Да даряваш е уникално, правете го всеки ден

Сигурно ще видите много снимки и текстове за тази акция из нета. И това е така, защото всеки, който участва в нея, ще я помни дълго. Тази събота и неделя в центъра за настаняване на бежанци и мигранти в Харманли се събрахме почти 60 души доброволци, организирани във Facebook, от гражданска инициатива “Приятели на бежанците“. Повече от месец за тази акция се събираха дарения, пари, доброволен труд и изброяването на всички, които се включиха едва ли ще бъде изчерпателно. Все пак ще се опитам да го направя, но накрая.

Някои пристигнаха в Харманли още от петък, повечето посрещнахме изгрева на път в събота сутринта. Между 9 и 9.30 вече се събирахме в центъра на града, прииждащи от всички страни – имаше хора от Хасково, Стара Загора, Варна, София. Имаше хора и от няколко националности – две англичанки, живеещи близо до Харманли, двама испанци, сирийци, живеещи в България, французи. Имаше и два камиона с дарения – дрехи, обувки, храна, мляко за деца, памперси, детски играчки, пособия, хигиенни материали, одеяла, матраци, спални чували и други. Беше поръчан и камион с поне 2 000 хляба. „Приятели на бежанците“ бяха отпечатали брошури с правата на бежанците в България на арабски, английски и френски език. Може и да е имало и други неща – просто не можах да запомня всичко, което прииждаше.

В бежанския център в Харманли официално живеят около 1 300 души, по официална статистика 680 са на външни адреси, но по-скоро едва ли са напускали лагера. Ако съдим по раздаденото – в палатки, фургони и порутени сгради живеят около 1 500 души. Условията са нечовешки – мизерия, мръсотия, кал, порутени сгради, топла вода има само в сградата, ток – само там и във фургоните. Повечето са сирийци – над 1 200 души, но има и пакистанци, африканци от Руанда и други. Жените са около 300, децата около 200.

По-голямата част са семейства – млади хора на средна възраст между 23 – 45 години. Има и по-възрастни хора на видима възраст – 60 – 70 години. Говорих с доста – има сред тях електроинженери, дърводелци, сладкари, учители, строителни работници. Всички искат да работят – искат да си изкарват хляба с труд. Не искат да живеят в лагери и да получават дарения, но са благодарни за помощта и съпричастността ни.

Срещнах толкова много измъчени хора, видях толкова много детски очи със сълзи, пипнах толкова много ледени боси детски крачета, докато им търсихме чорапки и обвуки – това са хиляди човешки съдби променени завинаги.

„Приятели на бежанците“ бяха неуморни – в продължение на 8 часа раздаваха храна и хляб без да седнат дори за минута. Отвсякъде се чуваше „thank you”, “ shukran”, “спасибо”, “merci”.

Някой се беше сетил да раздава и някои от най-употребяваните подправки в арабската кухня към различните пакети с храна – детайл, който много ми хареса, защото показва мисъл и чувство да направиш нещо добро, ама истинско, не просто, за да се отбие номера.

Хората бяха готови да отвърнат с добро за помощта – в една от палатките, невероятно мизерна, докато с Елена Андонова разнасяхме брошурите с правата на бежанците, дори ни поканиха на чай.

Майките с деца на ръце не можеха да носят сами всичко и им помагах за бебета, докато те търсеха дрехи или обувки. Вчера държах в ръцете си поне 20 – 25 бебета, две от които заспаха, докато родителите им чакаха от опашките. Някои плачеха и аз като не знам арабски им пеех „Зайченцето бяло“. Тази сутрин се събудих с една сладка умора в ръцете от люлеене и носене на бебета – едно уникално усещане, което смятам да запомня и до го викам на помощ, когато не се чувствам добре.

Имаше много доброволци, които се занимаваха с децата – носеха моливи, фулмастри, топки, играчки, книжки за оцветяване. Мисля, че децата се забавляваха, но за мен босоногия спомен остана по-силен от усмивките им.

Даренията се раздаваха до късно – почти по-тъмно, като всички коли на плаца светеха с фарове, за да можем да се виждаме. Въпреки мрака, нямаше никакви инциденти. Подходът на уважение към личността, който наложиха „Приятели на бежанците“ даде своя резултат.

Накрая вече се раздаваше само грах и хляб. Раздаде се толкова хляб – сякаш беше поръчан в унисон с името на Харманли – „харман“ e равно място, където се е вършеело житото. А беше и Андреевден. Името на Свети Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба.

Полицаите също бяха безупречни – стояха на крака с нас цял ден, помагаха и дори някои се включиха в товаро-разтоварителните работи. Разказаха ни как работят почти непрекъснато, вече са спрели да получават пари за извънреден труд и на практика също като нас са доброволци.

Хората в Харманли продължават да се страхуват – там са останали само 10 000 души, които постоянно живеят в града, притесняват се, че ако се изпълнят плановете за 5 000 души, които да живеят в центъра, това ще ги застраши.

Въпреки това, който харманлия е влязъл в центъра и е видял хората и мъката – веднага се е хванал да помага и да дарява.

Възмущават се, че за строителните работи в центъра е наета фирма от Кърджали, а не местна. Казват, че била спонсор на ДПС и за това. Дали е така не знам. Но е факт, че хората в Харманли искат също да имат работа и са готови да прекрояват живота си с новата реалност – бежанците, ако има интеграционни програми, които да им създадат и на тях работни места.

В акцията се включиха Гражданска инициатива „Приятели на бежанците“, Фондация „Глас в България“, Асоциация на Свободна Сирия, Демократична логистична подкрепа, частни дарители от Виена, Малтийския орден в България, СОУ „Иван Вазов“ – Стара Загора, НГПИД“ Дечко Узунов“ – Казанлък, частните компании Бебелан, издателство „БАРД“, което осигури детските обувки, SPACE TRANCE, която осигури единия камион, Фондация „Интелдей“, частни дарители и доброволци от Хасково, Варна, Стара Загора, София.