Повишаването на МРЗ или как скришно да субсидираме най-едрия капитал
Автор : Владимир Каролев (http://karolev.com/)
Ако правителството определи, че цената на стоката Х не може да бъде по-ниска от 20 лв., а вие имате само 10 лв. в джоба си, ще си я купите ли? Ще проявите интерес, ще я пожелаете, но само толкова. Ясно е, че няма да си я купите, защото нямате с какво. Вие може би ще страдате, но този който няма да си продаде стоката, също ще страда. Дори ще страда повече, ако за него парите са по-ценни отколкото стоката е за вас. Ако обаче имате достатъчно пари и можете да си позволите по-луксозната стока У, която не само че замества Х, но дори е по-качествена и по-полезна за вас от нея, тогава това, което прави правителството няма да ви интересува, защото то не се отнася за вас. Но от гледна точка на обществото едни потребители ще могат да си купуват стоки от този вид, тоест тези с парите ще си купуват У и съответно само продавачите на У ще продават успешно. А относно стоката Х, нито купувачите й ще могат да си я купуват, защото нямат повече пари, нито продавачите ще могат да я продават, защото няма кой да я купи.
И какво се получва: държавата вместо да помогне на продавачите на Х да получат повече пари, всъщност прави така, че да не могат да получат и това, което са получавали досега. Това не е само теория. Практиката го доказва и то по най-лошия начин за най-бедните и най-нискоквалифицираните хора, които работят за минимална работна заплата (МРЗ). Тези хора продават труда си и когато държавата повишава МРЗ, тя не задължава фирмите да повишат възнагражденията на най-нископлатените си служители, а просто ги задължава да не наемат служители на заплата под определено ниво. Логично, най-нискоквалифицираните и непродуктивнтие биват освобождавани и остават безработни, без заплата (пък била тя и минимална). Някои бизнеси не могат да си позволят да купят стоката Х (труда на нискоквалифицираните работници) и в крайна сметка и двете страни страдат. Кои ли са тези бизнеси, които наемат нискоквалифицирани работници?
Ако попитаме 1000 души кой бизнес зависи от най-евтиния наемен труд, повечето отговори ще са, че това е едрият бизнес. И нищо чудно – многобройни документални филми са показвали противоречиви практики на международните компании в далечна Азия и Африка, които са оставили траен отпечатък върху съзнанието на много хора. Но истината е точно обратната. Едрият бизнес не е толкова зависим от евтината работна ръка, тъй като той притежава мощен научно-изследователски потенциал, нужния финансов ресурс да го реализира и размера, за да използва икономия от мащаба.
Спомням си едно интервю с бивш изпълнителен директор на Найк. Журналистът го попита защо не автоматизират производството на маратонки или нямат нужната технология. Директорът се засмя и отговори, че я имат отдавна, просто все още има работници по света, за които ниската заплата в завод на Найк е по-добро от всичко останало, което могат да си намерят като алтернатива. И затова все още използват човешки труд и дават работа на такива служители.
Очевидно не са големите компании. Тогава „КОЙ”, както напоследък все питаме? Кой е най-зависим от евтиния труд и кой ще загуби най-много от невъзможността да наема такива хора (а те да останат безработни)? Отговорът е малкият и средният бизнес. Именно тези бизнеси често разчитат на евтината работна ръка, за да компенсира предимството на едрия бизнес в икономиката от мащаба (по-ниските постоянни разходи), по-големите възможности за капиталови инвестиции и научно-развойна дейност. Алтернативата на автоматизацията за малкия и среден бизнес при регулаторно елиминиране на възможността да се наема евтина работна ръка не е никак привлекателна. Автоматизацията е особено скъпа, когато не могат да се използват предимствата на евтин финансов ресурс, икономия от мащаба и силен собствен изследователски капацитет.
Не ме разбирайте погрешно! Автоматизацията на труда не е лошо нещо и не трябва да се възпира. Но не е работа на държавата чрез МРЗ да елиминира малки и средни бизнеси, зависящи от евтина работна ръка и които не могат да си я позволят и така да защитава от конкуренцията едрия бизнес, който притежава нужния капиталов и научен капацитет да автоматизира своите процеси без особени сътресения. Автоматизацията на бизнеса ще се случи по естествен начин, когато цената й е по-конкурентна от тази на човешкия труд и последния по естествен начин се пренасочи към нови индустрии.
Повишаването на минималната работна заплата и дори нейното съществуване е изключително вредно както за ниско-квалифицираните и най-бедни работници, така и за дребния и среден бизнес. МакДоналдс вече има капацитета да замести всички работници приемащи поръчки с таблети. Но ще може ли малкият ресторант за хамбургери до него да направи същото? Найк има капацитета да замести всички шивачи с роботи. Но ще може ли малката местна фабрика за обувки да направи същото? Едрите земеделски стопани имат капацитета да заместят работниците със скъпи машини. Но могат ли малките местни фермери да направят същото?
Отговорът е прост: не, не могат. Повишаването на минималната работна заплата се явява като скрита държавна субсидия и чадър срещу конкуренцията на национално ниво за едрия корпоративен бизнес. Без значение какво говорят (лъжат) политиците и представителите на този бизнес.
