За киното, Левски и националната гордост

Максим Генчев, режисьор, сценарист и продуцент на филма „Дякон Левски“ предизвика мощна вълна от недоволство сред хората, когато тази сутрин направи две интервюта на ръба на добрия тон. Първото се случи в 8:30 сутринта в „Тази сутрин“ по БТВ, където г-н Генчев говореше на ръба на добрия тон и се държеше хашлашки опитвайки се да вкара ирония и подценяване на зрителското мнение. Голямото избухване, обаче се състоя близо час по-късно в Нова ТВ, когато Максим Генчев направи живо включване в „Здравей, България“ от Велико Търново с цел да представи филма, но единственото, което направи бе, да накара хората да се запитат – защо този човек се държи така. Няма да споменавам постоянното повтаряне на: „Аз съм сценарист на Левски, ти на какво беше…“ Защото, както каза Георги Иванов: „Вие не сте сценарист на Левски, а на филм за него. Има разлика.“ Огромна при това.

Защото хората винаги ще харесват или няма да харесват нещо, което ти правиш. Те винаги ще имат мнение по въпроса, особено ако е толкова актуален, толкова популярен, толкова… мощен като този за Левски. Какво, по дяволите, си си мислел, че ще стане, когато преди N-брой години си решил да направиш филм за Левски!? Че ще те посрещнат с питка и китка… Уви, това е малко вероятно.

Но когато си човек, който има претенции, че прави изкуство, че е над средно нива на интелигентност, че познава една материя по-добре от други, че има очаквания и нива, които иска да постигне, не прави това, което Максим Генчев направи по телевизията. Не се държи като побеснял мъж дошъл да защити честта на открадната му дъщеря. Винаги ще има някой, който няма да харесва това, което правиш – deal with it!

Ето какво казваха хората из фейсбук:

„През последните 7-8 години – за наш срам – някак свикнахме с мутренското поведение на премиера, но че режисьор се държи като квартален висаджия ми идва малко в повече.“

„Току що гледах сутрешния блок на бтв, и по-специално дискусията относно филма за Левски. Включиха режисьора, който беше крайно груб и нахален. Водещ:

– Пра-внучката на Левски каза, че е обидена и ѝ се иска да забрави този филм!
Режисьора:
– Ми да пие хапчета.
Водещ:
– Защо не я потърсихте за повече достоверност?
Режисьора:
– Аз да я търся? Аз съм шефа, тя ще ме търси! “

„Никога няма да гледам филма за Левски, след като чух махленския език на режисьора Максим Генчев.“

И това са само част от коментарите. Хората бяха потресени. Дори и някой да е имал желание да види филма, едва ли ще иска да го направи сега, г-н Генчев.

Простата истина е, че родните кинотворци от години изпитват недоверие към сценария, все едно той е нещо мръсно, странно, ненужно… Те сами си пишат историите, сами си ги снимат, сами си играят в тях. Те, творците, смятат, че сценарият е последната дупка на кавала, когато трябва да бъде първата. Кевин Спейси беше казал веднъж: „Когато започнеш да снимаш филм е много важно да знаеш какво правиш – ти не си там, за да се покажеш, ти си там, за да служиш на историята, там си, за да разкажеш нечия чужда гледна точка, да покажеш друг човек. Ти си никой и не си важен! “ Максим Генчев е направил грешката, която много преди него са правили и са патили – пренебрегнал е сценария.

Снимал е напосоки, а после се е опитал да оправи всичко на монтаж. Но монтажът е магия, само ако разполагаш с вълшебната пръчка. В случая тя е счупена много преди всичко да започне. Резултатът е 3 часа и 40 минути филм с неясна сюжетна линия, без фокус и без история. А Левски има какво да разкаже.

Имах и доста приятели, които останаха впечатлени от филма. Искат да правим дебати и да си ги мерим, както Максим Генчев се опита да си го премери с Георги Иванов по БТВ и единственото, което постигна е хората да го наричат ненормален във фейсбук. Защо!? Кому е нужно това!? Мои приятели твърдят, че съм имала високи очаквания и затова филмът не ми е харесал. Но не е ли така с всички нас!? Нямаме ли всички ние очаквания за нещо!? А когато филмът разказва за Левски не е ли повече от нормално да имаш очаквания!? Това че хората имат очаквания спасява този филм – това е истината. Заради техните надежди и очаквания той ще се превърне в най-касовата лента у нас, и заради тези техни надежди и очаквания ще се гледа по села и паланки, пък нека дребните сценаристчета си говорят, че бил лош. В Хасково, Разград, еди-къде-си хората вече го чакат с интерес. Пък ти обяснявай, че той няма сценарии… За какво му е сценарии като има Левски!

