Малко образи от античността предизвикват толкова силно въображението, колкото амазонките - страховити воини, които в митовете се изправят срещу гръцките герои, яздят коне в битки и живеят в общества, управлявани от красиви и могъщи царици.
Те се превръщат в символи на женската сила и независимост, но въпросът остава: съществували ли са наистина?
Жените, които се сражават, наистина са част от античния свят - има свидетелства за жени, които ловуват, използват оръжие и дори участват в битки, особено когато градовете им са под обсада.
Това обаче не е общество съставено от изцяло жени-войни. По скоро това са отделни случаи, които гърците вплитат в легендата за цяла нация от амазонки.
В литературата и изкуството на Древна Гърция амазонките се появяват още от най-ранните текстове и изображения.
Те са изобразявани в схватки с Херкулес, Тезей или Ахил, а сцени с техни битки украсяват дори Партенона.
Митът с Херкулес гласи следното:
Еврисфей, царят, който възлага дванадесетте подвига на Херкулес, му нарежда да донесе пояса на Хиполита, царицата на амазонките. Поясът не е просто украшение - той е дар от бога Арес и символизира воинската власт и честта на Хиполита.
Когато Херкулес пристига в земите на амазонките, Хиполита излиза да го посрещне. Според някои версии тя е впечатлена от него и доброволно му предлага пояса си. Но богинята Хера, която винаги търси начин да навреди на героя, се намесва.
Хера се преобразява в една от амазонките и разпространява слух, че Херкулес иска да отвлече царицата. Разярени, амазонките се въоръжават и се хвърлят в битка срещу него и спътниците му.
Започва жестока схватка. Херкулес се сражава с множество воиници, а в някои предания дори убива самата Хиполита, мислейки, че тя го предава. В други версии той я поразява случайно в хаоса на боя.
Митът отразява както възхищението на гърците към образа на силните и независими амазонки, така и страха им от жени-войни, които подкопават традиционния ред. Затова победата на Херкулес символизира възстановяването на "гръцкия" ред срещу "чуждото" и "опасното".
Изборът на атиняните да изобразят жени-войни върху най-величествения си храм в Атина показва колко силно е въздействал този мит - той съчетава едновременно привлекателност и заплаха.
В етническо отношение амазонките често са описвани като тракийки, живеещи по границата на гръцкия свят.
За гърците амазонките са въплъщение на чуждото, непознатото и опасното - жени, които обръщат социалния ред и владеят оръжия.
Техните поражения от различни мъжки герои служи като възстановяване на реда. Героите ги побеждават и така доказват силата на мъжкия и гръцкия свят над хаотичните, женски и "варварски" сили.
Митовете разказват, че след разрушаването на тяхната родина оцелелите се срещат със скитите - прочутите конни номади от степите.
В легендите скитите се изненадват да открият, че тези силни воини са жени, което допълнително засилва впечатлението за тяхната изключителност.
Археологически находки от Черноморските степи дават известни основания за тези разкази.
В някои погребения от скитско време са открити женски скелети, положени заедно с оръжия - лъкове, стрели, копия.
Това обаче не е категорично доказателство, че всички те са войни - оръжията може да имат и символично значение.
Все пак подобни примери подсказват, че в номадските общества жените понякога действително воюват и са достатъчно видими, за да породят гръцките митове.
За древните гърци амазонките са повече от войни - те са огледален образ на собственото им общество.
Представяни са като матриархално организирани, управлявани от царици, едновременно красиви и опасни.
Така те въплъщават мъжки фантазии, но и дълбоки страхове от женската власт.
Държава на амазонки, такава каквато описват митовете, никога не е съществувала.
Но жени, които ловуват, яздят и се сражават, определено е имало. Историите за тях разкриват не толкова действителната роля на жените в древността, колкото представите и тревогите на гръцките мъже - за границите на властта, за силата на жените и за привлекателността на един обърнат с главата надолу свят.
