на влиянието си в региона и за контрол над новите транспортни и енергийни маршрути.
Последици за Русия
За Русия продажбата на Аляска е спорна и до днес.
От една страна, през XIX век тя носи на империята необходимите средства и позволява избягването на риска от загуба без компенсация.
От друга страна, съвременните руски историци често я разглеждат като "грешка", защото ресурсите и стратегическото значение на региона са несравнимо по-големи от получените 7,2 милиона долара.
В колективната памет на руснаците сделката често се споменава като пример за късогледа политика и неспособност да се предвиди бъдещето.
Днешните реалности
Днес Аляска е дом на около 730 000 души и е 49-ият щат на САЩ.
Нейната икономика се опира основно на петрол, газ, риболов и туризъм. В същото време тя играе ключова роля в американската национална сигурност, осигурявайки стратегически позиции в Арктика и Тихия океан.
За Съединените щати покупката на Аляска е едно от най-успешните придобивания в историята - сделка, която донесе несметни ресурси, стратегическа сигурност и международен престиж.
За Русия обаче тя остава болезнено напомняне за изгубена територия и богатства, които днес биха ѝ гарантирали много по-силна позиция в световната енергийна и геополитическа карта.
Продажбата на Аляска е пример как решенията, възприемани като грешки в даден момент, могат да се окажат блестящи в перспектива - или обратно.
За Русия сделката означава загуба на огромни ресурси и стратегическо предимство. За САЩ тя се превръща в символ на успешна експанзия и далновидност.
Днес, в условията на глобално съперничество и борба за Арктика, продажбата на Аляска продължава да бъде актуален урок по геополитика - за значението на ресурсите, стратегическите територии и способността на държавите да предвиждат бъдещето.