Няма как тук да не цитирам Жоро:

„Вие нищо не знаете, бе, цялата зала пляскаше като уби първия турчин!!!! Но най-трогващо беше, когато го водеха с една каруца към бесилото и едно заптие му каза „ако не издържиш до там, дерета по пътя много“ и тогава дякон Игнатий му каза „Да ти еба майката“!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЗАЛАТА ИЗБУХНА в аплодисменти!!!!! Вярно, в 3 часа и 40 минути не намери място да каже „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само себе си“!!!! Но „ДА ти еба майката“ от устата на Апостола…….. ей тая реплика отекна във вечността!!!!“

Не мога да напиша целия му коментар и не е нужно – ще го намерите из интернет, но аз познавам Жоро, работила съм с него и знам, че той умее да разказва истории. И щом той казва, че една история не е разказана добре, дори и да не съм гледала филма (а аз съм), му вярвам. Също така вярвам, че трябва да спрем да защитаваме родовата чест на всяка цена, да спрем да пляскаме като роботи и да имаме първични реакции. И вярвам, че трябва да почнем да правим кино. Добро кино. Романтично, историческо, криминално, всякакво кино. Време ни е.

Колкото до Левски, колкото до филма „Дякон Левски“ – винаги съм вярвала, че всяко нещо има своите плюсове и минуси, и ние не сме хората, които трябва да сочат само лошите страни на едно нещо, както направи половин България в последните две седмици, когато всички се бараха за разбирачи по кино, писаха ревюта, обясняваха се. Колегите и досега ми казват, че съм била мека в ревюто си за филма. Истината е, че исках да съм добра, да бъда обективна. Да кажа и доброто. Още след прожекцията знаех, че много хора ще кажат лошото. Истината е – филмът не ми хареса. Трудно го издържах, но усилието и актьорите исках да похваля. Защото да правиш кино у нас е трудно. Да правиш кино за Левски още повече. И аз ценя това. Но Максим Генчев не е прав. Не е прав да обижда и да сочи с пръст. Да прави категоризации и да не цени чуждото мнение. Ми, не е прав, толкова.

Защото минусите на „Дякон Левски“ са повече от плюсовете му. Той няма сценарии. Повтарям там сценарии няма! Защото да имаш сценарии, значи да имаш фокус върху една история, да имаш идея за нея – къде започва, през какво преминаха, къде стига. Дори лошият диалог мога да преживея, ако има история и разказ. Поради този основен проблем произтича и следващия такъв – Левски няма образ. Не мога да цитирам Жоро точно, но се съгласявам с него. Левски няма позиция, няма ясен образ, няма я харизмата на героя, няма го процесът през който човек, превърнал се в тази велика историческа фигура, преминава, за да стане това, което хората познават. Да стане човекът, който е днес той за българина. Този мъж отсъства във филма. Колкото и красив, приятен и харизматичен да е Веселин Плачков, това не е досатъчно. Което води до следващия проблем – сюжетът. Три часа и никой не разбра за какво точно ни разказва този филм – за Левски – героят, за Левски – човекът, за турското робство, за българите, за България!? Това, че персонажите бяха безлични, безинтересни и незапомняеми, даже не е толкова важно. Ако не беше музиката на Исихия и Веселин Плачков, нямаше да издържа тия три часа. Гаранция. И това ни води до следващия пробем – защо 3 часа? Защо искаш да разкажеш живота на човек в три часа и отгоре!? Не можеш да се събереш в 2!? Не. Защото нямаш фокус. Нямаш идея за какво разказваш… За мъжът Левски и трансформацията, която той е претърпял, за да стане героичната фигура, за Дякона, за кое… Никой не знае, и след безкрайно дългата първа част – разказана все едно в реално време, ти си толкова объркан и отегчен, че едва дочакваш втората.

Разбира се, че всеки има собствена интерпретация на образа на Левски. Нека. Така трябва. Редно е. Но харизмата, която той е носил е за всички. И Максим Генчев е пренебрегнал това. Той е поел риск и е загубил. Паднал е. След такова нещо просто трябва да станеш, да се изтупаш, да се извиниш, ако е необходимо и да продължиш. Но не и да обиждаш. Не и да крещиш по телефона. Не и да се държиш пренебрежително, като хашлак, като дребен човек.

За финал ще използвам това, което каза Жоро по БТВ: „Аз си пожелавам едно по-добро българско кино с хора, които могат да го правят.“ И аз така.