Ньойският мирен договор налага на България сурови условия след Първата световна война. Освен, че губи територии, страната ни трябва да плаща репарации, да ограничи броя на войската си, както и да не създава нови отбранителни съоръжения. До известна степен страната ни изпада и в изолация, тъй като на Балканите се оформя антибългарски фронт, включващ Гърция. Румъния и Сърбия.
На 19 октомври 1925 година в местността Демир капия в планината Беласица, български войници започват да копаят кладенец. Гръцките граничари забелязват случващото се. Те обаче разчитат ситуацията погрешно. Те смятат, че българите копаят окоп, нещо което им е забранено да правят. Един гръцки граничар се запътва към българските войници, навлизайки в българска територия. След предупреждение той е убит от българските войници. Започва престрелка между българските и гръцките военни.
Българското правителство настоява случаят да бъде решен цивилизовано чрез съставяне на комисия с представители на двете страни, която да разследва случая, да разкрие кои са виновните и да ги накаже. Гърция не се съгласява. На 22 октомври 1925 година, без да обявява война, гръцкият премиер генерал Пангалос нарежда на VІ гръцка дивизия, разположена край Сяр, да нахлуе в България. Тя преминава южната ни граница, разтеглена на широк 40 километра фронт. Четвърти армейски корпус получава нареждане да се насочи от Драма и Кавала към град Неврокоп (Гоце Делчев). Числеността на гръцката армия достига близо 100 000 войника. Гърците успяват бързо да поставят под свой контрол селата Кулата, Чучолигово, Марино поле, Долно Спанчево, Ново Ходжово, Пиперица, Лехово, Тополница, Марикостиново и Картечно. Гърците атакуват и град Петрич, но са отблъснати на няколко километра пред него от малобройната погранична стража и доброволците от ВМРО.
Властите в София са изправени пред дилема дали да търсят дипломатическо решение или да действат със сила. В крайна сметка правителството залага на дипломацията. Премиерът Александър Цанков съобщава на Секретариата на Обществото на народите в Женева за гръцката агресия.
Междувременно към зоната в която е осъществено нахлуването военният министър генерал Иван Вълков изпраща подкрепления, състоящи се от 6 пехотни, 3 картечни роти с 4 планински и 8 полски оръдия, общата численост на които възлиза на едва около 1000 войника. На изпратената българска армия е заповядано изрично да оказва отпор на гърците единствено при крайна необходимост. Друга задача, с която правителството се нагърбва е, това да евакуира българите от застрашените области. Гръцките войници започват да грабят каквото могат, което забавя техните настъпателни действия. Това дава възможност на българските сили да се окопаят в района на гара Генерал Тодоров и местността Рупите. Гръцкото забавяне позволява и на ВМРО да изпрати свои подкрепления към Петрич.
На 27 октомври 1925 г. Обществото на народите праща нота до България и Гърция. Организацията настоява двете страни да прекратят всякакви военни действия. Съветът на организацията веднага изпраща военните аташета на Франция, Великобритания и Италия, които да следят за това дали са изпълнени дадените заръки. На 28 октомври гръцкото правителство официално дава нареждане на своята армия да се изтегли от българските земи.
В края на октомври 1925 година, след като гръцката армия вече е в пределите на своята държава, ОН назначава анкетна комисия с председател британския посланик в Испания Хорас Ръмболд и членове-генерал Серини от Франция, генерал Ферарио от Италия, Адлер Кройц от Швейцария и Дроглевер Фортуин от Холандия. Нейната цел е да проучи положението на засегнатите райони, за да определи стойността на обезщетението, което трябва да бъде платено на България. Комисията стига до извода, че гръцките военни са виновни за опожаряването на 12 български села. От българска страна загиват 9 души - петима граждани и 4 военни. Ранени са 2 офицери, 9 войници и 10 граждани, 3 жени и 2 деца, а безследно изчезнали са 11 войници.
Освен това Анкетната комисия взима решение на Гърция да изплати на България обезщетение в размер на 30 милиона лева. Дължимата сума е изплатена, а 1 милион и 200 хиляди лева отиват за пострадалите от град Петрич.
"Петричкият инцидент" има негативни последици за Гърция. Страната е заклеймена като агресор от Обществото на народините. На репутацията на генерал Теодорос Пангалос е нанесена тежка щета. Той губи парламентарните избори и пада от власт. "Петричкият инцидент" е единственият случай в историтяа на Обществото на народите, в който агресорът е спрян и наказан.
На 31 октомври 1937 година, по повод 25-ата годишнина от освобождението на Петрич от османска власт, в града е открит паметникът "Загинали за родината". Върху една от мемориалните плочи са изписани имената и на загиналите местни жители в събитията от есента на 1925 година.
