Шведският учен Карл Линей, получил благородническата титла Карл фон Лине, е баща на съвременната таксономия. Това е науката за идентифициране, наименуване и класифициране на организмите.
В своето произведение "Systema Naturae" той очертава идеите си за йерархичната класификация на природния свят в царствата на животните, растенията и минералите.
А в друга негова книга "Species Plantarum" научава ботаниците как да наименуват растенията. Освен това работата на Линей върху класификацията на човека също формира критична отправна точка за появата на съвременния научен расизъм. Неговият принос към нашето разбиране за природния свят е огромен, но не и без противоречия.
Карл Линей е роден през 1707 г. в малко селце в провинция Смоланд, Южна Швеция. Син на пастор, който обаче се интересува от ботаника, Линей развива любов към растенията още от ранна възраст.
Той прекарва много време в семейната градина с баща си, получава свой собствен участък в градината, където може да отглежда растения, и започва да развива забележителни познания по ботаника. Въпреки че израства в беден район на Швеция, той успява да влезе в университет.
Линей посещава гимназия, а на 21-годишна възраст се записва в Университета в Лунд, където изучава ботаника и получава достъп до библиотеката на професор Килиан Стобаус. Впоследствие продължава да изучава медицина и ботаника в Университета в Упсала.
И в двата университета Линей успешно търси покровителството на важни професори, като по този начин получава достъп до техните библиотеки. Вместо да посещава лекции, той предимно се занимава със самообучение и получава частни уроци, често безплатни.
Младият Карл демонстрира изключителни познания по ботаника и отлична способност да развива ситуации и възможности в своя полза. Той е умен и способен студент, чийто интерес към ботаниката се доближава до този на много от неговите професори.
Още преди да получи дипломата си в Упсала той започва да изнася лекции по ботаника. След това му е възложено да обучава студенти в ботаническите градини.
Следвайки академичните норми на епохата, Линей заминава за известно време в Нидерландия, за да продължи образованието си. През 1735 г. получава докторска степен по медицина. Въпреки медицинските си квалификации, страстта и талантът на Линей са насочени към естествената история.
След престоя си в Нидерландия, той практикува като лекар в Стокхолм между 1738 и 1741 г. Впоследствие се завръща в Университета в Упсала, където става професор по медицина и ботаника до смъртта си през 1778 г.
Историческата шведска провинция Лапландия, през онзи период е очарователен арктически свят, характеризиращ се с обширни пространства от блестяща тундра, осветена от полунощното слънце. Високи планински върхове очертават хоризонта, а гъсти гори от бор, смърч и бреза се простират докъдето погледът стига. Пейзажът е осеян с гигантски езера и мощни реки, течащи към Ботническия залив, най-северната част на Балтийско море.
През цялата си история Лапландия е населявана от саамите, единствената коренна група в Европа, която шведите наричат "лапи". Лапландия отдавна е обект на интерес от страна на шведите.
За разлика от южната и източната експанзия на Швеция, спечелена с военни средства след 1611 г., северната експанзия е предприета под егидата на църквата. В началото на 17-и век лутеранството ефективно интегрира Лапландия и нейните коренни жители в шведската империя. 18-и век донася както романтична очарованост, така и научни изследвания в Лапландия.
През 1732 г. Карл Линей тръгва за Лапландия, след като получава стипендия от Кралското научно дружество в Упсала. Пътуването му е едно от първите научни пътешествия в далечния север.
За шест месеца той изминава над 2000 километра на кон и пеша. Линей документира подробно близо 100 дотогава неизвестни вида растения. Откритията му са публикувани в известната му книга "Flora Lapponica".
Растенията обаче не са единствената тема на книгата. "Flora Lapponica" е богата на илюстрации на растения, но също така и на романтични описания на саамите, които Лине счита за изключително интересни от антропологична гледна точка.
Саамите са идеализирани като "благородни диваци" от пустошта, незасегнати от цивилизацията. С напредването на Швеция към новата научна ера, вредните описания на Линей се превръщат в инструмент за формиране на расови стереотипи за саамите в продължение на векове.
Карл Линей революционизира областта на таксономията със своето знаково произведение "Systema Naturae", публикувано на латински. Творбата на Линей се оказа толкова популярна и влиятелна, че е разширена в няколко по-нататъшни издания.
