Кой е бежанец и кой не?

Един коментар на Руслан Трад. (http://ruslantrad.com/)

Кой е бежанец и кой не? Кой има право на подслон и кой не? От правна гледна точка въпросът е уреден. Но, струва ми се, често има разминаване с онова, което става в действителност. Например случаят с Афганистан. Там все още има война – с талибаните. Военните действия и операциите са ежедневие, като правителствените сили, подкрепени от пакистански части и останалите все още там западни сили, отблъскват и преговарят в същото време с талибанските милиции. Войната не е „официална“, страната се счита за „освободена“, да. Но войната я има, тя е настоящ, а не отминал факт. Хората бягат от Афганистан, не защото е прекрасно и няма вече конфликт, а искат по-добър живот или просто се спасяват от куршумите и атентатите.

Друг пример можем да дадем с Ирак – макар „официално“ да няма война в страната, държавата е разкъсвана от политическа криза, ежедневни атентати, политически убийства и сектантско насилие. Хората бягат от там поради същите причини, породени от инстинкта за съхранение. Те заслужават ли по-малко право на убежище или не?

Идващите от Мали (където има граждански конфликт и страната е пред разпад), Нигер (една от най-бедните държави в света), Гана (с политическа криза) и други африкански държави, чиито проблемни правителства (между другото) са подкрепяни от френски и британски сили, по-малко ли имат право на убежище? В този ред на мисли ми се струва абсурдно да говорим за право. Че едните били бежанци, а другите имигранти и поради тази причина вторите нямали нужда от помощ. Всички тези хора, пристигащи ежедневно до границата ни, бягат. Всеки по различен повод, но причината е една: разбити държави, бедност и липса на бъдеще.

Разбира се, тук става дума за солидарност и равноправие. Думи, които познаваме от речника, но позагубили от блясъка си.