Убийства на президенти, лидери или политически активисти почти винаги шокира целият свят, особено ако някой от тях е американец. Като може би най-влиятелната и най-известна страна в света, някои от атентатите срещу политически фигури в САЩ остават дълбок отпечатък в нейната история и може би в човешката. Ще разгледаме пет от най-известните покушения срещу американски политически лидери, извършени след 1865 г.
Ейбрахам Линкълн
Ейбрахам Линкълн е 16-ият президент на Съединените щати. Той управлява в периода 1861-1865 година.
Линкълн е един от най-добрите и влиятелни лидери на САЩ. Той се доказва като такъв както на бойното поле, така и в политиката.
Той успява да запази Съюза по време на Американската гражданска война и допринася за освобождението на робите. По време на войната Съюзът е название, използвано за федералното правителство, подкрепяно от двадесет свободни щата и пет гранични робски щата
Ейбрахам Линкълн остава в историята като президент, който успява да запази единството на Съединените щати по време на бурната епоха на Гражданската война. Неговите решения и действия осигуряват оцеляването на страната и предотвратяват разпадането ѝ, въпреки огромното напрежение между северните и южните щати. Линкълн също така води активна политика за премахването на робството. С Прокламацията за еманципацията той обявява свободата на робите в бунтуващите се щати и полага основите за окончателното премахване на робството в Съединените щати чрез 13-та поправка към Конституцията.
Неговите речи, особено Гетисбъргската реч, демонстрират не само политическа мъдрост, но и дълбоко човешко чувство за справедливост и демокрация. В нея той формулира идеята, че Съюзът трябва да се запази не само заради териториалното си единство, но и като израз на принципа на самоуправление и равенство. Линкълн остава символ на лидер, който обединява хората, защитава човешките права и оставя трайно наследство в историята на демокрацията.
Въпреки тези нагледно "хубави" неща, Линкълн дразни много хора и това са предимно привърженици на Юга. Един от тях се решава да направи дързък ход - да убие така обичания президент Линкълн.
Джон Уилкс Бут е известен сценичен актьор в Съединените щати през 19-и век.
Бут е пламенен поддръжник на Юга, открит защитник на робството и яростен противник на Линкълн.
След избухването на гражданската война животът на Бут се преобръща. Кариерата му тръгва надолу. Като типичен южняк той е против Севера и против правителството и президента. В очите на Бут президентът Линкълн е главният виновник за войната и съответно за несгодите на Юга и неговите лични.
Така той решава да въздаде "справедливост" и да си отмъсти.
До есента на 1864 г. Бут вече замисля сензационно отвличане на президента. Той набира съзаклятници и през зимата на 1864-1865 г. групата редовно се събира във Вашингтон, където обсъжда различни планове за похищение. След няколко неуспешни опита Бут решава да предприеме по-дързък ход и на всяка цена да унищожи президента и неговите приближени.
На сутринта на 14 април 1865 г. Бут научава, че президентът ще присъства вечерта на представление на комедията Our American Cousin ("Нашият американски братовчед") в театър "Форд" във Вашингтон. Той бързо събира своята група и възлага задачи на всеки, включително убийството на държавния секретар. Самият Бут поема мисията да убие Линкълн. Около 18:00 часа той влиза в празния театър и манипулира външната врата на президентската ложа така, че да може да бъде блокирана отвътре. По време на третото действие на пиесата той се връща и заварва Линкълн и неговите гости без охрана.
Бут влиза в ложата, изважда пистолет и стреля в тила на Линкълн. Куршумът влиза зад лявото ухо на Линкълн и засяда зад очите му. След това се сблъсква с един от зрителите, премята се през парапета и скача на сцената, като извиква: Sic semper tyrannis! ("Това застига тираните!") - мото на щата Вирджиния и се приписва на Марк Юний Брут. При падането си чупи кост в левия крак, но успява да избяга през страничната улица и да стигне до коня си. Опитът за убийство на държавния секретар се проваля, но Линкълн умира малко след 7 часа сутринта на следващия ден.
Новината за смъртта му предизвиква шок и скръб из цялата страна - много американци помнят къде са били и какво са правили в момента, когато разбират, че президентът е убит. Гражданите обединено изразяват мъката си чрез траурни шествия, церемонии и спонтанни прояви на съжаление.
Единадесет дни по-късно, на 26 април, федерални войници пристигат във ферма във Вирджиния, където Бут се укрива в тютюнев хамбар. Заедно с него е негов съучастник, който се предава, но Бут отказва. След като е прострелян или от войник, или от самия себе си Бут е изнесен на верандата на фермата, където умира. Лекар, който го е оперирал година по-рано, потвърждава самоличността му. Тялото е погребано тайно, а четири години по-късно е препогребано.
