Какво се е случило на Велики петък?

Днес е Велики петък, или Разпети петък – най-тежкият ден за Исус Христос.

В този ден Христос е разпънат на кръста и е претърпял безброй поругания, мъки и страдания – „изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове, е принесен в жертва за греховете на цялото човечество“.

На Велики петък Исус е погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която поставят стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете се извършва неговото опело и се отслужва богослужението, наречено Царските часове.

На утринната служба се четат дванайсет откъса от Евангелието, които разказват за страданията на Исус Христос. На богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, символизиращи величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните. Именно в този ден от Страстната седмица постът е най-строг.

Вечерта се отслужва опело Христово. На вечерното богослужение в храма се изнася Христовата плащеница, посветена на погребението на Спасителя. Преди началото на службата, в средата на храма се издига „гробът“ Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницата. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Христос.

По време на богослужението от олтара се понася плащеницата, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. След това с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на службата свещеникът взима плащеницата от престола и я полага в „гроба“. Поклонението на плащеницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара – минути преди пасхалното шествие на кръста.

На Разпети петък е абсолютно забранено да се подхваща каквато й да е работа. Днес през деня се ходи на църква и се носи едно яйце и здравец, които се оставят на масата пред разпятието. Според представите на мнозина минаването под масата се прави за здраве, късмет и опрощаване на греховете. Църквата обаче счита тези тълкувания за неправилни. Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението, а след това целуват последователно Христовото Тяло, извезано на Плащеницата, Евангелието и Кръста, и полагат цветята. Навеждат се и преминават под издигнатото място, като по този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението.

Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна утеха – символ на надеждата и вярата. Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите, за да ни напомня за предстоящия великия ден. В този смисъл минаването под масата не е от суетна вяра за здраве, късмет и прощаване на греховете, а е воден от чиста и силна вяра поклон пред Христовия гроб.