"История славянобългарска" е една от най-значимите български творби от епохата на Възраждането. Тя е написана през 1762 г. от Паисий Хилендарски. Произведението има ключово значение за сформирането на българското национално самосъзнание.
Паисий, български монах в Хилендарския манастир, започва да пише "История славянобългарска" през 1760 г.
Произведението се състои от няколко части - 2 предговора, няколко глави, в които се излагат различни исторически събития, глава за славянските учители, за българските светци и послесловие.
Оригиналът на "История славянобългарска" се съхранява в Зографския манастир в Гърция.
През осемдесетте години на миналия век Държавна сигурност разработва план за кражбата на произведението. Той остава в историята като операция "Маратон".
Най-общо казано, планът на Държавна сигурност е оригиналът на "История славянобългарска" да бъде подменен с копие и изнесен в България.
Мозъкът зад операция "Маратон" е отдел 14 "Културно-историческо разузнаване" на Държавна сигурност. Той е създаден през 1972 г. с цел опазване на българските културни паметници в чужбина.
Още от началото на 70-те години се работи по идеята оригинала на Паисиевата история да бъде подменен с копие. В продължение на близо десет години Държавна сигурност извършва серия от активни мероприятия, които подготвят почвата за кражбата.
Началото на тайната операция е поставено през 1982 г. Разузнаването планира освен с "История славянобългарска" да се сдобие и оригиналите на още два изключително ценни писмени документи - Драгановия миней от ХIII век и Служебника на св. патриарх Евтимий от ХIV век, както и златното съкровище на "Зограф" надхвърлящо 100 кг златни монети от различни епохи.
Силите на разузнаването обаче не достигат, за да се реализира и тяхната кражба.
През декември 1984 г. е направен първият опит да се реализира операция "Маратон". Тя е обречена на провал, след като оперативният работник полк. Христо Маринчев, натоварен със задачата да извърши подмяната на оригинала на Паисиева история с копие, не получава разрешение от гръцките власти да посети Света гора и стига само до Солун.
Маринчев е зам.-началник на отдел 14 "Културно-историческо разузнаване" и работи под прикритието на зам.-председател на Комитета по църковните въпроси на Българската православна църква и култовете към Министерството на външните работи. Той отговаря за културно-историческото разузнаване в Гърция и Кипър.
През декември 1985 г. е утвърдено изменение в плана на провеждане на операция. Главните действащи лица в акцията са Венцислав Агайн и Иван Генев, които работят под дипломатическо прикритие в Гърция.
През декември 1985 г. с тях до Света гора пътува и Динко Пехливанов, съветник на посланика в Атина, който играе ролята на "чистия човек".
На 16 декември 1985 г. трима, стъпват в Света гора, Атон. Те се представят като обикновени туристи, които обаче пътуват с дипломатически паспорти.
Българите носят подаръци на монасите от българския манастир "Св. Георги Зограф". Тримата имат намерение да отбележат с монасите празника на Св. Никола.
От пристанището Дафни, на което слизат, те се отправят за столицата на монашеската република Карея, където получават разрешителни за 4-дневен престой.
През зимата пътува само един кораб дневно. Дипломатите пренощуват в Конака на българския манастир в Карея. На следващия ден, 17 декември 1985 г., от Дафни те отплават с кораба за пристанището на "Зограф".
Там ги очаква игуменът на манастира архимандрит Евтимий. В обителта всички монаси ги посрещат радушно. Настаняват ги в една стая, по тяхно желание. Българските дипломати присъстват на вечерната служба, след което лично игуменът показва на гостите двете църкви "Св. Георги" и "Успение Богородично".
Сутринта на 18 декември 1985 г. трима поклонници са въведени от библиотекаря в библиотеката на манастира. Те изразяват желание да разгледат конкретно една книга, която библиотекарят им показва.
Иван Генев посочва, че с цел запазване на "свещената книга", трябва да я поставят в прозрачна кутия, която носят за целта.
Той взима кутията от стаята, в която са настанени и се връща в библиотеката. Агентите на Държавна сигурност скришно подменят оригнала на История славянобългарска с подготвеното копие.
Ден след кражбата българите съобщават на игумена на Зографския манастир, че трябва да си тръгнат. Те изтъкват опасението си, че времето може да се развали и корабът да не пътува в близките дни.
Генев и Агайн предварително обсъждат положението и променят плана за действие. Той предвижда оригиналът на "История славянобългарска" да бъде изнесен в специално подготвен тайник на чанта, която носят със себе си. Агентите на ДС обаче решават да изнесат книгата под дрехите на Венцислав Агайн.
Техните опасения са, че на митницата багажът се проверява щателно, особено чантите. В същото време обаче не се извършва обиск на хората. Освен това оригиналът на ръкописа се оказва по-голям от очакваното и тайникът в чантата не се залепва добре, за да я скрие.
Последвалата митническа проверка на пристанището потвърждава опасенията на разузнавачите. Митничарят отваря чантата с тайника без да му направи впечатление, че вътре той е празен. На хората не е извършен щателен обиск.
След пристигането си в Генералното консулство в Солун, Иван Генев известява с шифрограма разузнаването в София, че операция "Маратон" се е увенчала с успех.
В началото на следващата година оригиналът на "История славянобългарска" отпътува с дипломатическата поща за България. За участието си в акцията Венцислав Агайн и Иван Генев са повишени в длъжност, а Динко Пехливанов получава медал.
Оригиналът на "История славянобългарска" е представен и на лидера на страната Тодор Живков. Неговата реакция се свежда до свиване на рамене и репликата "Хубаво".
Кражбата на Паисиевата история не остава в тайна за дълго. Малко след падането на социализма излиза новината, че оригиналът на ръкописа е подменен с копие.
Операцията на ДС лепва срамно петно върху българския манастир в Света гора и монашеското братство.
Бившият шеф на разузнаването Бриго Аспарухов предава книгата на директора на НИМ Божидар Димитров, сътрудник на 14-ти отдел, през 1996 г. Той излага ръкописа в музея и стартира кампания за оставането на реликвата в България.
Президентът Петър Стоянов взема решението оригиналът да бъде върнат на Зографската света обител. С този жест е върнато доверието към българската държава, манастира и монашеското братство.
История славянобългарска се връща в Зографския манастир на 13 януари 1998 г. До днес ценният ръкопис се съхранява там, където е завършен от Паисий Хилендарски.
