На 30 октомври 1961 г. специално оборудван съветски бомбардировач Ту-95 лети към отдалечена верига от острови в Северния ледовит океан. Това е място, което Съветският съюз често използва за ядрени опити.
Той е придружаван от по-малък самолет, оборудван с филмова камера и инструменти за наблюдение на въздушни проби и ядрени отпадъци.
Но това не е просто рутинен ядрен тест. Към долната част на самолета е прикрепена термоядрена бомба, която е толкова голяма, че не може да се побере в мястото за бомби в самолета. Цилиндричното устройство е дълго 8 метра и тежи почти 27 тона.
Официалното име на ядрената бомба е прозаично - "изделие 602", но тя остава в историята с прозвището Цар Бомба - руският начин да се нарече император на ядрените бомби.
Това име не е преувеличено. Мощността на "Цар Бомба" се оценява на около 57 мегатона, което е около 1500 пъти повече от комбинираната мощност на атомните бомби, унищожили Хирошима и Нагасаки по време на Втората световна война.
На този ден през 1961 г. е пусната с парашут, за да забави спускането си и да даде време на бомбардировача, неговия екипаж и самолетите наблюдатели да избягат.
Когато гигантската бомба най-накрая избухва на около 4 километра над целта си, взривът е толкова мощен, че унищожава всичко в радиус от близо 35 километра и създава облак от ядрена гъба, която се издига на близо 60 километра.
В съветските градове, разположени на 160 км, дървените къщи са разрушени, а тухлените и каменните постройки са повредени.
Съветски оператор, който записва събитието, описва бомбата като създаваща "мощна светкавица над хоризонта и след дълъг период от време чува далечен, неясен и тежък удар, сякаш Земята е била убита".
Взривът е толкова мощен, че ударната му вълна е накарала освобождаващия се самолет незабавно да падне на височина от 1 километър, въпреки че пилотът възстановява контрола и е върнал самолета безопасно в базата си.
Тестът на Цар Бомба е символ на ескалиращото напрежение между Съветския съюз и САЩ в разгара на Студената война.
След като през юни 1961 г. срещата на върха във Виена между съветския лидер Никита Хрушчов и президента на САЩ Джон Кенеди не успява да се състои. Хрушчов очевидно решава да излее разочарованието си, като демонстрира съветските военни умения, включително да прекрати неофициалния мораториум върху ядрените опити, който двете страни поддържат от края на 50-те години на миналия век.
Възобновяването на изпитанията дава възможност на съветските оръжейни изследователи да изпробват идеята си за създаване на гигантска водородна бомба, която е много по-голяма от най-мощните оръжия в арсенала на САЩ, включително атомните бомби.
В ужасяващата логика на тотална ядрена война притежаването на високоскоростна Н-бомба има известен теоретичен смисъл.
По онова време ракетите, способни да поразяват далечни страни, все още са в начален стадий на развитие, а Съветският съюз не разполага с много стратегически бомбардировачи. За разлика от тях САЩ разполагат с разнообразни самолети, които могат да нанасят удари от бази, разположени в удобна близост до съветската територия.
Но съветските изследователи довеждат тази идея до крайност.
Първоначално те предвиждат 100-мегатонно оръжие с високо ниво на радиация, но се спират на оръжие с малко повече от половината от тази взривна сила, след като политическото ръководство на СССР изразява опасения за радиоактивни отпадъци от такъв взрив.
Въпреки това японските власти установяват най-високото ниво на радиация в дъждовната вода, което някога са откривали, както и "невидим облак от радиоактивна пепел", който се носи на изток през Тихия океан, а след това преминава през Канада и района на Големите езера в САЩ.
Американските учени успокояват обществеността, че по-голямата част от радиоактивните отпадъци от Цар Бомба ще останат високо в стратосферата и постепенно ще загубят радиоактивността си, докато паднат на Земята.
Цар Бомба се появява на първите страници на вестниците в САЩ, но правителствените служители не са толкова впечатлени от кошмарната демонстрация на ядрено унищожение.
САЩ разполага с концентрични пръстени от защитни средства - от радари за ранно предупреждение до изтребители и ракети земя-въздух, които биха затруднили успеха на първия удар на съветския бомбардировач. А едно толкова масивно устройство като Цар Бомба е повече опасно за самолета, който го пуска - дотолкова, че на екипажа на Ту-95 се дава шанс да оцелее само 50 на 50.
Няколко години след изпитанието на Цар Бомба съветските ракетни конструктори постигат значителен пробив в областта на течното гориво, което открива пътя към производството на стратегически ракети, които могат да бъдат държани в готовност за изстрелване за дълъг период от време и скрити в защитени силози.
