Русия обяви Договора за обикновените въоръжени сили за мъртъв, припомня Дойче веле. Това връща Европа в края на 80-те години по отношение на разоръжаването, а политически и по-назад - към годините на Студената война, пише Б. Колер във ФАЦ.
Договорът за обикновените въоръжени сили в Европа отдавна вече не представлява централната договореност в сферата на разоръжаването. Отбранителният съюз НАТО не беше ратифицирал договорените през 1999 г. анекси към документа, подписан десет години по-рано със страните от тогавашния Варшавски договор. През 2007 година Москва обяви, че няма да се придържа към договора, а тези дни заяви, че напълно прекратява участието си в него.
Тези два епизода показват ясно, че влошаването на отношенията между НАТО и Русия са още от преди Кримската криза. Договорът за обикновените въоръжени сили в Европа служеше като символ за времето, в което Русия и Западът вече не се възприемаха като врагове, а като партньори - в някакъв момент дори и като "стратегически" партньори. С оттеглянето си от договора сега Москва слага точката и на тази фаза на разведряване и сътрудничество.
Раздалечаване и сближаване
С това Европа се връща, в областта на разоръжаването, в края на 80-те години на миналия век. А ако трябва да измерим градуса на отношенията между Изтока и Запада, ще трябва да се върнем дори с още няколко години по-назад във времето и да установим, че днес навлизаме в нов ледников период, който няма да отмине толкова бързо. Още повече, че температурата продължава да пада...
Западът продължава да наблюдава настъплението на сибирския студ с известно недоумение, но поне вече не безучастно. Наблюдаваме как това развитие сближава още повече днешните партньори, например Германия и Полша, които са свързани от тежко общо минало. Всъщност НАТО би трябвало да връчи орден за заслуги на Путин за това, че възражда това тясно партньорство.
Преклонение, но не пред военната машина на Путин
Сега обаче алиансът трябва да внимава преди всичко Путин да не успее да го разцепи. И в това отношение Берлин изпълнява главната роля. Хенри Кисинджър знае чий телефонен номер трябва да избере, когато иска да говори с Европа - този на германската канцлерка. Нейното решение да не участва в деветомайския военен парад в Москва беше безалтернативно, ако трябва да използваме лексиката на самата канцлерка. Така изиграният от нея ход върху шахматната дъска - на следващия ден да положи венец на гроба на незнайния войн - би трябвало да спечели уважението на такъв умел тактик като Путин. Меркел ще се преклони пред жертвите на войната, която Германия навремето изнесе чак до сърцето на Русия. Но по този начин тя отказва да отдаде чест на една военна машина, с която Путин сега води войната в Украйна и разпалва нови страхове в Европа.
Бертолд Колер (Frankfurter Allgemeine Zeitung)
www.faz.net
