На 7 юли 1730 г. Оливие Левасър, един от най-известните пирати в света, стои изправен пред на бесилката. Секунди преди примката да се стегне около врата му, той изважда колие, съдържащо криптограма, известна като шифърът на Левасър, предполагаемото местоположение на най-голямото съкровище в историята. Но дали то съществува? Прочетете, за да разберете.
Оливие Левасър е френски пират, известен с прякора Ла Бюз или "Ястребът" заради бързите си и хищнически тактики. Той е една от най-загадъчните фигури в завладяващата история на пиратството.
Левасър служи като корсар на френската корона, а след това се осмелява да се впусне в самостоятелна кариера, превръщайки се в един от най-известните и най-страховити пирати, които някога властват в открито море.
Между 1650 и 1730 г. е т.нар. Златна ера на пиратството. Това е бурен период на морски хаос по целия свят, през който великите пирати упражняват занаята си, начело с Оливие Левасър. Освен Ла Бюз, той е наричан и Ла Буш, или "Устата", вероятно заради острите словесни нападки, с които атакува жертвите си.
Името му става синоним на терор, а дейността му - и тази на различните му съучастници - се простира от лазурните води на Карибите до брегове на Южна Америка.
Ла Бюз атакува предимно испански галеони, носещи богатства от Новия свят.
Но не толкова престъпната му дейност, колкото последните му думи го превръщат в легендарна фигура. Истинската загадка около Лавасър е озадачаващият въпрос дали той тайно скрива съкровище на стойност милиарди британски лири на място, известно само на него.
И вместо да отнесе тази тайна в гроба, може би той оставя следа към съкровището? Предполагаемата следа или код той разкрива секунди преди екзекуцията му. В него се разкрива местонахождението на заровеното съкровище.
Така че криптограмата е или истинско съобщение, което трябва да бъде разшифровано, или измама? И къде е съкровището на Левасър?
Нека се върнем в началото на 18-и век, за да хвърлим малко светлина върху шифъра на Левасър, една от най-загадъчните мистерии в света.
Смята се, че Левасър е роден в Кале, в северна Франция, някъде между 1687 и 1690 г. Някои казват, че е израства в богато буржоазно семейство и получава отлично образование. Той има амбиции да стане архитект, морски офицер или свещеник. Други казват, че е син на пират.
Не е известно кога заменя законопослушния живот с престъпна дейност в открито море, но вероятно това се случва по време на Война за испанското наследство, конфликт, воден в Европа между 1701 и 1714 г. за контрол над Испанската империя.
В някакъв момент от този конфликт Левасър получава пиратско свидетелство от крал Луи XIV на Франция и официално става корсар на френската корона.
С това пиратско свидетелство Левасър по същество получава разрешение да се занимава с държавно спонсорирано пиратство, да плячкосва и пленява вражески кораби, за да допринесе за покриването на огромните разходи за войната. В замяна на дял от плячката, действията на тези корсари са до голяма степен пренебрегнати от техните правителства.
Често се разказва историята, че по време на кариерата си като корсар Ла Бюз окото му е ранено и носи превръзка. Така се дава началото на модерната представа за пирати с превръзки на очите, макар че почти сигурно това е измислена история, която романтизира този често срещан мотив в пиратската митология.
Тази фасада на законност едва прикрива безмилостния и брутален пират, в който се превръща. А след края на конфликта, преходът му от законен корсар към истински пират е неизбежно, тъй като е привлечен от богатството и приключенията, които се крият извън европейските води, особено в богатите и неизследвани територии на Карибите и Южна Америка.
Животът му на пират вероятно продължава около четиринадесет или петнадесет години, от около 1715 г. нататък.
Първо се присъединява към екипажа на английския пират Бенджамин Хорниголд, а по-късно става партньор на различни други, включително Уилям Муди, Самуел "Черният Сам" Белами - известен като един от най-богатите пирати в историята - и вероятно Едуард Тийч, известен с прозвището "Черната брада".
Но освен страшната си репутация, това, което наистина отличава Оливие Левасър, е задълбоченото му познание за военноморското дело и приемането на единствен по рода си пиратски кодекс, който регулира поведението на екипажа му и гарантира лоялност и ред сред подчинените му.
