Еверест завладява въображението на алпинистите в продължение на векове. В началото на 20-и век се наблюдава особен интерес към изкачването на величествената планина, което изпитва човешката издръжливост до крайните ѝ предели.
Сър Едмънд Хилари и Тенсинг Норгей са първите алпинисти, за които е потвърдено, че изкачват Еверест през май 1953 г.
Въпреки това от десетилетия има теории, че може би те са изпреварени почти 30 години по-рано от експедиция, водена от Джордж Малори и Андрю Ървин през 1924 г.
Двамата никога не се завръщат от експедицията си, а тялото на Малори е открито през 1999 г.
Мнозина обаче твърдят, че те успяват да достигнат върха на Еверест, преди да загинат. Макар да е изключително малко вероятно някога да бъдат открити неопровержими доказателства, които да потвърдят еднозначно версията, този въпрос остава интересен и ни дава представа за амбицията и почти свръхчовешките усилия на ранните алпинисти.
Епохата на великите открития, както е известно, започва през 15-и век с пътешествия от Европа по целия свят, но продължава в някои аспекти чак до началото на 20-и век.
От средата на 19-и век нататък Великобритания започва да участва в международни състезания за това кой пръв ще достигне Северния и Южния полюс, но губи и в двата случая.
Независимо от това, Великобритания е лидер в изпращането на различни експедиционни групи до Еверест, за да проведат проучвания и да се опитат да изкачат върха.
Роден в семейство от висшата средна класа, Джордж Малори проявява интерес към алпинизма още в ранна възраст, след като на 18 години участва в училищна екскурзия за катерене в Алпите. След като завършва история в Кеймбридж, той преподава за кратко в училището Чартърхаус, преди да се присъедини към експедицията до Еверест през 1921 г.
Голяма част от тази експедиция е посветена на картографиране и на катерене. Северното седло на Еверест все още е относително неизследван. През 1922 г. следваща експедиция предприема по-сериозни опити да достигне върха на Еверест.
Малори е един от тези, които достигат рекордна височина, 8225 м, без да използва кислород.
Когато задават на Малори въпроса "Защо искаш да изкачиш Еверест?", той отговаря: "Защото е там". Тези три думи обобщават нагласата на алпинистите от онова време - всяка планина е там, за да бъде изкачена, независимо от физическото натоварване.
Ерата на откритията, съчетана с тази на машините, кара хората да вярват, че с правилното отношение, оборудване и нагласа могат да постигнат всичко.
По време на третата експедиция Джордж Малори и Андрю Ървин за последно са забелязани на Първото или Второто стъпало на Еверест, около обяд на 8 юни 1924 г.
За разлика от предишните опити, този път носят със себе си кислородни бутилки. След като ги застигна буря, те изчезват и на 11 юни, без да бъдат открити, по-голямата част от група започва да слиза от базовия лагер.
Поради студените условия на Еверест в планината почти всичко се запазва изключително добре. Телата не се разлагат и има традиция да се оставят тези, които са загинали там, вместо да се спускат надолу. Отчасти от практични съображения, но и като почит към загиналите.
След изчезването им различни групи се отправят на път, за да открият останките на Малори и Ървин и да установят дали са успели да достигнат върха на Еверест.
През 1986 г. китайски алпинист съобщава, че е намерил тялото на "чуждестранен" алпинист, но загива в лавина, преди да успее да даде по-конкретни подробности.
В крайна сметка, през 1999 г. специална експедиция се заема с опита да открие телата на Малори и Ървин. Няколко часа след началото на търсенето, те откриват замръзнало тяло на северния склон на планината. То е на Джордж Малори. Добре запазено, със съхранени лични вещи, включително алтиметър, писмо и чифт снегозащитни очила.
Тялото на Ървин обаче все още не е намерено, както и фотоапаратът, който взима със себе си. Експертите смятат, че все още има шанс, ако фотоапаратът бъде намерен, да могат да проявят снимките, които да докажат дали мъжете са достигнали върха или не.
Въпросът дали Малори и Ървин успяват да изкачат Еверест остава предмет на горещи дебати.
Мнозина твърдят, че не може да се говори за "изкачване на върха", ако те са успели само да се изкачат на планината. И двамата мъже носят със себе си по две кислородни бутилки и изглежда, че са били вързани с въже и са се подхлъзнали. Това може да не е било причината за смъртта им, но със сигурност е причина за сравнително сериозни наранявания.
Две косвени доказателства подкрепят идеята, че Малори действително достигна върха.
Фактът, че върху тялото му не е намерена снимка на съпругата му. Той обещава, че ще я остави на върха, когато го достигне.
Второ, непокътнатите ски очила, намерени в джоба му, подсказват, че той прави опит да достигне върха и слиза след залез слънце. Предвид местоположението му, това подсказва, че прави поне един сериозен опит да достигне върха.
Други обаче твърдят, че маршрутът към върха, по който се катерят, е изключително труден. Воторото стъпало на северния гребен изтощава до краен предел катерачните, имащи способности на Малори. "Възможно, но надали" - така мнозина описват шансовете на Малори да достигне върха, въз основа на наличните доказателства.
В крайна сметка, отговорите на въпросите за експедицията на Малори и Ървин загиват заедно с тях на Еверест. Макар че те може би не остават в историята заради това, на което са се надявали, със сигурност имената им продължават да живеят в легендите за Еверест.