Джеймс Ейбрам Гарфийлд
Джеймс Гарфийлд е 20-ият президент на Съединените щати. Той управлява от 4 март до 19 септември 1881 г. и има втория най-кратък мандат в американската история. Когато е прострелян и обездвижен, възниква сериозен конституционен въпрос - кой трябва да изпълнява функциите на президент.
На 2 юли 1881 г., само четири месеца след встъпването си в длъжност, Гарфийлд е прострелян в гърба на гарата във Вашингтон от Чарлз Дж. Гито.
Гито е неуспешен адвокат, който е психично болен. Гито си въобразява, че негова реч помага за победата на Гарфийлд. Започва да пише писма до президента с настояване да бъде назначен за посланик в Австрия или консул в Париж. След като получава отказ се чувства разочарован и обиден до такава степен, че решил да убие президента.
След покушението е арестуван незабавно. По време на процеса се държи нестабилно и твърди, че е изпълнил Божията воля. На 30 юни 1882 г. е обесен.
В продължение на 80 дни президентът лежи тежко болен и успява да подпише само един официален документ. На 19 септември Гарфийлд умира от бавно кръвно отравяне.
Смъртта на Гарфийлд се превръща в национална драма. Обществеността и медиите са завладени от дългото му агонизиране, а историците по-късно виждат в краткото му управление началото на нова тенденция - президентът като национален символ и "звезда". Обществената скръб е толкова голяма, че мнозина я сравняват с тази след убийството на Линкълн - и дори я смятат за по-силна. Гарфийлд е погребан под внушителен паметник на стойност четвърт милион долара и височина 50 метра в гробището Лейк Вю в Кливланд.
Уилям Маккинли
Уилям Маккинли е 25-ият президент на Съединените щати. Той е лидер на страната от 1897 г. до 1901 г.
По време на управлението му САЩ влиза във война с Испания през 1898 г. и придобива отвъдморски територии, включително Пуерто Рико, Гуам и Филипините. Ратификацията на мирния договор минава едва с един глас повече от необходимото мнозинство, тъй като мнозина "антиимпериалисти" се противопоставят на присъединяването на територии без съгласието на местното население. Маккинли сам по себе си не започва войната с цел териториални завоевания, но в крайна сметка подкрепя "империалистите", убеден, че Съединените щати имат отговорност за "благото на чуждите народи".
Когато се явява за нов мандат през 1900 г., Маккинли няма сериозни съперници в собствената си партия и отново се изправя срещу демократа Уилям Дженингс Брайън. Победата му е още по-убедителна от предишната, отразявайки задоволството на американците както от изхода на войната, така и от просперитета в страната. След встъпването си в длъжност през 1901 г. той тръгва на обиколка из западните щати, която завършва с реч на Панамериканската експозиция в Бъфало, Ню Йорк. Навсякъде го посрещат с възторг, а повече от 50 000 души слушат речта му, в която той - известен дълго време като защитник на протекционизма - вече призовава към търговско сътрудничество между народите. На следващия ден, 6 септември 1901 г., докато Маккинли се ръкува с тълпа почитатели на експозицията, анархистът Леон Чолгош стреля два пъти в гърдите и корема му. Президентът е откаран в болница в Бъфало, където лекарите се борят за живота му цяла седмица. В ранните часове на 14 септември той умира от раните си.
Леон Чолгош е работник във фабрика, който възприема анархистки идеи. Той е силно потресен от огромното неравенство между богати и бедни и напрежението между работници и работодатели. Той е едва 28-годишен, когато убива Маккинли. Някои източници твърдят, че Чолгош черпи вдъхновение от убийството на италианския крал Умберто I от анархиста Гаетано Бреши година по-рано.
На 6 септември Чолгош застава на опашка, за да се срещне с президента. Той крие револвер под кърпичка. Денят е горещ, мнозина в тълпата държат кърпички заради потта, така че той не буди подозрение. Когато идва неговият ред, Чолгош вдига оръжието и стреля. Охраната на президента и вероятно някои хора от тълпата пребиват Чолгош, преди да бъде арестуван. На 27 септември, когато е откаран в затвора, тълпа го изважда насила от влака и го пребива до безсъзнание, опитвайки се да го линчува. В крайна сметка стражите го защитават, но той прекарва остатъка от месеца в изолация без право на посетители. На 29 октомври 1901 г. Чолгош е екзекутиран на електрическия стол.
Джон Ф. Кенеди
Джон Ф. Кенеди е 35-ият президент на Съединените щати. Той е на власт от 1961 г. до 1963 г.
Кенеди оставя траен отпечатък върху страната въпреки краткото си управление. Той се издига като млад и харизматичен лидер, който успява да привлече вниманието на американците със своята визия за бъдещето. Сред най-значимите му постижения е справянето с няколко тежки международни кризи, като Кубинската криза, при която светът е на ръба на ядрен конфликт, но Кенеди успява да постигне мирно решение чрез дипломация и стратегическо спокойствие. Той също така работи усилено за подобряване на отношенията със страните от Латинска Америка чрез инициативата "Алианс за напредък", която цели социално и икономическо развитие в региона.
