Ялтенската конференция е среща на лидерите на трите основни държави от Антихитлеристката коалиция по време на Втората световна война - САЩ, Великобритания и СССР. Тя се провежда от 4 до 11 февруари 1945 г. в Ялта, курортен град на полуостров Крим.
Йосиф Сталин, Уинстън Чърчил и Франклин Д. Рузвелт ръководят делегациите.
Основният резултат от конференцията е демилитаризацията и установяването на Германия като демократична държава след войната, забрана на нацистката партия и създаването на международна организация - Организацията на обединените нации - ООН.
Към момента на провеждането на Ялтенската конференция от 4 до 11 февруари 1945 г. поражението на нацистка Германия във Втората световна война вече е очевиден факт.
Червената армия на Съветския съюз успява да отблъсне нацистките сили от Полша, Румъния и България през март 1945 г., както и да пробие Източния фронт и да поеме контрола над Силезия в Германия.
Американските и британските войници успяват да освободят Франция и Белгия до февруари 1945 г. и продължават да постигат успехи на Западния фронт.
Военното противопоставяне се пренасочва предимно към германска територия и съюзническите сили скоро достигат Берлин.
С наближаването на края на Втората световна война възникват редица спорни политически, икономически, военни, етнически и други проблеми.
Непосредствените такива са какво да се прави с Германия след войната, за да се предотврати повторение на нацистките и империалистическите ѝ амбиции, както се случва след Първата световна война; преговорите за условията, при които Съветският съюз ще атакува Япония; съдбата на Полша след войната и създаването на Организацията на обединените нации.
Но докато успехът на съюзниците над нацистка Германия изглежда почти сигурен, войната в Тихия океан срещу Япония е далеч от края си.
Участието на Съветския съюз срещу Япония е счетено от британския премиер Уинстън Чърчил и американския президент Франклин Д. Рузвелт за решаващо за победата във Втората световна война.
Идеята за провеждането на среща на високо равнище, на която да се обсъдят тези предизвикателства, се заражда в края на лятото на 1944 г.
Това е втората конференция между "тримата големи" (Чърчил, Рузвелт и Сталин), като първата се провежда в Техеран, Иран от 28 ноември до 1 декември 1943 г. в посолството на Съветския съюз.
Въпреки това президентът Рузвелт желае срещата да бъде отложена два пъти - веднъж поради президентската си предизборна кампания и отново през януари 1945 г. поради церемонията по встъпването му в длъжност.
Стратегическата обстановка и удълженият срок за провеждане на срещата са ефективно използвани от Йосиф Сталин и до февруари 1945 г., когато трябва да се състои Ялтенската конференция - Червената армия вече контролира по-голямата част от Източна Европа.
Сталин става все по-уверен в своята власт и влияние.
Всеки от тримата лидери има свои собствени планове и приоритети за срещата в Ялта.
Франклин Д. Рузвелт очаква, че ще успее да убеди Сталин да подкрепи Съединените щати срещу Япония и да се присъедини към усилията за създаване на ООН.
Уинстън Чърчил предвижда свободни избори и установяване на демократични правителства в цяла Източна и Централна Европа след Втората световна война.
Йосиф Сталин вижда Полша като буферна зона между Изтока и Запада, като иска установяването на просъветско правителство.
В Ялта има големи надежди за създаването на нов международен ред, чиято цел винаги ще е мирът. Както подчертава Рузвелт:
"Ялта би трябвало да сложи край на системата от едностранни действия, ексклузивните съюзи, сферите на влияние, баланса на силите и всички други методи, които са били опитвани от векове и винаги са се проваляли."
Първоначално срещата трябва да се проведе в Шотландия.
Сталин обаче отказва да напусне територията на Съветския съюз, като се позова на влошеното си здраве.
Като алтернатива той предлага срещата да се проведе в съветския курорт Ялта на Черно море, разположен на полуостров Крим. Освен че по този начин получава предимство, Съветският съюз има възможност да подслушва всеки с нужното оборудване.
По този начин Сталин успява да е информиран за всички дискусии зад затворени врати.
Спешността на ситуацията принуждава западните лидери да приемат Ялта като място за провеждане на конференцията.
Тежко болните Франклин Д. Рузвелт и Уинстън Чърчил, на 70-годишна възраст, изминават дългото разстояние до Крим.
Това е първата победа на Сталин по време на преговорите, символизираща промяната в баланса на силите в негова полза.
Бившият британски премиер Антъни Идън описва позицията на Сталин в Ялта като "мечка, която със сигурност знае какво иска".
Делегацията на Съединените щати е настанена в бившия дворец на руския император Николай II, президентът Рузвелт отсяда в Ливадийски дворец, където се провежда и конференцията.
Британската делегация е настанена във Воронцовския дворец в Алупка. Атмосферата е напрегната, но изпълнена с оптимизъм за установяването на нов ред, който ще засегне милиони хора в Европа и Азия.
Дневният ред на конференцията е:
На 4 февруари започват първоначалните дискусии и срещата официално стартира. Участниците очертават структурата, целите и въпросите, които ще бъдат обсъждани през следващите дни.
5 февруари е посветен на въпроса за Полша и други източноевропейски страни. Акцентът е поставен върху страните, считани за попадащи под влиянието на Съветския съюз: Чехословакия (разделена на Чешката република и Словакия след разпадането на Съветския съюз), България, Румъния и Унгария.
От 6 до 10 февруари тримата лидери активно обсъждат бъдещия облик на Германия след Втората световна война и нейното управление, структурата и рамката на новата международна организация, Обединените нации, и как Съветският съюз може да участва във войната срещу Япония.
