Днес познаваме Испания като една от посещаваните страни. Туристи се стичат от цял свят, за да видят забележителности в Мадрид, Барселона, Малага или Валенсия, но също така и за да си починат на някой курорт.
Кога всъщност Испания става толкова популярна дестинация?
Испания вече се е наложила като туристическа дестинация, привличаща милиони посетители, когато Франсиско Франко умира през ноември 1975 г.
През последните десетилетия страната бележи бърз икономически растеж, известен като "Испанското икономическо чудо" (1959-1974), който идва след период на политически репресии, бедност и висока безработица.
"Икономическото чудо" от 1959 г. бележи началото на този период, като либерализира икономиката, насърчава чуждестранните инвестиции и стимулира индустриализацията.
Реформите, които са одобрени от Франко, са въведени с цел разработване на политика за развитие на испанската икономика под ръководството на Международния валутен фонд.
През 1960-те години Испания е втората най-бързо развиваща се страна в света, малко след Япония, превръщайки се в деветата по големина икономика в света.
Благодарение на успешната политика Испания оставя зад гърба си бедността и изостаналостта, след загубата на страната на по-голямата част от империя ѝ в началото на XIX век.
Така в резултат на "испанското чудо" се повишава жизненият стандарт на населението, а секторът на туризма преживява стремителен ръст - броят на чуждестранните посетители се увеличава от по-малко от един милион през 1950 г. до над 30 милиона през 1975 г.
Това икономическо чудо не променя само финансовите показатели на страната, но оказва влияние и върху социалната и културната динамика, превръщайки Испания в привлекателна дестинация за туристи от цял свят.
През август 1971 г. вестник "Дейли мейл" сравнява съвременна снимка на Бенидорм с такава, направена десетилетие по-рано, и задава въпроса "как град едно малко градче се превърна в Маями на Средиземно море?".
Туризмът е приоритет за режима още по време на Гражданската война - създаден е отдел по туризъм през 1938 г., а през 1951 г. се основава Министерство на информацията и туризма.
То контролира както медийното съдържание, така и туристическите политики, като използва индустрията не само за икономически цели, но и като инструмент за пропаганда.
Под ръководството на Мануел Фрага Ирибарне министерството въвежда слогана "Испания е различна!" през 60-те години на миналия век, който акцентира върху екзотичните аспекти на културата, като коридата и фламенкото, но също така оправдава уникалността на страната и политическата ѝ система.
Туризмът дава на Испания възможност да подобри международния си имидж и да натрупа чуждестранна валута, като същевременно ограничава външното влияние върху вътрешните ѝ дела.
Посетителите на Испания през 60-те и 70-те години често се сблъскват с прояви на авторитарната власт.
Министерството на информацията и туризма се опитва да регулира образа на страната чрез пътеводители, които представят неотдавнашната история по умерен начин, като подчертават стабилността на режима и омаловажават политическите конфликти.
Тези пътеводители се издават на английски, френски и немски език със заглавие "Испания за вас". В много отношения това все пак е традиционен пътеводител със съвети как човек да се подготви за пътуване и какво ще види при пристигането си.
Туристите получават практически съвети за облекло и поведение, като същевременно се сблъскват с фигури на Гражданската гвардия, които следят за реда. Някои британски туристи разказват за случаи на заплахи или конфискация на фотоапарати, както и за видимо присъствие на гвардейци по пътищата, което подчертава контролирания характер на режима.
Пътуванията до Испания през този период също разкриват контраст между модерните крайбрежни курорти и по-бедните вътрешни райони.
За някои туристи посещението на исторически градове създава усещане за "назад във времето" по романтичен начин, докато други са изненадани от бедността и социалните различия в страната.
След смъртта на Франко туристическата индустрия продължава да се развива и броят на чуждестранните посетители расте, но образът на Испания постепенно се променя: екзотичността и "различността" отстъпват място на достъпност и надеждност.
С времето пък Испания става една от онези страни, в които туризмът е твърде голям.
До толкова нараства популярността на страната, че в последно време (2024 г.) това провокира локални протести, свързани с нарастващите цени на недвижимите имоти и краткосрочните наеми, които променят облика на историческите градски центрове и влияят на местното население.
Въпреки това трябва да отбележим, че испанският туризъм може би нямаше да има такъв успех, ако Франко не беше предприел "испанското чудо".
Така туризъмът в Испания по времето на Франко остава едно от трайните наследства на режима - като икономически успех, социално явление и историческо огледало на взаимоотношението между авторитарната власт и международната общност.
