shareit

В САЩ се извършвали медицински експерименти, вдъхновени от Гьобелс

| от |

Не е новост, че време на Втората световна война много нацистки лекари провеждали смъртоносни експерименти над хора от концентрационните лагери, без тяхното съгласие.

За съжаление, тази отвратителна практика не е изчезнала с победа над нацистка Германия, а е започнала да се практикува и в САЩ. Тези неетични експерименти могат да бъдат разделени в три категории.

3

Първата категория е на експерименти осъществявани с оцеляване на нацистките военни. Тази категория е включвала третиране на затворниците в камери с ниско въздушно налягане, което да даде яснота от колко високо може да скачат военни парашутисти без последствия. Нацистките учени също замразявали затворниците, за да намерят ефективен метод за лечение на химиотерапия. Затворниците са били тествани дали може да оцелеят, ако са престояли известно време в замръзнала морска вода.

Втората категория експерименти е целяла да намери лек за травми и заболявания причинени при военни сражения. Лекарите тествали върху затворниците ваксини и серуми срещу някои заразни болести. Затворниците били обгазявани с фосген ( безцветен силно токсичен газ с неприятна миризма на гнило сено. Принадлежи към групата на задушливите бойни отровни вещества) и на други бойни отровни газове, за да се проследи действието на противоотровите.

Третата категория експерименти е извършвана под ръководството на Йозеф Менгеле. Той бил обладан от идеята, че има мисия да овладее тайните на гените, за да създаде идеалната арийска „висша раса“.

1

По време на Втората световна война, а и след това същите експерименти се извършвали и в САЩ.

Проучванията в затова Stateville в САЩ започнали по време на Втората световна война, когато американските войски водели сражение вТихия океан.

Главната цел на проучванията е била откриване на лекарство срещу малария, тогава пагубна болест, която е убивала войниците. Излседвания върху животни са се оказали недостатъчни за добиване на ефективно лекарство, а липсата на хора, които са кандидатствали за доброволно тестване на непроверените лекарства довело до това експериментите да бъдат извършвани върху затворници от затвора Stateville. На тях им било обещано намаляване на наказанието и получаване на привилегии, ако станат част от изследването. На тях им е бил спестен факта, че по време на изследвания могат да умрат от инфаркт, заради предизвиканите високи телесни температури.

4

Затворниците се смятали за идеални модели за експерименти, защото тяхното поведение можело да се контролира, те са били под постоянно наблюдение, а ако нещо се объркало никой нямало да разбере за случилото се. 441 били готови да се включат в експеримента и подписали документа на който пишело „Съгласен съм с всички рискове, които може да последват от този експеримент“.

Първият ден затворниците са били изложени на 10 ухапвания от комари, но това завършило зловещо за всички присъстващи в лабораторията, защото оцелял само един лекар и един затворник, убиецът Нейтън Леополд, който станал добровоелен медицински асистент.

Освен Леополд, още много други затворници асистирали доброволно в изпълнението на опитите. Затворниците извършвали наблюдения по между си, като сваляли температурата на заразените и им давали лекарства срещу малария. Много от тях получили сърдечни удари причинени от телесна температура от 41 градуса по Целзий, а в документацията е било записано, че са умрели от естествена смърт. Нейтън Леополд също умира от сърдечен удар, който вероятно е предизвикан от лекарствата, които е взел по време на експериментите.

5

Въпреки големият брой на смъртните случаи в проучването, учените отчели експеримента, като голям успех за медицината и продължили да го провеждат през следващите 30 години само в този затвор. Журналистическа статия от 1940 г. хвали успехите на експеримента, а затворниците били наречени патриоти.

След края на войната на процеса в Нюрнберг, нацистите са съдени за медицинските опити проведени в лагерите на смъртта, а основната защита на техните адвокати е била декриминализирането на нехуманните експерименти, които са провеждани в американския затвор Stateville, като напълно идентичен случай на тези в нацистките лагери.

Въпреки че прокуратурата виждла проучването в съвсем друго светлина, смятали, че подписаните декларации на затворниците от Стейтвил правят съществената разлика между нацистките и американските опити и за това нацистките лекари са осъдени.

Затворническите медицински изследвания през следващите 3 десетилетия, в търсенето на нови лекарства, не спрели. Общественият натиск през седемдесетте години, донякъде ограничил опитите защото затворниците не могли да изразят собствена воля.

6

Изборът на затворници се е оказал, като идеален модел за изследвания. Американското правителство продължава да финансира подобни опити, които служат за откриване на лекарства за лечение на малария с химиотерапия. Смята се, че участието на затворници в изследването е полезно за затворниците защото по този начин те се смятат за обществено полезни.

Този случай все още повдига въпроса за морала на биомедицинското експериментиране върху хора. Въпреки, че тези изследвания са направили много за днешната медицина, въпросът е дали е преминат прага на толерантност.