shareit

Страната на хората-деца (приказка с неочакван край)

| от |

Автор : Елица Златева (http://eumyths.wordpress.com)

Имало едно време една страна, в която хората страшно обичали приказки.Толкова ги обичали, че не искали да правят нищо друго, освен от сутрин до вечер да слушат сладкодумно разказани истории с юначни подвизи, чудеса и щастлив завършек.

cendrillon_grd_blu_ray

Хората в тази страна били особени – на вид изглеждали като всички останали, много от тях растели дори по-едри, по-силни и по-красиви, но по душа всички си оставали деца. Затова не знаели как да се грижат за себе си, не им споряло нищо от това, с което се захващали и красивата им страна помръкнала и обедняла.

Най-много от всичко хората в тази страна обичали вълшебните приказки. Толкова ги обичали, че чак били започнали да им вярват. И как да не вярват, като от там разбрали, че и най-големите нещастия могат да изчезнат отведнъж, ако се намери наистина могъщ вълшебник? А на хората в тази страна точно това им трябвало: да се отърват от проклятието на вечното детство.

Дошъл веднъж в тази страна красив принц от далечно царство. Бляскава била короната му и макар че не го познавали и не говорел много добре техния език, хората решили, че е вълшебник и му заръчали да ги отърве от проклятието. Мислил принцът, мислил и накрая рекъл: „Проклятието е много тежко, но аз знам как да се справя с него. Дайте ми 800 дни.“ Съгласили се хората, зачакали, но минали 800-те дни и нищо не се променило.

Пропъдили тогава лъжливия принц и повикали на помощ могъщ магьосник от далечната страна, където изгрявало слънцето. Дошъл магьосникът с многобройните си чираци, грамаден и страшен им се сторил отначало в мечите си кожи, но като ги съблякъл, се оказал дребно човече, хитро и жестоко, което обаче владеело тайнствени енергии и с тяхна помощ се опитало да зароби страната на хората-деца. Уплашили се те, завайкали се: какво да сторят?

Появил се тогава юнак, красив и силен, с яки мускули и омайна реч, който обещал да ги освободи от злия магьосник и да махне проклятието на вечното детство. Слушали го хората, гледали го и си рекли: „Този юнак, хем е воин, хем хубавец, хем толкова добре разказва приказки. Няма начин да не ни помогне!“ И го провъзгласили за цар.

Минала година, две, три. Чакали хората да падне проклятието, но сякаш нищо не се променяло. Юнакът разказвал приказки от сутрин до вечер с ненадминато сладкодумие и хората го обичали толкова много, че по цял ден седели в краката му, съзерцавали го, слушали историите му и съвсем престанали да се занимават с обичайните си дела. Ала от това животът им ставал все по-труден, а те самите – все по-нещастни. Само че никой не смеел да се оплаче, за да не разсърди юнака, понеже единственото нещо, което хората-деца все още умеели да правят, било да търсят утеха в неговите истории и да се надяват вълшебството най-сетне да споходи и тях.

Един ден обаче юнакът сам ги напуснал. Така и никой не разбрал дали му свършили историите или го призовали от друго място за нови подвизи. И настанал тогава голям раздор в страната на хората-деца. Някои от тях разбрали, че вместо да ги освободи от проклятието на вечното детство, юнакът направил магията още по-тежка. Други искали юнакът да се върне и да продължи да разказва приказки, защото само това придавало смисъл на живота им. Трети се възползвали от крамолите и повикали обратно чираците на злия вълшебник с мечите кожи, които установили невиждан терор…

Приказката спира дотук. В нея няма добри герои, освен може би донякъде онези хора-деца, които разбрали, че вместо да чакат помощ от вълшебници и юнаци, сами могат да се отърсят от проклятието. Само че те не били съвсем наясно как ставало това и трябвало много пъти да опитват, докато успеят.

По-голямата част от хората в тази страна все още имат нужда от приказки. Животът без приказки за тях е труден, защото единственият житейски урок, който са усвоили, е че трудностите се преодоляват с вълшебство, а добрите и лошите герои се разпознават от пръв поглед – особено, ако разказвачът е добър.

Как свършва тази приказка, ще ви разкажа някой друг път. Дотогава, ако искате, помислете каква е поуката дотук и, моля ви, не вярвайте на всички истории, които разни случайни юнаци ви разказват.

——————————

P.S. Разказах ви тази история, за да изпреваря предстоящата забрана на детските приказки, за която тази седмица български медии ни уведомиха. Всъщност, проверката на „новината“ показа, че ЕК никога не е приемала подобно решение, но пък сравнението на тазседмичната „новина“ с една публикация в друга българска медиа отпреди две години даде интересни резултати.

Писанието вероятно е вдъхновено от този доклад на Европейския парламент, приет след няколко етапа на обсъждания между юни 2012 г. и март 2013 г. Тук е отговорът на ЕК на предложенията в доклада. Тук може да намерите пълен преглед на инициативите на ЕК и на действащото европейско законодателство за осигуряване на равенство между половете. Ако в някой документ откриете намерение за цензуриране на традиционните детски приказки, моля, обадете ми се.

Ще изпреваря най-сръчните ползватели на търсачката на „Гугъл“ като предоставя и връзка към този проект , осъществен с финансиране от ЕК. Ако проучите страницата, без да се фокусирате единствено върху заглавието на проекта, може да откриете доста интересни и полезни неща.

 
 
Коментарите са изключени за Страната на хората-деца (приказка с неочакван край)