Новата класа на Китай
В Китай постепенно възниква една нова средна класа. Трудно е тя да бъде точно дефинирана, защото са доста различни представите за това кои спадат към нея. Същевременно социалните предизвикателства пред тази класа растат, пише Дойче веле.
Китайците, които водят децата си на съботни и неделни забавления в големите градски молове, трябва да разполагат и със съответните средства, за да платят за услугите. Освен средства, те трябва да разполагат и с кола, за да стигнат до търговския център, а ако прекарват цял следобед в него, това е недвусмислено свидетелство, че са от по-състоятелните.
Проучванията, посветени на китайската средна класа, са насочени най-вече към нейните потребителски навици. Пазарът за потребителски стоки и услуги расте стремително. Потенциалът за чуждестранните продукти е голям, но и местната конкуренция става все по-сериозна. Паралелно все по-голямо значение придобиват някои нови сектори: културната и развлекателната индустрия, грижите за здравето, за възрастните, възможностите за образование и квалификация. Тези данни се потвърждават и от консултантската фирма „Ernst & Young“ с констатацията, че търсенето на здравни услуги и на възможности за образование расте значително. „Разходите за телекомуникационни услуги, култура и развлечения ще растат два пъти по-бързо от разходите за хранителни продукти“, сочат прогнозите на фирмата.
Кой спада към средната класа?
Различните проучвания обаче дават различни отговори на въпроса кой действително принадлежи към средната класа. Експертите от консултантската фирма „McKinsey“ правят разлика между широката маса с доходи между 9000 и 16 000 долара на домакинство годишно и по-добре платената средна класа с 43 000 долара годишен доход. Статистиката за 2013 сочи, че към първата група се числят 54 процента, а към втората – 14 на сто.
Според прогнозите както на „McKinsey“, така и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, до 2022 втората група би трябвало да се превърне в мнозинство. Големият въпрос е обаче какво мислят тези, които биват причислявани към средната класа – дали самите те се чувстват част от нея. Един от факторите е притежаването на собствено жилище, но макар мнозина от дефинираната от „McKinsey“ група да са собственици на дом, те не се възприемат непременно като представители на средната класа, защото доходите им не са достатъчно високи.
По-показателно от абстрактните числа е това, което едно китайско семейство от средната класа може действително да си позволи. В общи линии става дума за следното: модерно собствено жилище, най-малко един автомобил, достатъчно средства за добро училище за детето, средства за медицинско обслужване, пътуване в чужбина на всеки две години, а два пъти в годината – няколкодневна екскурзия из страната.
От изключение – към норма
Средната класа допринася за структурните промени в китайската икономика и за форсираното от правителството все по-интензивно заселване в градовете, което на свой ред стимулира разрастването на средната класа. Преустройството на икономиката изисква повече вътрешно потребление, а урбанизацията постоянно генерира нови потребители. Укрепването на сектора на услугите на свой ред предоставя нови възможности на средната класа. И ако в края на 90-те години средната класа все още се явява феномен на големите развити градове, междувременно тя пуска корени и в по-малките населени места.
Проблемите, които изпитват представителите на средната класа в Китай, са свързани най-вече със стабилността на икономиката, перспективите за бъдещето, пречките пред вътрешната миграция и все по-осезаемото замърсяване на околната среда. Те не разбират защо на трудовия пазар връзките играят по-голяма роля от квалификацията, и защо ако се преселят в друг град, биват възприемани като жители второ качество. Вероятно затова се получава така, че все повече китайци от средната класа се решават да потърсят късмета си в чужбина – явно там виждат по-добро бъдеще за децата си. И ако по-рано сред водещите мотиви за емиграцията е било осигуряването на по-добро образование за потомството, сега вече на преден план излиза желанието да се живее в незамърсена околна среда, както и недоволството от политическите и икономическите перспективи в Китай.
