За първи път в България: Началото на телевизията

От 1 до 16 август, 1936 г. в Берлин се провеждат Единадесетите летни олимпийски, на които взимат участие общо 3963 спортисти – 331 жени, 3632 мъже – от 49 страни. Единственият друг град кандидат за домакин е Барселона и антифашистите искат да проведат протестни игри там, но Испанската гражданска война възпрепятства това. Нацистите от своя страна виждат в олимпиадата добра възможност за реклама на идеите си и дори Лени Рифенщал, любимият режисьор на Хитлер, прави култовия филм „Олимпия“.

Това е първата олимпиада, на която се провежда церемония по внасяне на олимпийския огън. И първата олимпиада, която се предава по телевизията.

Негово Величество Борисъ III, по Божията милость и Народната воля, Царь на Българитѣ, Принцъ Саксъ-Кобургъ-Гота и Херцогъ Саксонски

Още като княз, Борис III се увлича по техниката и една вечер казва: „Какво велико откритие: да слушаме през ефира музика, опери, речи… Ами телевизията – да виждаме хората далеч от нас, на хиляди километри?“

Телевизията в България прохожда първо на чисто теоретично ниво. През 1922 г. в Телеграфопощенското училище (ТПУ) в София се появява предмет „Телевизия“, а 12 години по-късно излиза и първата българска книга на тази тема „Радиотехника и далечно виждане“ („далечно виждане“ е опит за превод на думата „television“) с автор преподавателя от училището Марко Манчев. Книгата обаче засяга механичната телевизия, която е предшественик на електронната. Вече през 1938 г. излиза и списание „Телевизия“! Екипът му се старае да представи най-модерните технологии по света.

Вдъхновен от тези технологии доцент Кирил Кирков предлага на ректора на Техническия университет в София (тогава Държавната политехника, а след 1953 г. Машинно-електротехнически институт) проф. Саздо Иванов да започнат експерименти за създаването на телевизия в страната. Така през 1951 г. екип от учени от Катедрата по радиотехника и физика начело с проф. Иванов започва работа по предаване на телевизия.

Следва страхотна борба заради липси в много отношения – учените нямат документация за създаването на телевизионен център, нямат и голяма част от необходимите спе­циални части и уреди.

Работата на екипът все пак се увенчава с успех и то още в края на 1952 г., когато са направени първите успешни опити за предаване на телевизионен образ – на 16 май снимка на проф. Ангел Балевски е излъчена успешно по кабел от една зала до друга. До следващата година предаването вече е стабилно.

Проф. Иванов, инж. Анге­лов и инж. Алексан­дър Доков създават изключително сложната за времето си оптична телевизионна камера. За телевизионния предавател пък първоначално се правят опити да се прерабо­ти стара, бракувана киномашина от времето на немите филми. Отначало образите се наблюдават с изработен тук прием­ник, но по-късно се използва последен мо­дел съветски телевизор Ленинград Т-2.

Полски актьор с телевизор Ленинград Т-2

Върху покрива на Политехниката, срещу паметника на Васил Левски в София, са поставени 2 предавателни антени – една 20-метрова за предаване на изображение и една 10-метрова за предаване на звук.

Първото официално предаване по безжичен път става в навечерието на 1 май 1954 г.

Следват предавания веднъж седмично от МЕИ, които се увеличават до 2 пъти седмично от септември 1954 г. Телевизионната апаратура се състои от камера и стара киномашина, с които се предават филми от „Българска кинематография“. Екипът обаче планира подобрения и на 7 ноември 1956 г. прави първото живо външно телевизионно предаване.

БТА пуска първото си съобщение за телевизията в България:

В чест на 37-ата годишнина на Великата октомврийска социалистическа революция опитният телевизионен център, построен във ВМЕИ, започва редовни пробни предавания. Първото предаване се състои на 7 ноември в 22:00 часа. Предадени са два късометражни спортни прегледа. Първоначално предаванията се провеждат 2 пъти седмично – вторник от 10:30 ч. и събота от 22:00 часа. Те се излъчват по телевизионния канал с честота на картината 59,25 мегахерца, а звуковият съпровод е с честотна модулация на вълна 65,75 мегахерца.

Сградата на БНТ

Следват още подобрения на системата, а излъчванията продължават да са по 2 на седмица, които включват и живи предавания – 2 модни ревюта, 2 естрадни концерта от ресторант „Балкан“, манифестациите на 1 и 24 май 1959 г.

В това видео можем да видим как заместник-премиер на България Вълко Червенков прерязва лентата на високата 106 метра Телевизионна кула в Борисовата градина, на бул. Драган Цанков и бул. Пейо Яворов. Строежът на 14-етажната сграда започва през декември 1958 г., а проектът е на арх. Любен Попдонев.

Десетилетия по-късно, през 1986 г., на връх Копитото се открива нова телевизионна кула и изземва голяма част от дейността по предаване на радио и телевизия от старата.

Официалното откриване на Българската национална телевизия е на 26 декември 1959 г., въпреки че първото си предаване излъчва по-рано – на 7-ноемврийската манифестация от площад „Александър Батенберг“ (тогава „9 септември“). На тържествената церемония по откриването, която започва в 11:00 ч., вземат участие секретарят на Градския комитет на БКП Георги Костов, министърът на транспорта и съобщенията Данчо Димитров, членът на Политбюро на ЦК на БКП и заместник-председател на Министерския съвет Вълко Червенков и секретарят на Президиума на Народното събрание Тачо Даскалов.

Първоначално телевизията е създадена като културна инстанция, но по-късно нейното обществено значение е взето предвид и тя придобива информационна, развлекателна и пропагандистка функция.

Има опити за прихващане и на чуждестранни телевизионни сигнали – през 1960 – 1961 г. братята Величко и Любен Качулеви правят подобни опити като създават сложна система от приемателни антени в частната си лаборатория и работилница в Ямбол. (В този момент те вече са известни в техническите среди заради изобретяването на звукозаписвателен апарат, фонограф, през февруари 1948 г., който се използва по предназначение от БАН) Най-доброто им постижение е през 1964 г. – прихващането на телевизионен сигнал от Швеция в продължение на 18 часа. Иначе сигналите от съседните балкански държави и Съветския съюз не са никакъв проблем за тях. Проблем е обаче предаването на прихванатия чуждестранен сигнал на други телевизионни приемници, ретланслиране.

С времето се създават различни държавни органи, които да обслужват и регулират новoто средство за комуникация. През 1964 г. е създадена Главна дирекция „Българска телевизия и радио“ към Министерството на културата, а през 1971 г. радиото и телевизията в България са обособени в Комитет за телевизия и радио, което е част от структурата на изпълнителната власт. През 1977 г. Българската телевизия и Българското радио стават самостоятелни юридически лица към Комитета за наука, изкуство и култура, а през 1986 г. двете медии отново са събрани в Комитет, този път към Министерския съвет.

Двата канала, известни ни от комунистическо време, се появяват през 1975 г. като Българската телевизия се разделя на Първа програма и Втора програма.

На 6 март 1990 г. Българската телевизия и Българското радио стават самостоятелни институции с решение на Народното събрание. Две години по-късно двете телевизии се преименуват на Канал 1 и Ефир 2.