В основата на Systema Naturae е систематичното подреждане на природния свят в три "царства" - животни, растения и минерали - като се създава система за йерархична класификация, приложима както за органичната, така и за неорганичната материя.
В изключително важната 10-та редакция трите царства на "империята на природата" са подразделени на класове, разреди, родове и видове, като всеки вид се отличава с уникалната система за наименования от две думи на организмите, наречена бинарна номенклатура.
Kласифицирането на хората е в царство животни като бозайници, от разред примати, от род Хомо, и под наименованието Хомо сапиенс. Линей настоява за краткост и описателна прецизност: първата част изброява рода, а втората кратко описва вида и как се различава от другите.
В случая с Homo Sapiens, латинското sapiens означава "способен да разбира" или "разумен".
В първите девет издания на Systema Naturae Линей класифицира човешкия вид в четири разновидности: Europaeus albus (европейски бял), Americanus rubescens (американски червеникав); Asiaticus fuscus (азиатски кафяв) и Africanus niger (африкански черен). Във 10-тото издание обаче той добавя още няколко страници с подробности, разширявайки тези категории с подробни описания на цвета на кожата, позата на тялото и "медицинския темперамент" (взети от хуморалната теория), физическите характеристики, поведението, начина на обличане и формата на управление.
Йерархичната система на Линей поставя чернокожите на най-ниското стъпало, а белите европейци - на най-високото. Европейците са описвани положително, докато коренните американци, азиатците и особено чернокожите са постоянно свързвани с отрицателни морални и физически характеристики.
Species Plantarum бележи повратна точка като първото ботаническо произведение, което последователно и систематично прилага бинарна номенклатура за наименуването на растенията. Публикувано пет години преди 10-тото издание на Systema Naturae, то представлява най-ранното научно усилие за прилагане на система от две думи за наименуване на голяма група организми.
Първото издание на Species Plantarum съдържа подробен каталог и описание на 5940 растения, отразявайки цялото ботаническо знание на Линей по това време. Издадена в два тома, Species Plantarum е крайъгълен камък в съвременната ботаническа номенклатура.
Преди Species Plantarum растенията често получават дълги, тромави латински имена, присвоени произволно от различни наблюдатели. Решението на Линей да обозначи растенията с име на род и кратко описание на вида е истинска революция.
Когато става въпрос за растения, Линей е може би най-известен със разработването на общ ключ за класифициране на растенията: systema sexuale (полова система).
Разговорите за пола на растенията са спорна тема по времето на Линей, като се достига до там, че е оклеветен като "ботанически порнограф", наред с други неща. Въпреки това, въз основа на доказаното съществуване на мъжки и женски репродуктивни органи при растенията, Линей избира да класифицира и подрежда растенията според броя на техните репродуктивни органи: тичинки (мъжки) и плодници (женски). Въпреки противоречията, които предизвиква, системата се оказа много полезна.
Като цяло, иновациите на Линей стандартизират и формализират класификацията на растенията, като насърчават по-добрата комуникация и възможностите за сътрудничество между ботаници и учени.
Освен това, те демократизират удоволствието от ботаническите изследвания и открития, като ги правят достъпни за по-широка публика. Species Plantarum допринася за развитието на ботаническата наука, но също така оказва дълбоко влияние върху екологията, селското стопанство и опазването на природата.
Йохан Волфганг фон Гьоте сравнява влиянието на Линей върху него с това на Шекспир и Спиноза. Жан Жак Русо твърди, че не познава по-велик човек на земята от Линей. Но титлата, която Линей наистина иска и желае да бъде издълбана на надгробната му плоча е princeps botanicorum ("принцът на ботаниката").
Преди Линей, публикациите за природния свят се ограничават до средновековни сборници с "животни", подредени по азбучен ред и описателни каталози на билки и местна фауна и флора. Макар шотландският природоизпитател Джон Рей (1627-1705) да е първият, който прави важна крачка към създаването на съвременната таксономия, подходът на Линей е революционен.
Наследството на Линней е сложна мозайка, толкова противоречива, колкото и внушаваща благоговение. Неговата йерархична класификация на човешките същества полага основите на раждането на расизма в науката.
Като централна и изключително влиятелна фигура в естествените науки, Линей описва африканците като "безчувствени, хитър и мързеливи" в противовес на йерархично превъзхождащите ги "мъдри и изобретателни" бели европейци, с което поставя "научните" основи на европейския империализъм и расовите стереотипи, които продължават да съществуват и до днес.