Това го подтиква да предприеме може би едно от най-известните пиратски нападения в историята.
Организирано от Левасър, пленяването на португалския галеон "Носа Сеньора до Кабо" (преведено като "Нашата дама от носа") е едно от най-доходните пиратски нападения, които някога са предприемани.
Корабът, пътуващ от Гоа, Индия, до Лисабон, Португалия, се намира в Източна Индия, за да събира богатствата на португалската колониална империя, включително ценни подправки, бижута и други стоки и ги върне в Европа.
Тъй като корабът е засегнат от буря, екипажът изхвърля всички 72 оръдия зад борда, за да намали теглото, така че пиратите се качват на борда почти без препятствия. Те плячкосват - в днешни пари - най-вероятно десетки милиони лири злато, диаманти, перли, коприни, произведения на изкуството и религиозни предмети, включително чистозлатния Огнен кръст на Гоа от катедралата "Света Екатерина" в града, инкрустиран с рубини, смарагди и диаманти.
Оливие Левасър взима кръста и своя дял от плячката, а останалото е разпределено между пиратите.
През 1724 г. на пиратите, действащи в Индийския океан, е предложена амнистия. Френското правителство иска да вземе своя дял от плячката, а пиратите и техните екипажи могат да задържат останалата част.
Левасър решава, че не иска да дели плячката, затова го скррива в архипелага Сейшели. От този момент нататък той е активно преследван.
В крайна сметка е заловен на Мадагаскар и откаран във френската отвъдморска провинция Реюнион, където е съден и осъден на смърт за пиратство. Обесен е на 7 юли 1730 г.
Въпреки това, точно преди да бъде изпълнена присъдата, той вади колие от врата си, което според по-късни разкази за историята хвърля в тълпата от зяпачи и извика: "Нека този, който може да намери съкровището ми!"
Вътре в колието има странна криптограма, съдържаща предполагаемото местоположение на съкровището на Левасър.
Тя се състои от седемнадесет реда от на пръв поглед случайни символи, които би трябвало да разкрият местонахождението на съкровище, което вероятно е на стойност милиарди британски лири.
Първото преписване на криптограмата - всъщност това, което се смята за първото ѝ споменаване - е публикувано в книга от 1934 г. от французина Шарл дьо Ла Ронсиер, над 200 години след смъртта на Оливие Левасър.
Истинският произход на криптограмата остава предмет на дебати и спекулации, а фактът, че за първи път се споменава едва през 1930-те години, повдига въпроси относно нейната автентичност, на които все още не е даден окончателен отговор.
През 40-те години на миналия век англичанинът Реджиналд Круз-Уилкинс се опитва да разшифрова криптограмата. Той смята, че шифърът, често използван от тамплиерите по време на кръстоносните походи, може да е базиран на символиката, използвана от масоните, вероятно свързана със знаците на зодиака.
Круз-Уилкинс-старши умира през 1977 г. и се смята, че синът му Джон е продължава търсенето. Не е известно дали той открива легендарното съкровище.
Преобладаващите теории за кода на Левасър, известен още като шифъра на Ла Бюз, се въртят около предполагаемата му индикация за местонахождението на скритото му съкровище, едно от най-търсените в историята.
Някои теоретици смятат, че криптограмата е сложна карта, чието разшифроване изисква специфични географски и исторически познания, като вероятно сочи към места в островите в Индийския океан, като Сейшелите или Мавриций.
Други предполагат, че шифърът може да включва инструкции, кодирани в уникална комбинация от символи, за чието разшифроване е необходим ключ или легенда.
Има и скептици, които твърдят, че криптограмата е фалшификат или неразрешима загадка, оставена от Оливие Левасър, за да подведе бъдещите ловци на съкровища по погрешен път. Други посочват идеята, че Левасър не е оставил никакъв код и че всъщност това е било произведение на въображението, измислено през 20-ти век като невероятна история за пиратство.
Въпреки многобройните опити да се разгадае шифърът, истинското му значение и местонахождението на съкровището на Левасър остават една от най-големите неразрешени загадки на пиратската епоха.
