Водейки армията си от освободени роби, за да охранява невероятно богатите земи, далеч от родната си Етиопия, Малик Амбар олицетворява историята за превръщането от бедно момче във властен господар както никой друг.
Мрачни обстоятелства надвисват в началото на живота на Малик Амбар. Продаден в робство от собствените си родители, той сменя много стопани, докато не пристига в Индия - земята, където той ще открие истинската си същност.
Смъртта на господаря му го прави свободен и той веднага се заема да остави събира армия от местни жители и други африканци като наемници.
Оттам нататък животът на Амбар бързо се издига. Той става господар на богатата земя, на която някога е служил, за да я обгрижи с още по-голяма преданост.
Той се противопоставя на великата Моголска империя толкова блестящо, че никой могол не може да премине Декан, докато Амбар е жив.
Малик Амбар се ражда през 1548 г. като Чапу, младо етиопско момче от езическия регион Харар. Макар да знаем малко за детството му, можем да си представим Чапу като доста умно момче, безгрижно и катерещо се по суровите сухи хълмове на родната си земя - умение, което ще му помогне по-късно в живота.
Но в детството му не всичко е идеално. Крайната бедност засяга родителите му толкова силно, че те са принудени да продадат собствения си син в робство, за да оцелеят.
Следващите няколко години от живота му са изпълнени с изключителни трудности. Той е прекарван няколко пъти през Индийския океан и сменя най-малко три пъти собствениците си сред верига от търговци на роби в региона.
По пътя е накаран да приеме исляма, така че младият Чапу получава името "Амбар" - от арабски означава кехлибар, кафяво съкровище.
Нещата се променят, когато Амбар пристигна в Багдад. Мир Касим ал-Багдади, търговецът, който го купува, разпознава искрата в очите му.
Вместо да го изпрати на нископлатена работа, той решава да го образова. Престоят му в Багдад е от решаващо значение за бъдещите му успехи.
През 1575 г. Мир Касим пристига в Индия на търговска експедиция, като взема Амбар със себе си. Тук той привлича вниманието на министър-председателя на султаната Ахмеднагар, който го купува. Но този високопоставен човек не е просто някакъв индийски благородник - всъщност той е етиопец, също като Амбар.
Султаната е разположен в Декан, регион, намиращ се във вътрешната част на полуостров Индостан, между реките Нармада на север и Кавери на юг, в Индия. Това е земя на обещания.
Богатството на региона и борбата за контрол му придават уникална атмосфера на военна меритокрация, в която всеки може да се издигне далеч над своето положение.
Много бивши африкански роби стават благородници. За министър-председателя е приятна изненада, когато забелязва колко много Амбар се отличава от другите.
Той започва да гледа на него почти като на син и го научава на ценни нови умения в държавното управление и военната служба.
Когато мистър-председателят умира през 1580-те години, Амбар най-накрая става независим и изключително изобретателен човек.
За кратко време той успява да събере други африканци, както и араби, за да сформира наемна армия. Амбар напусна Ахмеднагар с хората си и за известно време работи като наемник в целия Декан. Неговата банда се разраства до 1500-членна армия.
Амбар е удостоен с титлата "Малик" - господар или владетел - за военната си и административна далновидност. През 1590-те години той се връща в Ахмеднагар, където се появява нова заплаха - Моголска империя.
Чанд Биби е принцеса от Ахмеднагар. Тя е омъжена за султана на съседния Биджапур, но бракът им се оказва краткотраен. Съпругът ѝ умира през 1580 г., оставяйки Чанд Биби като регент на новия млад крал.
Властта ѝ я принуждава да се занимава с коварната дворцова политика в Биджапур, включително с опит за преврат от страна на благородник от Сиди.
По някакъв начин тя успява да стабилизира ситуацията в Биджапур и се връща в Ахмеднагар, където е починал брат ѝ султанът. Тя отново поема ролята на държавен глава, замествайки своя малък племенник.
Но не всички са доволни от това положение. Министърът Миян Манджу замисля да постави на трона марионетка, която да управлява Ахмеднагар вместо него. Когато се сблъсква с опозиция, той прави нещо, за което скоро ще да съжалява.
По покана на Манджу, армиите на Моголската империя нахлухват в султаната през 1595 г. Той осъзнава какво е направил и бяга в чужбина, оставяйки Ахмеднагар на Чанд Биби и с това незавидната привилегия да се изправи срещу имперската мощ.
Тя веднага се задейства, водейки героична отбрана на коня си, за да отблъсне нападателите.
Но атаките на моголите не спират. Въпреки че събира помощ от Биджапур и други сили от Декан (вероятно включваща и мъжете на Амбар), поражението идва през 1597 г. Към 1599 г. ситуацията е критична.
Предателски настроени благородници успяват да убедят тълпата, че Чанд Биби е виновна, и смелата войнствена кралица е убита от собствените си хора. Скоро след това моголите превземат Ахмеднагар.
