На 7 декември 1988 година Армения е разтърсена от едно от най-тежките земетресения в историята на Съветския съюз.
В 11:41 часа местно време силен трус с магнитуд 6.8 по скалата на Рихтер разлюля северната част на страната. Епицентърът е близо до град Спитак, който само за няколко секунди е почти напълно разрушен.
Земетресението засяга и други градове - Ленинaкан (днес Гюмри), Кировакан (днес Ванадзор), Степанаван и редица по-малки селища.
Трагедията довежда до смъртта на около 25 000 души, над 15 000 са ранени, а повече от половин милион остават без дом.
Причините за мащабните разрушения не са само в силата на земетресението.
Голяма роля изиграват лошото строителство, несъобразено със сеизмичните рискове в региона, и недостатъчният контрол при изграждането на жилищни и обществени сгради.
Последиците са катастрофални. За броени минути Армения губи хиляди животи, болници, училища, жилищни блокове и заводи се превръщат в руини.
Отзвукът в международната общност не закъснява. Това е първото голямо бедствие, при което СССР - традиционно затворена система - допуска значителна чуждестранна помощ.
Михаил Горбачов, тогава генерален секретар на КПСС, взема историческо решение да приеме международна подкрепа.
Самолетите със спасителни екипи, техника, лекарства и хуманитарна помощ започват да пристигат в Армения буквално на следващия ден.
България е сред първите страни, които реагират на бедствието. Във време на социалистическа солидарност и близки междудържавни отношения между България и СССР, помощта е бърза, щедра и всеобхватна.
Само за няколко дни от България заминават спасителни екипи, пожарникари, военни и медици. Подготвени са полеви болници, изпратени са мобилни кухни, одеяла, облекло и храна.
Събират се дарения от населението, в които участват хиляди българи.
Един от най-знаковите примери за българската солидарност е построяването на нов жилищен квартал в разрушения град Спитак.
Български строителни бригади изграждат за кратко време цели улици с панелни блокове, които и до днес носят името "Българския квартал".
Освен жилища, България участва и в изграждането на училище и детска градина. Дълги години след трагедията тези сгради се смятат за символ на братската подкрепа.
В допълнение, български болници приемат ранени арменски деца и възрастни за лечение и рехабилитация. Много български семейства се включват в приемането на пострадали деца в домовете си, някои от които остават в България за по-дълго време, а между отделни семейства се създават трайни връзки.
Международната помощ също е значителна. Съединените щати, Великобритания, Франция, Германия, Италия, Япония, Индия и десетки други държави изпращат помощ - материална и логистична.
Организации като Червения кръст, УНИЦЕФ, както и различни хуманитарни агенции на ООН се включват в усилията по търсене, спасяване и оказване на помощ на пострадалите.
Някои държави изпращат и тежка техника за разчистване на руините, а специализирани екипи се включват в търсенето на оцелели под развалините.
Въпреки усилията, трудностите са огромни - зимата е сурова, комуникациите са нарушени, а достъпът до някои от най-засегнатите райони - ограничен.
И все пак благодарение на международната солидарност много животи са спасени, а дългосрочните усилия допринасят за частичното възстановяване на инфраструктурата.
Земетресението в Армения през 1988 година има и политически и социален ефект. То разклаща доверието в съветската администрация и способността ѝ да реагира на подобни бедствия.
Местното население обвинява властите в некомпетентност и неадекватна помощ, което усилва вече нарастващото напрежение в периода на Перестройката.
Трагедията подчертава нуждата от по-отворена политика, по-добро планиране и управление на риска.
По-това време се заражда и напрежението между Армения и Азербайджан за спорната Нагорно-Карабхска автономна република, част от Азербайджанската ССР, но населена с арменци, което само за две години ще прерасне в кървава война.
За България, помощта за Армения се превръща в един от ярките примери за международна солидарност. Пресата отразява случилото се в продължение на седмици, а по радиото и телевизията звучат призиви за подкрепа.
Ученици, пенсионери, работници и артисти и спортисти се включват в кампании за набиране на средства. Моралното удовлетворение от помощта се превръща в част от обществената памет.
Днес, десетилетия по-късно, споменът за земетресението в Армения и българския принос към възстановяването е жив.
В Армения редовно се споменават имената на страните, помогнали в онези тежки дни, като България неизменно присъства сред тях.
Историята за "Българския квартал" в Спитак е разказвана многократно, а оцелели арменци и техните потомци изразяват благодарност за протегнатата ръка.
Трагедията от 1988 година остава едно от най-ярките напомняния за силата на природата и уязвимостта на човека, но и за силата на човешката съпричастност.
Макар и породено от ужасна катастрофа, това събитие създаде мостове между народите и показа, че в моменти на изпитание, добротата и солидарността могат да осветят и най-мрачните дни.