Вътрешната политика на Кенеди също носи важни постижения. Той насърчава законодателство в подкрепа на гражданските права, което полага основите за по-късните реформи през 60-те години, и стимулира програмата за космически изследвания, като поставя амбициозна цел - САЩ да изпратят човек на Луната. Неговата енергия, обаяние и умение да вдъхновява гражданите превръщат Кенеди в символ на надежда и прогрес.
Неговата администрация е белязана и от усилия за модернизиране на икономиката, стимулиране на заетостта и намаляване на социалното неравенство.
На 22 ноември 1963 г. президентът Джон Ф. Кенеди е убит в Далас, Тексас, докато се придвижва в открит кортеж заедно с жена си Жаклин, губернатора на Тексас Джон Конъли и съпругата му Нели Конъли по улиците на града, придружени от президентския конвой.
Лий Харви Осуалд е човкекът, който е официално обвинен за убиец на президента Джон Ф. Кенеди. На 22 ноември 1963 г. в 12:30 ч. той, според официалните данни, стреля три пъти от прозорец на шестия етаж на книгохранилището в Далас, използвайки поръчана по пощата пушка. Куршумите убиват Кенеди и раняват Джон Конали. След стрелбата Осуалд се качва на автобус и такси, прибира се в квартирата си, а после е спрян от полицай Дж. Д. Типит. Смятайки, че съвпада с описанието на заподозрения, полицаят го задържа, но Осуалд го застрелва с револвер. Малко по-късно, към 13:45 ч., той е арестуван в кино "Тексас" след сигнал от граждани.
В ранните часове на 23 ноември Осуалд официално е обвинен за убийството на Кенеди. Но на 24 ноември, докато е конвоиран от килията си към зала за разпити, той е прострелян смъртоносно от Джак Руби - собственик на нощен клуб в Далас. Руби е осъден за убийство през март 1964 г. и получава смъртна присъда. През 1966 г. присъдата е отменена, но преди да започне нов процес, Руби умира от рак на 3 януари 1967 г.
Смъртта на Джон Ф. Кенеди предизвиква шок и траур в Съединените щати и по целия свят. Хиляди хора излизат по улиците, за да отдадат почит, а телевизионните предавания следят всяка стъпка на разследването. Макар официалното разследване да обвинява Лий Харви Освалд за убийството, много граждани остават убедени, че той не е действал сам или че е имало заговор, включващ други лица или институции. Това съмнение поражда десетилетия на дебати, конспиративни теории и обществено недоверие към официалната версия на събитията.
Мартин Лутър Кинг-младши
Мартин Лутър Кинг-младши е баптистки свещеник и социален активист, който оглавява движението за граждански права в Съединените щати от средата на 50-те години до смъртта си през 1968 г. Неговото лидерство е основополагащо за успеха на движението в прекратяването на законната сегрегация на афроамериканците на Юг и в други части на Съединените щати. Кинг излиза на националната сцена като ръководител на Southern Christian Leadership Conference ("Южната християнска лидерска конференция"), която насърчава ненасилствени тактики за постигане на граждански права.
Той организира и ръководи масови шествия, сред които прочутото "Марш на Вашингтон" през 1963 г., където изнася емблематичната си реч "Имам мечта". Под негово влияние се приемат ключови закони, като Законът за гражданските права от 1964 г. и Законът за правото на глас от 1965 г., които забраняват расовата дискриминация и гарантират избирателни права за афроамериканците.
Той е удостоен с Нобелова награда за мир през 1964 г.
Мартин Лутер Кинг младши е убит на 4 април 1968 г. в Мемфис, Тенеси, докато стои на балкона на мотелската си стая. Куршумът влиза през дясната му буза, разбива челюстта, поврежда гръбначния стълб и засяда в рамото.
Убийството е извършено от Джеймс Ърл Рей, дребен престъпник и бивш затворник, който използва огнестрелно оръжие, за да стреля по Кинг от разстояние. След стрелбата Лутер Кинг е незабавно откаран в болница, където умира. Джеймс Ърл Рей бяга от мястото на престъплението, но след интензивно издирване е заловен в Канада и екстрадиран обратно в САЩ, където е осъден и получава доживотна присъда.
Смъртта на Мартин Лутер Кинг предизвиква огромно възмущение и скръб в Съединените щати и по света. Хиляди хора излизат на улиците, за да почетат паметта му, а расовите напрежения в страната се засилват. Въпреки че Джеймс Ърл Рей е осъден за убийството, много хора и до днес смятат, че зад атаката стои по-широка конспирация и че Рей не е действал сам, което подхранва различни теории и съмнения около истинските извършители на престъплението.
