На една каменната камина в трапезарията на Белия дом са изписани думите: "Моля се на небесата да дарят най-добрите благословии на този дом и на всички, които ще го обитават отсега нататък. Нека под този покрив да управляват само честни и мъдри хора."
Надписът, издълбан през 1945 г., е взет от писмо, написано от Джон Адамс до съпругата му Абигейл през 1800 г. Той е вторият човек, който заема поста президент на Съединените щати, но първият, живеещ в световноизвестната президентска резиденция във Вашингтон.
Десетилетие по-рано такова място не е съществува.
Столицата Вашингтон е основана със закон от 1790 г. Градът трябва да бъде с изградена модерна метрополия, с величествени булеварди и обществени пространства навсякъде.
В краткосрочен план обаче това не е обещаващо място за живеене.
Ако не е натоварено с постоянни строителни работи, наоколо няма нищо освен гори и някои влажни зони, където санитарните условия са лоши, а времето е студено до замръзващо.
Въпреки това в този град ще бъде построен бъдещият дом на президента на САЩ.
Джордж Вашингтон, първият човек, избран на тази длъжност, лично избира мястото за Белия дом заедно с градоустройствения архитект Пиер Шарл Л'Анфан и обявява конкурс за проектиране на сградата.
Томас Джеферсън - съучредител на САЩ и държавен секретар - представя собствено предложение, което участва в конкурса под инициалите "AZ".
Окончателният победител обаче е архитектът от ирландски произход Джеймс Хобън.
След като си печели слава с проектирането на сгради в Чарлстън, Южна Каролина, визията на Хобън, която му носи награда от 500 долара, е за неокласическа къща в стил паладианизъм.
Вдъхновен от влиятелния венециански архитект от 16-и век Андреа Паладио, акцентът е поставен върху симетрията, пропорциите и почитта към древногръцката и римската архитектура. Хобън се вдъхновява и от двореца Leinster House, която днес е седалище на ирландския парламент.
Строителството на така наречения "Президентски дворец" започва на 13 октомври 1792 г. Но сградата не е завършена, докато Вашингтон не напуска поста си.
Строителството отнема осем години труд, извършван предимно от стотици роби, наети от правителството от местни робовладелци.
Те добиват камъни, секат дървета, произвеждат тухли и извършват тежкия труд. Освободени чернокожи мъже също работят по проекта, получавайки минимални заплати, заедно с опитни занаятчии от Европа, по-специално от Шотландия и Ирландия.
Без роби обаче Белият дом не би могъл да бъде построен - както и друга емблема на Вашингтон, Капитолият на САЩ.
Техните собственици получават заплата, за да им осигуряват облекло, а градските комисари им осигуряват колиби на земята, в които да живеят и храна.
Към 1800 г., когато Адамс се нанася, сградата е далеч от завършена. Станала известна като Белия дом тя е достроявана, ремонтирана и разширявана многократно през годините.
Когато след войната от 1812 г. градът трябва да бъде възстановен, след като британците го изгарят, задачата отново се падна на Хобън. Той живее във Вашингтон и е пряк свидетел на растежа на града до смъртта си през 1831 г.
Що се отнася до Белия дом, фотогеничният южен портик е добавен през 1824 г., а северният портик е завършен през 1830 г. Днес той разполага с общо 132 стаи.
