Дълбоко скрит расизъм
Основите и поведението според което може да се прецени дали човек е расист са доста ясни, не е ясно как толкова малко хора са расисти, когато така или иначе сме обречени на това.
Хората по чието поведение (нито вие, нито те) не бихте помислили, че са расисти, подсъзнателно мразят еднакво, както и всеки учебен пример за расист. Още по-голям проблем е, че този скрит расизъм е почти невъзможно да се контролира.
За да се стигне до това са правени проучвания, в които на участниците са били представяни думи, които трябвало да категоризират като положителни (късмет) или отрицателни (страх). Преди да се появят думите, на екрана се показвали лица, черно или бяло. Резултатът е, когато се появи черно лице, хората са по-бързи в идентифициране на думата като отрицателна.
Проблемът произлиза от нашия навик да категоризираме нещата, за да опростите света около нас. В тази категоризация, хора, които не познаваме често оценяваме по цвета на тяхната кожа или тяхната раса. Това, което характеризира чернокожите в подсъзнанието ни, в крайна сметка е в папката „негативно“ и е последица от обществото и културата която сме създали и света в който живеем.
