Путин и Ердоган: открийте разликите

Руснаците не се боят от санкциите, турците харесват Ердоган: две теми от седмицата, които свързахме в едно. В интервю за БНТ ги коментира колегата Александър Андреев от Дойче веле.

Въпрос: Кой печели и кой губи от санкциите срещу Русия?

Отговор: Търговските санкции, които като томахавки се размахват между западния свят и Русия, не вещаят нищо добро. Знае се, че съседи, които търгуват помежду си, не воюват. И, уви обратното.

Какво не разбира Западът?

Най-естественият въпрос, който трябва да си зададем в момента, гласи: кой печели от напрежението? Независимо от подробностите, от глупавите ходове както на Киев, така и на Москва, а и на така наречения Запад, засега видимо печели Путин. Той успя да раздели света и си осигури грандиозна подкрепа у дома. А санкциите изобщо не го плашат, защото руското население е свикнало да страда за каузи. Ето това Западът не разбира. Той самият не желае да страда за каузи, пък и не му се налага – слава Богу! Западът, „разглезен“ от това, че вече десетилетия живее в мир, охолство, търговия и взаимодействие, не разбира, че руснаците изобщо не са привързани към мира, търговията и охолството, че са готови да страдат заради някаква привидно велика кауза – например величието на Русия – и че освен това, както показва едно ново изследване на Центъра „Левада“, масово са склонни да подкрепят агресивни действия. Това са просто две различни вселени.

В същото време обаче силови, еднолични лидери-деспоти като Путин в световен мащаб се радват на все по-голяма популярност. И то е обяснимо: глобализацията, ускореният живот, икономическата несигурност просто тласкат десетки милиони подплашени избиратели в обятията на такива лидери – друг пример за това е Турция.

Паралели с Турция на Ердоган

Въпрос: Една от най-големите турски общности живее и работи в Германия. Каква промяна очакват представителите ѝ с новия турски президент? Говори ли се за „нова ера“ в германо-турските отношения?

Отговор: За всеобща изненада турците в Германия не гласуваха масово за президент, макар че гласувалите подкрепиха в мнозинството си Ердоган. Тукашните турци са по принцип с консервативна ориентация – те или техните предци идват главно от Анадола, а знаем, че там Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието са най-силни. Освен това голяма част от турците в Германия се самозатварят в своята общност, където възпроизвеждат религиозните си и битови ритуали. За тях идеализираната им родина се отъждествява именно с тези консервативни ценности, които проповядва Ердоган.

В същото време има и много изключително напредничави и либерално настроени светски турци – в политиката, в бизнеса, в медиите, в литературата, в киното и т.н. Така че очакванията на турската общност към новия президент са различни. Напредничавите, светски турци остро критикуват Ердоган заради деспотизма, заради репресиите срещу протестиращите, заради цензурата и корупцията. В същото време неговите фенове в Германия и занапред ще пълнят стадиони, когато Ердоган им държи някоя от своите патриаршески речи.

Да, предстои промяна в двустранните отношения, но не само на Германия, а на целия ЕС с Турция. Тук настроенията вече накланят везната, а Германия има и важна дума в ЕС, така че очаквам преговорите с Турция за еврочленството да бъдат формално или неформално замразени. В момента европейците не искат и не могат да приемат нови членове, камо ли пък страна, която се управлява по подобен начин. А и Турция на Ердоган сякаш не държи особено на еврочленството. Така че това е голямата промяна, която очаквам.

Въпрос: Как се отнася германската политика към феномена „Ердоган“?

Отговор: Все по-критично. Президентът Йоахим Гаук си навлече гнева на Ердоган, след като официално разкритикува насилията срещу демонстрантите и цензурата в Турция. Подобни критики преди това отправи и канцлерката Меркел, а за много честолюбивия и раздразнителен Ердоган те са като червен плащ за бик. В няколко от речите, които държа напоследък в Германия, и той самият не пропусна да даде указания на германската политика – специално за отношението ѝ към турските емигранти.

Много прилики, една съществена разлика

Да, Ердоган и Путин доста си приличат, включително по своето предмодерно, патриархално отношение към поданиците, по архаичните си представи за чест и достойнство и за външна намеса във вътрешната им политика. Но и в двете страни тези много остарели политически инструменти работят, защото хората там не са преминали през онова политическо и манталитетно развитие, което има зад гърба си западният свят. Разликата е обаче, че Ердоган ръководи една икономически много успешна страна, докато стопанската политика на Путин е трагична – там всичко зависи единствено от петрола и газа.

(Съвместно с „По света и у нас“ на БНТ)