Мария Стоянова, дългогодишен кореспондент в Германия, пред Агенция „Фокус“
Широката коалиция в Германия е по-скоро изключение. След последното такова управление социалдемократите получиха голяма забележка от избирателите. Сега те правят всичко възможно, за да не позволят отново Ангела Меркел и нейните консерватори да ги “задминат”.
В продължилите близо три месеца консултации левите преговаряха успешно и получиха важни министерски постове. Ресорите външен, икономика, енергетика, социални дейности, правосъдие, въпроси на семейството – всичко това отива в техни ръце. Мотото е “по-голяма активност и по-малко собствени грешки”.
От десет години насам Социалдемократическата партия в Германия не излиза от сянката на Герхард Шрьодер, който й докара облика на “несоциална партия”. Сегашният лидер Зигмар Габриел договори в новия коалиционен документ от 187 страници по-голям социален баланс. Това убеди 60 на сто от всичките 475 000 редови членове да дадат одобрението си, на безпрецедентно допитване за участие или не на социал-демократите в бъдещия кабинет. Изразената, от членската база, подкрепа само на пръв поглед изглежда очаквана. Тя беше изненадваща. Затова ръководството на партията беше докарано до опиянение в събота, когато резултатът стана ясен. Партийният лидер Габриел рискува политическото си съществуване със спорно допитване. От един губещ след изборите той се издигна до равнопоставен авторитет с Меркел.
В неделя станаха ясни и имената на бъдещите германски министри. В редиците на консерваторите до последно се наддаваше и спореше за отделните личности, докато социал-демократите от самото начало на кадровия покер бяха наясно. Импулсивният лидер с много нови идеи Зигмар Габриел ще бъде министър с влияние и отговорности. Ще отговаря за инкономиката и енергетиката. Волфганг Шойбле остава важният човек в правителството. Консерваторът, който е безспорен в партията си, ще отговаря за финансите и в новия кабинет. Социал-демократът Франк-Валтер Щайнмайер се връща във Външното министерство в Берлин, което ръководеше по време на първата широка коалиция.
Тогавашният му мандант съвпадна с присъединяването на България към ЕС и с решаването на драмата с медиците ни в Либия. И в двата случая той не показа особена активност, но въпреки това беше отличен с орден. от президента Първанов Друг важен за страната ни министерски пост е този на вътрешните работи. За него се спряга Томас де Мезиер, който също се връща в ресора. Тогава, през декември 2010, заедно с френския си колега, подписа писмо срещу присъединяването на България и Румъния към шенгенската зона. Инициативата не беше нищо друго освен дискриминация и противоречие с правилата в ЕС, че условията не се променят в движение.
Изненадващото назначение в третия кабинет на Меркел е консерваторката Урсула фон дер Лайен. Майка на седем /родени от нея/ деца тя става първата жена министър на отбраната във Федералната република. До сега енергичната дама отговаряше за заетостта, иначе е лекар по образование и дъщеря на Ернст Албрехт – консерватор, един от основателите на Европейската общност. В германската армия, Бундесвера, номинацията й не се приема еднозначно. Обаче, тъй като в отбраната голямата част от нещата се решават на международната сцена фон дер Лайен би била сериозен конкурент на бъдещия външен министър, социал-демократа Щайнмайер.
Интересно, прозорливо и ориентирано към бъдещето е решението за създаване на инфраструктурно министерство. То обаче няма да се занимава с транспорта, а с интернет и виртуалните магистрали от данни. Строителството преминава към ресор “Екология”. Към това нововъведение се прибавя и фактът, че Германия за първи път ще има министър с турски произход. Министър без портфейл за миграцията, бежанците и интеграцията става социал-демократката Айдан Юзгюз.
Новият германски кабинет означава трудно партньорство за България. БСП няма силни контакти нито със Зигмар Габриел, нито с минстрите му. Митът за близостта на българските леви с германските им колеги ще си остане само мит и само за българска употреба. Политическият ментор на ГЕРБ, Христиан-социалният съюз, запазва три поста в правителството, но те не са ключови. Десните в България, с изключение само на президента Росен Плевнелиев и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, нямат нито партьори, нито дори контакти с германските консерватори и лидера им Ангела Меркел.
Във вторник, 84 дни след изборите, новото правителство на Федералната република ще започна работата си.