Кралят Джокович

Peter Bodo, tennis.com

Спортният коментар често е размит от военна терминология и метафори, които улесняват журналистите при предаването на новините. Но някои спортове, и особено тенисът са точно като война. Почти винаги нещата се свеждат до едно и също: битката за територия.

Световният номер 2 Новак Джокович спечели тази битка в неделя срещу първия в ранглистата Рафаел Надал на финала на Мастърс 1000 в Маями, благодарение на удивителната си стратегия и опустошителна тактика. Резултатът е потвърждение за шампионските качества на Джокович и ни напомни за най-успешната му година – 2001-ва. Победата с 6-3;6-3 го нарежда до Федерер, като единствените, печелили Indian Wells и Miami един след друг два пъти.

Надал пропиля точка за пробив в първия гейм и заби топка в мрежата, след което Джокович заби зъбите си в мача и не го пусна до края. “Имах точката за пробив”, спомена Надал след това и добави – “Играх няколко гейма и няколко точки като хората, с правилната интензивност. Но останалите са лесни за анализиране. Опонентът ми беше по-добър от мен. Това е всичко”.

Джокович игра по-добре, по начин който ни помага да анализираме съперничеството му с Надал, което е вече в над 40 мача. Най-важното, което пролича този път, беше предимството на Джокович в битката за територия. Балансът в играта му е забележителен и в някои случаи това е перфектното оръжие срещу дисбаланса в играта на Надал.

Представете си нещата така: Джокович е като военен командир, чиято цел е да защитава своята територията и оттам да атакува. Надал, за разлика от него, оперира от ъглите на територията си заради начина, по който избира да отиграва бекхенда си. От тази позиция му е трудно да защити някои критични части от територията си.

Недостатъкът на позиционирането на Надал е, че го прави уязвим за хора с балансирана игра като Ноле. Например, естествената реакция на Джокович, когато бъде избутан до основната линия, е да се върне възможно най-бързо в центъра на игрището. Надал, от своя страна, често е склонен да се бори от основната линия, когато е избутан и да изчака за да се увери, че следващият му удар ще е форхенд.

Мачът беше пълен със ситуации, в които Джокович експлатираше радикалното предпочитание на Надал към форхенда. В един от очевидните случаи, вместо да играе бекхенд, Надал даде на заден ход, за да се нагласи за форхенд. Понякога се получава невероятен удар, но ако не успее, подарява целия корт на противника си. Също така това го натоварва допълнително физически.

След мача, когато е уведомен, че 65% от ударите му са били насочени (или в крайна сметка са се озовали) към форхенда на противника му, Джокович споделя, че “той сервира и се мести към бекхенд ъгъла на терена, което отваря форхенд зоната за игра. Трябва да играя много прецизно и да изчакам момента, в който да се възползвам. Мисля, че кръстосаният бекхенд ми спечели мача.”

По-късно добавя по повод на предстоящата смяна на настилката, че “Рафа може и да е цар на клей, но не мисля, че тактиката зависи от настилката”

Точката, която позволи на Джокович да спечели първия сет, настъпи в шестия гейм, когато Надал допусна една от 17-те си непредизвикани грешки в мача – бекхенд в мрежата.

“Повратната точка за мен беше при резултат 3-2”, каза Джокович. “Сервирах много добре след това (над 70% успешен първи сервис) и той трудно ме разчиташе. Получих няколко безплатни точки, което винаги е добре срещу Рафа. След това не му дадох шанс да се завърне в играта”.

За Надал беше много обезсърчаващо да допусне пробив още в първия си сервис-гейм на втория сет, още повече че този пробив дойде след едно впечатляващо разиграване, което ярко демонстрира предимството на Джокович – а именно, че му се удава еднакво добре играта от двете крила.

За да бъдем честни, трябва да добавим, че Надал не беше във върхова форма този ден и по-късно призна, че е бил доста вял. „Чувствах, че не се движа така добре, както обикновено го правя. Джокович успяваше буквално с всеки свой удар, винаги намираше верния удар, и точната позиция, така че да ме накара да се защитавам още от началото на разиграването. Усещах, че той играе страхотно, но някак не му костваше много усилия да е по-добър от мен“.

Надал продължава с признанията – „да играя срещу Джокович е най-лошото, което може да ми се случи, защото – ако говорим за първите два удара – ретурът му е по-добър от моя, а също и сервира по-добре – особено на тази настилка. И нещата, които аз мога да правя, за да бъда равностоен или по-добър, идват едва когато разиграването е преминало отвъд сервиса или ретура и ударите станат все по-интензивни“.

Тази победа затвори „дупката“ в съперничеството на 22-18 в полза на Надал. Като се знае колко по-добър е Надал от останалите претенденти за Голям шлем, някак естествено дойде въпросът на един от репортерите, който го попита – като човек, който обича предизвикателствата, дали се радва, че „го има“ Джокович.

„Не! – беше незабавният отговор на Надал, придружен с усмивка, която изтри следите от стреса по лицето му – Може и да обичам предизвикателствата, но не съм глупак.“

После разказват на Джокович за тази размяна на реплики и му задават същия въпрос. Той приема въпроса буквално – типично за него. И обяснява – „Е, аз ще отговоря другояче. Мисля, че предизвикателствата, особено големите, които съм имал в моята кариера, са ме променили в положителна посока. Именно заради Рафа и заради Федерер аз съм това, което съм днес“.

А днес Джокович е Кралят на твърдата настилка.