Въпреки че самият Ахмеднагар вече е под властта на моголите, много благородници продължават да водят съпротивата от вътрешността на страната.
Сред тях е и Малик Амбар, вече ветеран от безброй битки, закален в хълмовете на Декан. Амбар продължава да набира сила в изгнание, отчасти благодарение на нарастващия брой етиопци, пристигащи в региона.
Амбар печели и лоялността на народа маратхите. В замяна той използва мобилността и познанията им за местния терен, за да нанесе съкрушителен удар на Моголската империя.
До 1600 г. Малик Амбар успява да запълни властовата празнина, останала след превземането на моголите, и да управлява, макар и без титлата.
Той не е титулуван като султан, защото аристокрация никога не би приела африкански крал. Проницателният Амбар разбира това и затова предприема блестяща политическа маневра.
Той успява да намери единствения останал наследник на Ахмеднагар в отдалечения град Паранда. Той го коронова като Муртаза Низам-шах II от Ахмеднагар, слаба марионетка, чрез която той може да управлява.
Когато султанът на Биджапур изразява съмнения, Амбар омъжва собствената си дъщеря за момчето, като по този начин обвързва марионетния си султан още по-тясно със себе си. Той веднага е назначен за министър-председател на Ахмеднагар.
Амбар трябва да балансира, от една страна, между войнствените моголи, а от друга - между вътрешните проблеми. През 1603 г. той се сблъсква с бунт на недоволни генерали и сключва примирие с моголите. Бунтът е потушен, но Муртаза, марионетният владетел, вижда, че и Амбар има врагове.
През 1610 г. Малик Амбар отново става мишена на дворцови интриги. Султанът вижда своя шанс и заговорничи, за да се отърве от Малик Амбар.
Но Амбар научава за заговора от дъщеря си. Той отравя заговорниците, преди да успеят да действат. След това поставя на трона 5-годишния син на Муртаза, който естествено се оказва много по-податлив на манипулация.
След като сигурно укрепва вътрешния фронт, Малик Амбар преминава в настъпление.
До 1611 г. той си възвръща старата столица на Ахмеднагар и отблъсква моголите обратно до първоначалната граница. Това му дава жизненоважно пространство за действие, което използва разумно, като поддържа над 40 крепости, които служат като защитни укрепления срещу Моголската империя.
След това той построява новата столица, точно на границата с Моголската империя - Хадки, или Аурангабад, както е известна днес.
С мултикултурното си население, впечатляващите си паметници и здравите си стени, Хадки е може би най-големият символ на живота и амбициите на своя създател. Само за едно десетилетие градът се превръща оживена метрополия.
Освен столицата си, Амбар се заема с няколко други проекта. Относителният мир означава, че търговията протича свободно в цялата страна.
Това и административните му реформи му позволяват да се превърне в голям покровител на изкуството и културата. Построени са десетки нови дворци, джамии и инфраструктура, което донася престиж и просперитет на Ахмеднагар. Но всички добри неща имат край. Неизбежно, примирието с моголите е нарушено.
Някъде около 1615 г. враждебните действия между Ахмеднагар и Моголската империя се възобновяват.
Като значително по-слаба страна, Амбар трябва да разчита на тактическия си гений, за да победи превъзхождащия го враг. Считан за пионер на партизанската война, Амбар обърква моголите, които са свикнали с пряко водене на битки.
Амбар примамва врага на своята територия. След това, с помощта на маратските си нападатели, той унищожава техните линии за снабдяване. В суровия Декан големите моголски армии не могат да се изхранват.
По този начин Малик Амбар напълно спира експанзията на моголите за две десетилетия.
Последният тест за Малик Амбар идва през 1624 г. Моголите отново събират голяма армия. Освен това султанът на Биджапур, който е съюзник на Амбар, се отцепя от коалицията. Моголите го примамват с обещанието да си разпределят територията на Ахмеднагар, оставяйки Амбар напълно обграден.
Непоколебим, 76-годишният генерал се впуска в най-блестящата си кампания. Той нахлува в териториите на враговете си, принуждавайки ги да се сражават по неговите условия.
Обединената армия на моголите и Биджапури пристига на 10 септември, където ги очаква Амбар. Възползвайки се от проливния дъжд, той разрушава язовира на близкото езеро.
Докато той държи високите позиции, вражеската армия, разположена в низините, е напълно обездвижена от наводнението.
С блокираната артилерия и слонове на моголите, Амбар предприема смели нощни нападения над вражеския лагер. Деморализираните вражески войници започват да дезертират.
Накрая Амбар повежда огромна кавалерийска атака, която принуждава вражеските сили да се оттеглят, напълно унищожени. С тази велика победа Амбар успява да осигури независимостта на своето царство за години напред.
Малик Амбар умира през 1626 г., на 78 години. Синът му го наследява като министър-председател. Шах Джахан, бившият съюзник на Амбар, най-накрая анексира Ахмеднагар през 1636 г., слагайки край на четири десетилетия съпротива.
