Жестоките затвори на Русия
В руските наказателни лагери не се зачитат никакви права. Робски труд, тежки побоища, заплахи за живота – всичко това е преживял бившият мениджър на концерна „Юкос“ В. Переверзин, който прекара седем години в затвора, пише Дойче веле.
„В наказателния лагер често се питаш дали си в лагер или в лудница. Понякога там се организират фестивали на певчески хорове. Представете си го само! Убийци, изнасилвачи, истински опасни престъпници, които премерват силите си в… хорово пеене. Отпред са се настанили надзирателите с пагони на раменете, които слушат изпълнението и дават оценки. Съвършено шантава работа!“ Така звучи част от описанието на Владимир Переверзин за делника в руските затворнически лагери. Самият той е прекарал седем години в четири различни лагера. От февруари 2012 бившият мениджър на концерна „Юкос“ е на свобода.
„Новопостъпилите винаги ядат много бой. Такова е правилото. Поне в мъжките лагери. В побоя участват и надзирателите, които са на смяна. И никой не им търси сметка. Явно на надзирателите това им носи чувство на удовлетворение. Извън лагера хора като тях може да изглеждат и божи кравички, но навлекат ли униформата, те начаса се усещат могъщи почти колкото президента на Русия“, разказва Переверзин.
„Здравейте, граждани затворници!“
Първите години от наказнието си бившият мениджър на „Юкос“ е прекарал в един така наречен „изправителен лагер“. Там затворниците трябвало непрекъснато да маршируват. „В сняг, в дъжд, в кал. А надзирателите през цялото време ни се подиграват: „Здравейте, граждани затворници!“ В отговор ние сме длъжни да отговаряме хорово и с пълен глас. Ако някой излезе от ритъма на маршировката, наказват всички с допълнителни часове. Но на мен лично това не ми пречеше особено. Броях го за фитнес“, спомня си Переверзин.
Що се отнася до трудовото право, в лагерите никой не се интересува от него, разказва Переверзин. По време на престоя си в лагерите самият той е работил в шивашки цех и подреждал плочи за тротоарна настилка. „В един от лагерите работех по 12-13 часа дневно. Нормите са толкова високи, че никога не можеш да ги изпълниш. Просто няма физическа възможност. Истински робски труд“, казва той.
След като веднъж Переверзин се оплакал от прекаленото натоварване, надзирателите насъскали другите лагерници срещу него. Той изпаднал в панически страх. „Тогава ясно си дадох сметка, че трябва някак да се махна от този лагер. Но как? Единственият път бе болницата. Опитах се да прорежа корема си. Раната не стана толкова дълбока, колкото исках, но ми свърши работа. Преместиха ме в друг лагер“, разказва бившият мениджър.
Сега Владимир Переверзин си е поставил за цел да се бори срещу нечовешките условия в руските затвори. Наскоро той издаде книга за жестокостите в руските наказателни лагери. Переверзин се е включил като доброволец и в една правозащитна група.
