Ньойският мирен договор налага на България сурови условия след Първата световна война. Освен, че губи територии, страната ни трябва да плаща репарации, да ограничи броя на войската си, както и да не създава нови отбранителни съоръжения.
На 19 октомври 1925 година в местността Демир капия български войници започват да копаят кладенец. Гръцките часовои забелязват случващото се, но го интерпретират погрешно. Те смятат, че българите копаят окоп, нещо което им е забранено да правят. Един гръцки граничар съвсем безцеремонно се запътва към тях, навлизайки в българска територия. След предупреждение той е убит от българските войници. Започва престрелка между българските и гръцките военни.
Българското правителство настоява случаят да бъде решен цивилизовано чрез съставяне на комисия с представители на двете страни, която да разследва случая, да разкрие кои са виновните и да ги накаже. Гърция не се съгласява. На 22 октомври 1925 година, без да обявява война, генерал Пангалос заповядва на VІ гръцка дивизия, разположена край Сяр, да нахлуе в България. Тя преминава южната ни граница, разтеглена на широк 40 километра фронт. Четвърти армейски корпус получава нареждане да се насочи от Драма и Кавала към град Неврокоп (Гоце Делчев). Числеността на гръцката армия достига близо 100 000 войника. Бързо гърците превземат селата Кулата, Чучолигово, Марино поле, Долно Спанчево, Ново Ходжово, Пиперица, Лехово, Тополница, Марикостиново и Картечно. Гърците атакуват и град Петрич, но са отблъснати на няколко километра пред него от малобройната погранична стража и доброволците от ВМРО.
Власите в София са изправени пред дилема дали да търсят дипломатическо решение или да действат със сила. В крайна сметка правителството залага на дипломацията. Премиерът Александър Цанков информира Секретариата на Обществото на народите в Женева за гръцката агресия.
Междувременно към зоната в която е осъществено нахлуването военният министър генерал Иван Вълков изпраща подкрепления, състоящи се от 6 пехотни, 3 картечни роти с 4 планински и 8 полски оръдия, общата численост на които възлиза на едва около 1000 войника. На изпратената българска армия е заповядано изрично да оказва отпор на гърците единствено при крайна необходимост. Друга задача, с която правителството се нагърбва е, това да евакуира българите от застрашените области. Гръцките войници започват да грабят каквото могат, което забавя техните настъпателни действия. Това дава възможност на българските сили да се окопаят в района на гара Генерал Тодоров и местността Рупите. Гръцкото забавяне позволява и на ВМРО да изпрати свои подкрепления към Петрич.
На 27 октомври 1925 г. Обществото на народите праща нота до България и Гърция. Организацията настоява двете страни да прекратят всякакви военни действия. Съветът на организацията веднага изпраща военните аташета на Франция, Великобритания и Италия, които да следят за това дали са изпълнени дадените заръки. На 28 октомври гръцкото правителство официално дава нареждане на своята армия да се изтегли от българските земи.
В края на октомври 1925 година, след като гръцката армия вече е в пределите на своята държава, ОН назначава анкетна комисия с председател британския посланик в Испания Хорас Ръмболд и членове-генерал Серини от Франция, генерал Ферарио от Италия, Адлер Кройц от Швейцария и Дроглевер Фортуин от Холандия. Нейната цел е да проучи положението на засегнатите райони, за да определи стойността на обезщетението, което трябва да бъде платено на България. Комисията стига до извода, че гръцките военни са виновни за опожаряването на 12 български села. От българска страна загиват 9 души - петима граждани и 4 военни. Ранени са 2 офицери, 9 войници и 10 граждани, 3 жени и 2 деца, а безследно изчезнали са 11 войници.
Освен това Анкетната комисия взима решение на Гърция да изплати на България обезщетение в размер на 30 милиона лева. Дължимата сума е изплатена, а 1 милион и 200 хиляди лева отиват за пострадалите от град Петрич. Изненадващо те се отказват от личното обезщетение и решават да дадат парите за построяването на сграда на гимназията, която дотогава се помещава в частна къща.
През 1926 година започва строежа, но парите се оказват недостатъчни и гражданите на града даряват от собствените си средства и така сградата е завършена. На 31 октомври 1937 година, на честванията по повод 25-ата годишнина от освобождението на Петрич от турско робство, е открит първият исторически паметник в града. На една от неговите мемориални плочи са изписани имената на загиналите в защитата на града от гърците.
