Манчестър Сити спечелиха Купата на Лигата, след като се наложиха над Съндърланд с 3:1 на Уембли. Мануел Пелегрини донесе първи трофей за клуба през сезона и всички свързани с отбора се надяват да не е последен.
Както беше ясно преди самия двубой, формата на Сити не беше на необходимото ниво и като добавим, че небесносините изпитват трудности срещу черните котки независимо от това къде играят, финалът за третия по важност трофей се очертаваше да бъде интересен.
И той действително предостави на зрителите зрелище, обрати и три от най-красивите голове, вкарвани на този стадион.
Мачът започна с натиск на символичните домакини, които бяха абсолютния фаворит за този мач, но всеки привърженик на гражданите знае, че когато отборът му играе финал никога нищо не е сигурно. И може би най-пресният спомен е загубения миналата година финал за другата местна купа срещу Уигън. Гостите обаче се възползваха от една контраатака и след неумело действие на капитана Компани, Фабио Борини откри резултата след невероятно техничен удар от малък ъгъл.
Това стъписа Сити, които до края на полувремето нямаха почти никакви чисти положения и определено в играта им се чувстваше несигурност и припряност в действията. Дори можеше да стане 0-2, когато Борини се откъсна сам, но се забави и накара Компани да изкупи грешката си след стабилна намеса. Но имаше засада, която не бе отсъдена и кой знае какво щеше да стане, ако италиянецът бе реализирал.
След почивката картината не се промени особено много, тъй като червенобелите се бяха окопали в своята половина и разчитаха на някоя контра, която да докара главоболия на Пантилимон. Така се стигна до 55-та минута, когато Яя Туре направо нещо изумително: с прехвърлящ удар от над 30 метра забоде топката в сглобката на Маноне и хвърли в делириум половината Уембли. В следващата атака прекрасна атака бе завършена от Насри, който с феноменален външен фалц даде преднина на Сити и феновете бяха в екстаз.
Това шокира момчетата на Густаво Пойет, които не знаех откъде им бе дошло такъв обрат в рамките на 120 секунди. Но Съндърланд намериха сили да отговорят и натиснаха гражданите в тяхната половина. Точно в края обаче една отнета топка доведе до победния гол на Навас и новият носител на Купата бе ясен.
С оглед на играта и на спечелената купа бих искал да направя анализ на ситуацията при Манчестър Сити:
Ясно се вижда, че слабата форма на Джеко и Негредо са основната, но не единствената причина Сити да спре да бележи голове. Липсата на Агуеро се отрази напоследък и въпреки че почна като титуляр ще му бъде необходимо време, за да влезе в ритъм.
Налагането на Демикелис пред Лескот в отстъствието на Настасич определено не ми харесва, но явно Пелегрини си има свои виждания. За мен е жалко, че в последната година в отбора Лескот беше пренебрегван за сметка на по-стария и тромав аржентинец.
Не знам поради какви причини Милнър не е влизал в игра близо месец, не мога да си го обясня. Единственият светъл лъч е завръщането на Насри, който беше много полезен и за мен като цяло е играч на годината за отбора.
Проблемите в средата на терена се дължат най-вече на посредствената игра на Силва и Туре, които играят много под възможносите си. Дори първото полувреме беше ужасно слабо за Яя, но с фамозното си изпълнение заличи лошите изяви от първата част. Фернандиньо също играе на приливи и отливи, въпреки че като цяло е стабилен, но според мен следващата година ще играе по-добре, защото сега му трябваше време, за да свикне с живота във Висшата Лига.
Пелегрини определено има плюсове, но и доста минуси. Да, играят нападателно, но има моменти, в които се чудиш какво точно иска да направи. Налагането на Демикелис за мен е необяснимо, добре поне че върна Харт на вратата, защото все пак си личи, че румънеца не може да отнеме титулярното място на вратар номер едно на Англия.
Забравих да спомена, че Хави Гарсия напоследък играе стабилно и за мен може да се разчита и следващия сезон на него. Интересно ми е какво е положението с Йоветич, който мистериозно пак се контузи, за кой ли път.
Но връщането на Агуеро и най-вече спечеланата купа определено могат да повлияят на самочувствието на отбора до края на сезона, защото отборният дух се калява точно в такива двубои.