На 11 февруари "тримата големи" приключат преговорите си и подписват Ялтенското споразумение.
Участниците решават, че Съветският съюз ще получи Източна Полша, която обхваща 70 000 квадратни мили територия, почти една трета от полската държава преди 1945 г. Полша ще е компенсирана с части от германски територии: Померания, Горна Силезия, част от източна Бранденбург и малка част от Саксония.
Решението предизвиква огромна емиграция и социокултурни предизвикателства сред полско-германското население от съответните територии и затвърждава недоволството на цялото население към Ялтенската конференция.
Съветският съюз придобива и северната част на Източна Прусия, около град Кьонигсберг, който по-късно преименува на Калининград.
Нито Рузвелт, нито Чърчил са в състояние да се противопоставят на Сталин. Червената армия вече е разположена в Полша, Словакия, Унгария и Австрия и се придвижва към Берлин. Йосиф Сталин смята, че тези нации принадлежат към сферата на влияние на Съветския съюз.
Сталин заявява: "Който заема дадена територия, налага върху нея своя собствена социална система", а Съветският съюз е просто прекалено мощен, за да му се противопоставят.
Рузвелт и Чърчил нямат друг избор, освен да преговарят активно за включването на западните демократични ценности в преустроения ред в Източна Европа.
Осъзнавайки трудната съдба, която Ялта току-що е отредила на полския народ, Уинстън Чърчил пита британските си военни командири колко ще струва да се използва сила, за да се убеди Сталин да освободи Полша от съветски контрол.
Отговорът е 45 англо-американски дивизии, няколко полски дивизии и 100 000 превъоръжени германски войници. Идеята за влизане във война срещу Съветския съюз е наречена "Операция Немислимо". Тази операцията никога не се осъществява.
От друга страна Рузвелт успява да постигне Декларация за освободената Европа като част от стремежа си да разпространи западните демократични ценности в Европа след Втората световна война. Декларацията налага свободни избори и свобода на избор на форма на управление в бившите нацистки окупирани територии.
Американският президент получава и съгласието на международната организация Обединените нации.
Обединените нации са създадени, за да действат като платформа между членовете на международното общество за поддържане на мира и подкрепа на икономическото, културно и социално развитие на нациите чрез сътрудничество.
Тримата лидери също така очертават границите на управление на следвоенна Германия. Страната ще бъде напълно разоръжена и демилитаризирана, което ще сведе до минимум риска от бъдещи военни конфликти и експанзионизъм.
Лидерите решават да разделят германските територии на четири окупационни зони: британска, американска, френска и съветска.
Столицата Берлин, разположена в съветската зона, също ще бъде разделена на четири зони. Франция не участва в Ялтенската конференция, защото съюзните сили освобождават Франция от нацистката окупация през август 1944 г. По този начин Франция вече не се счита за велика сила.
Въпреки това, по време на Ялтенската конференция Уинстън Чърчил заявява, че Франция е призната за "четвъртата освободителна сила". Той вярва, че това ще гарантира стабилността и баланса на силите в Европа след Втората световна война.
Йосиф Сталин е неохотен, но в крайна сметка е постигнато споразумение. Правото да управлява следвоенна Германия е предоставено на Франция, която получава четвъртата окупационна зона от американска и британска територия.
Франция също така става временен член на Организацията на обединените нации.
След приключването на конференцията тримата лидери публично обявяват постигането на "по-тясно сътрудничество между военните сили на трите съюзници от всякога", а Уинстън Чърчил уверено прави заключение, че "нацистка Германия е обречена", призовавайки я да се предаде безпрекословно.
Въпреки това, в публичното изявление на тримата лидери не се споменават техните решения относно ситуацията в Тихоокеанския регион.
В действителност, обещанието на Съветския съюз да влезе във войната срещу Япония е ключов мотивиращ фактор за Рузвелт и Чърчил да направят отстъпки по други въпроси, по-специално да се съгласят да затвърдят съветското влияние в Източна Европа.
Сталин си осигурява обещанието да позволи на Съветския съюз да анексира Манджурия, която по това време е под японски контрол. В замяна на това съветските войски трябва да се сражават срещу Япония.
На пръв поглед решенията, взети в Ялта, вдъхват надежда за мир и стабилност в разкъсаното от войната общество, но в действителност те поставят началото на много нов дълъг конфликт - Студената война.
Само три месеца по-късно, скоро след смъртта на Рузвелт, Чърчил разговаря с новия американски президент Хари Труман за "желязната завеса", която се спуска над Европа, сигнализирайки за нарастващото влияние на Съветския съюз и конфронтацията между Изтока и Запада.
Резултатите от Ялта белязват възхода на Съветския съюз като световна суперсила и той успешно си осигурява съветско господство в Източна Европа.
За тези общества Ялта символизира слабостта на западните нации и тяхната готовност да правят компромиси с демократичните принципи, за да постигнат политически ползи.
Резултатите от конференцията в Ялта хвърлят сянка върху политическата кариера на Франклин Д. Рузвелт. Самият той е наясно с нейните недостатъци. Адмирал Уилям Лихи изразява пред Рузвелт своето недоволство от резултатите от Ялта, заявявайки:
"Това [споразумение за Полша] е толкова еластично, че руснаците могат да го разтегнат от Ялта до Вашингтон, без технически да го нарушават".
"Знам, Бил, но това е най-доброто, което мога да направя за Полша в момента", отговаря Рузвелт.
Тъй като Студената война започва скоро след това, Ялта е широко свързвана с неуспеха на Запада да защити мира и сигурността.
