Златото винаги е било не просто метал, а изкушение, което завладява човешките сърца.
От древността до наши дни то е причина за войни, богатства и разорения. Един такъв ярък пример е т.нар. Калифорнийската златна треска, когато блясъкът на златото привлича хиляди и обръща живота им наопаки.
Златото е първият метал, използван от хората още в праисторията. Находки от естествено злато са открити в пещери в Испания от късния палеолит (около 40 000 г. пр.н.е.).
Най-старите златни артефакти в света обаче идват от България - от Варненския халколитен некропол (4600-4200 г. пр.н.е.), смятани за най-ранното златно съкровище.
Скоро след това златото започва да се появява в Египет и Месопотамия през четвъртото хил. пр.н.е., където вече се развива и технологията на топене.
Египет и Нубия се превръщат в едни от най-големите центрове на добив, а златото е описвано в египетските йероглифи още около 2600 г. пр.н.е.
През Античността златото играе огромна роля в културите на страни по бреговете на източното Средиземноморие, Близкия изток и Европа.
Легендата за Златното руно и първите монети в древното царство Лидия (около 610 г. пр.н.е.) са силно свързани с благородния метал.
Римляните развиват мащабни техники за добив чрез хидравличен метод, особено в Испания и в античната източноевропейска монархия Дакия, а сведения за тях оставя Плиний Стари.
В Библията златото също се среща често - от Стария завет и описанията на Първия храм и Златния телец до Новия завет, където е сред даровете на влъхвите за раждането на Месията.
През Средновековието то става символ на богатство и власт - от златните корони на владетелите до легендата за митичния град Ел Дорадо и неговите съкровища.
През късното Средновековие и началото на Новото време златото е причина за експедиции и завоевания.
В Америка испанците търсят огромните златни съкровища на ацтеките и инките, а в Африка европейците откриват по крайбрежието на днешна Гана богати залежи на злато.
Златото присъства и в културата - в приказки, митове и религиозни постройки като Златния храм в Индия или куполи на свещенни храмове. Алхимиците се опитват да го възпроизведат чрез философския камък, а днес то е символ на върховото спортно постижение - златният медал.
Стойността на златото е основната причина то да бъде и толкова желано.
Златото е използвано като пари още от Древността и както споменахме първите монети със злато се появяват в Лидия около 600 г. пр.н.е.
В продължение на векове то служи като основа за търговия и съхранение на богатство, а през 19-и и 20-и век златният стандарт определя стойността на повечето валути.
През 1971 г. тази система е премахната и днес парите вече не са пряко свързани със злато, но металът остава все така важен като резерв за централните банки и като сигурна инвестиция, особено по време на икономически кризи.
След като разгледахме как златото в продължение на хилядолетия е символ на богатство и основа на паричните системи, нека се отправим към една конкретна история, която е пък е "символ" на човешката потребност за забогатяване.
Тя се развива в средата на 19-и век в Северна Америка. Откритието на злато в Калифорния предизвиква едно от най-големите масови преселения и икономически сътресения в историята на САЩ - т.нар. Калифорнийска златна треска.
Калифорнийската златна треска представлява бърз приток на търсачи на богатство в Калифорния, който започва след откриването на злато в дъскорезница в началото на 1848 г. и достига своя връх през 1852 г.
Според изчисленията, по време на златната треска в територията пристигат над 300 000 души.
Човек би си помислил, че откриването на злато в имота си би сложило край на всички проблеми. Но за Джон Сътър това било може би най-лошото нещо, което можело да му се случи.
Джон Сътър не е случаен човек. Той е швейцарски имигрант, който става мексиканец, а по-късно получава американско гражданство, известен с основаването на крепостта Сътър в района, който в крайна сметка ще стане Сакраменто, Калифорния, столицата на щата.
През 1848 г. Джон Сътър строи водно-задвижвана дъскорезница край река Американ, в град Колома, Калифорния, на около 80 км източно от днешен Сакраменто.
На 24 януари неговият дърводелец Джеймс У. Маршал намира златни люспи в речното корито.
Сътър и Маршал се споразумяват да станат съдружници и се опитват да запазят откритието в тайна. Въпреки това новината бързо се разпространява и хиляди търсачи на богатство се струпват в района.
Впоследствие имотът на Сътър е напълно опустошен, добитъкът и стоките му - разграбени или унищожени, и до 1852 г. той обявява фалит.
Трудно е да се определи мащабът на демографското въздействие, което златната треска оказва върху Калифорния.
За броени години тя се превръща от рядко населена, току-що придобита територия на САЩ в напълно оформен щат с процъфтяваща икономика. Между 1848 и 1849 г. броят на новопристигналите скача от едва 400 на 90 000.
За да поемат наплива на т.нар. "форти-найнърс" (както наричат новите златотърсачи от 1849 г.), навсякъде се появили миньорски градчета.
