Митко от Япония, Елица от Франция и онези в автобусите…

Александър Николов

Годината е 2014. Рекорден брой секции ще бъдат разкрити извън страната. Редица инициативи призоваваха българите в чужбина да гласуваме, защото всичко е в нашите ръце. Въпреки липсата на отделен МИР, въпреки липсата на преференции. Въпреки, че именно последните преференции бяха единственото, което достигна до нас от тази кампания. Част от тези инициативи бяха подкрепени или дори организирани от политически формации. Нищо лошо! Дори чудесно.

Рекорден брой секции ще бъдат отворени и в Турция. И това също би трябвало да е чудесно, защото нали поне 5 партии освен онази другата се хвалят, че имат български мюсюлмани в листите си. Тоест освен гласове за онази другата, ще има гласове и за тях. А онази другата събира достатъчно гласове и извън Турция. Белгия, Холандия, Германия, дори Полша на последните избори са конкретни примери.

В последния месец стотици статии се появиха в различни сайтове и вестници. За Митко от Япония, дето ще прелети 1000 км, за да гласува. За Елица от Франция, дето ще пътува цяла нощ с влака, за да упражни гражданското си право. Супер. Трябва да се дават положителни примери. Аз още не съм решил, но най-вероятно също ще гласувам както съм го правил в последните повече от 10 години. Май имам един пропуснат тур на едни президентски избори, защото бях някъде насред Африка…

Вчера за пореден път в доста медии се появиха статии за онези с автобусите. И тези статии бяха подети от социалните мрежи. И ако споделянето им от разните му патриоти е според очакванията ми, поемането им от активисти и дори от кандидати на някои партии ми идва в повече. По няколко причини.

Днес е голям мюсюлмански празник. Дали тези хора не идват, за да видят близките си? И какво ако гласуват? Ако следващите избори са на Великден и аз реша да се прибера, комбинирайки празника, виждането с роднините и гласуването лош ли ставам? Ами ако Митко от Япония реши да направи същото? А Елица от Франция?

Проблемът с автобусите беше преди 10 години на едни местни избори, където имаше едни автобуси, дето изкривиха вота. Сега тези хора така или иначе могат да гласуват в Турция, в рекордния брой секции, разкрити там. Дали ще гласуват там или тук, за онази партия или за тези другите, няма значение. Защото тези хора не са различни от мен, от Митко от Япония или от Елица от Франция. Не са различни от бабата от село Зелен дол, която си гласува за една партия от години, без да се интересува каква е тази партия. Нито от миньора от Раднево, служителката в общината в Бобошево и аптекарката в Кермен. Всеки от нас има различни причини за гласуване. И тук ‘Причините ми са по-добри от причините ти’ не важи. Проблемът е в хората в листите, не в тези в избирателните списъци. Останалото е лицемерие. Поздрави от мен, от Митко от Япония, от Елица от Франция и от онези от автобусите. Защото утре всички ние ще направим може би един и същ правилен избор. Или една и съща грешка. Или пък правилния избор на едните ще се коалира с грешката на другите. Защото това е демокрацията. Другото е член 1. А там няма значения коя партия е записана. Помислете и над това в днешния ден за размисъл.