В тях бързо се появяват магазини, салони, бордеи и други заведения, които обслужвали търсачите и печелели от тях. Хаосът и безредието са обичайни, както и хазартът, проституцията и насилието.
Сан Франциско става център на тази нова, кипяща икономика.
До 1853 г. броят на новодошлите нараства до 250 000. Въпреки че се смята, че са извлечени около 2 милиарда долара в злато, малцина от търсачите действително забогатяват. Това е така, защото трудът е тежък, цените високи, а условията на живот - примитивни.
Златната треска има и друга, тъмна страна. Тя е свързана с коренното население, което живее там. За тях това събитие е истинско бедствие.
Хиляди нови имигранти изтласкват местните племена от земите им, лишавайки ги от ловните им територии.
Избухват редица насилствени сблъсъци, а новодошлите убиват около 16 000 от първите жители на Калифорния - нещо, което на практика представлява узаконен от държавата геноцид.
Интересен факт е, че огромното мнозинство от ранните имигранти по време на златната треска са мъже - или поне така изглеждало. Всъщност има многобройни случаи, в които жени се преобличат като мъже.
Много златотърсачи първоначално се справят добре и успяват да се сдобият с изобилие от злато.
Но малцина успяват да задържат новооткритото си богатство. Животът в разрастващите се градове е много скъп, а начините да изгубиш спечеленото са твърде много - алкохол, бордеи и хазарт са най-силните изкушения.
Все пак има няколко човека, които успяват да забогатеят и да задържат спечеленото.
Един от тях е Джордж Хърст - бащата на издателския магнат Уилям Рандолф Хърст. След смъртта му, състоянието му е оценено на 19 милиона долара.
Интересното е, че при пристигането си в Калифорния той изобщо не търси злато, а се занимава с добив на кварц. С натрупаните приходи инвестира в сребърни мини из цялата страна, натрупва огромно богатство и накрая става сенатор на САЩ.
Джийн Баптист Шарбоно, който е американски изследовател, търговец и златотърсач вероятно не забогатява, но печели достатъчно, за да си позволи безумно високия стандарт на живот в обсебена от злато Калифорния, тъй като остава там в продължение на няколко години и накрая започва да управлява хотел.
Шарбоно е любопитна личност. Той е син на прочута индианка от племето Лемхи Шошони, която е работила като водач и преводач за експедицията "Луис и Кларк". А баща му е Жан Батист, френско-канадски изследовател и търговец на име Тусен Шарбоно, член на експедицията.
Като дете придружава родителите си в експедицията, а след смъртта на майка му е осиновен от американския изследовател Уилям Кларк.
Джим Бекуърт е съдружник на Шарбоно в неговия хотелски бизнес. Той също има колоритна история.
Роден като роб, той е освободен от господаря си, който също е и негов баща, и поема на запад, където се превръща в успешен ловец на кожи.
Живее години наред сред индианското племе Кроу, жени се за няколко жени от тях и е провъзгласен за военачалник. На негово име е наречен проходът Бекуърт в Сиера Невада, а също така той помага за създаването на пътя Бекуърт, по който хиляди поемат към Калифорния.
Истинските печеливши от златната треска в Калифорния са търговците.
Да вземем например американския индустриалец Леви Щраус, създателят на джинсите.
Когато чува за златната треска, той се отправя към Сан Франциско, където през 1853 г. основава своята търговска фирма за платове и стоки на едро. През 1872 г. Щраус се обединява с един от клиентите си - шивач от Невада, на име Джейкъб Дейвис, който създава здрави памучни работни панталони, подсилени с нитове в ъглите на джобовете, за да издържат по-дълго.
Компанията "Levi Strauss & Co." има толкова много поръчки, че не смогва да произвежда достатъчно от тези "работни гащеризони" за миньори, дървосекачи и фермери.
Както често се случва в подобни случаи, златната треска започва да затихва, след като най-лесно достъпните залежи са изчерпани и на мястото на индивидуалните търсачи се появили организиран капитал и машини, които работят по-ефективно и делово.
Също така, беззаконните и насилствени миньорски лагери постепенно се превръщат в постоянни селища с организирано управление и правоприлагане.
Населени места, в които липсват други икономически дейности, бързо се превръщат в "градове-призраци", след като златото е изчерпано.
Златната треска в Калифорния достига своя връх през 1852 г., а до края на десетилетието приключва.
Златната треска оказва дълбоко въздействие върху Калифорния, променяйки изцяло демографската ѝ картина.
Преди откритието населението на територията е около 160 000 души, като огромното мнозинство са индианци. До около 1855 г. пристигат над 300 000 нови заселници.
Повечето са американци, но има и много имигранти от Китай, Европа и Южна Америка.
Масовият приток довежда до създаването на редица градове и селища, като Сан Франциско се превръща в най-значимия център. Златната треска дори ускорява процеса на приемането на Калифорния като щат - това става още през 1850 г.
