shareit

BIRRA

| от |

Никога не съм разбирал възмущението на част от хората (не всички, разбира се) от оригването след чаша хубава бира. Дали от погнуса, дали от някаква културна притвореност, често обръщат глава настрани.

1000x507

Истината е че това е удоволствие, което може да разбере само зажаднелия за газираната кехлибарена течност. Не е задължително да е общ работник, за да изрази по този начин задоволението си от утоляващият жаждата еликсир. Уригването, като израз на задоволство от добрата храна или питие от памтивека, не само сред турците, но и сред такива деликатни хора като японците. А за културата и възпитанието на последните, няма какво да си каже.
Бирата често е подценявана като едва ли не, питието на простака, футболния хулиган или мързеливеца, излегнал се пред телевизора с чаша в ръка. Въобще някакъв елемент от образа на кофти копелето, на ред-нека и селяндура. Това е несправедливо.

Всъщност живителното питие съпътства битието ни от най-дълбока древност, още от египетски времена, ако трябва да вярваме на историците. Първата такава е била добивана в някакви делви или амфори, където микстура от жито и залци хляб е ферментирала до наякаква мътна течнот в непосилната египетска жега. Резултата бил задоволителен и египтяните с удоволствие са я консумирали. Не знам, но на мене ми звучи гадно, представям си я като попара, която надали бих вкусил. Може би и от там идва жаргонното и название „течна баничка”, придобило гражданственост чак 5000 години по-късно.
Виж, съвременната е друго нещо, или друга бира както се казва. Сега светът познава хиляди разновидности. Ейлове, лагери, бокове, ламбици, с горно и долно ферментиране и какви ли не цветове и вкусове. Има дори и една перверзна форма, известна като безалкохолна бира. Звучи като девствена проститутка, но хората си я пият. Особено шофьорите. Всъщност най-вече те, защото трудно можеш да си представиш че нормален човек ще пие подобна пикоч доброволно. Всъщност има и една друга разновидност, детайлите, около чието производство предзвикат леко гадене. Става въпрос за централоамериканският аналог на бирата, известен като „чича”. Технологията на производство е особено гадна. Възрастни жени с по няколко зъба в устата, дъвкат царевични зърна и плюят в кофа току пред себе си резултата. Когато кофата се напълни, я оставят на въздействието на ензимите. Човешката слюнка съдържа амилаза, която разгражда нишестето от царевицата до монозахариди. За да стимулират процеса, варят бъркоча в глинени съдове. От там нататък, думата има алкохолната ферментация. Когато преценят че микстурата е доволно ферментирала, прецеждат сместа през тръстикови кошници. Хора със затъпени повръщателни рефлекси, разправят че получената „бира” била епична. Лично аз не бих опитал. Ако трябва да избирам, предпочитам египетската версия. Всъщност, ако трябва да съм честен, предпочитам съвременните. Никой не е дъвкал и плюл в чашата ти, стига да не е ядосан сервитьор или барман. Това ме подсеща за една случка от преди няколко години. Бях в Рим на конференция. След протяжните говорилни, мисълта за студена бира ме докарваше до състояние на абстинентност. В момента, в който панелът свърши, излязох на улицата и тръгнах, оглеждайки се за най-близкия бар. Намерих един, който беше в сграда от времето на Борджиите, на „Виа Кончилициано” на 200-300 метра от базиликата „Свети Петър”. Тъкмо седнах и ухилен сервитьор с визията на Франк Запа дотърча отнякъде и с лека чупка в кръста и заметнат хангел* на лявата ръка, попита какво ще обича „Сеньор доторе?”* Казах му че бих изпил една бира и го попитах, каква бира предлага заведението? Той отговори че притежават чудесна наливна италианска бира. Попитах го каква марка е? ”Туборг!” – беше невъзмутимият отговор. Махнах с ръка и му казах да ми донесе. Човекът гъвкаво се изнесе към бара пеейки си: „Уна бирра, сеньоооорррр…” заплитайки думите на поръчката в някаква позната само нему ария. Явно беше атракцията на кръчмата, защото няколкото добре сложени англичанки на съседната маса го загледаха с възторг. Явно лошо му се пишеше, доколкото имам впечатление от женската част на Албиона. Отколе известна е слабостта на англичанките към италианците, може би защото превъзбудениет англичанин приличал на импотентен италианец, както гласи една поговорка по темата.

1una-birra-al-bar-del-porto-a22364834

Докато си мислех тези глупости, Запа се зададе с потна халба бира в поднос, високо вдигнат над главата и доста ловко избягвайки опитите на англичанките да го пляснат по задника. Той продължаваше да си пее как носи „уна бирра“ на сеньора и с неописуем жест я сервира на масата пред моя милост. След този цирк, се почувствах задължен да му направя някакъв комплимент и му казах че пее като Фаринели. При което физиономията на нашия човек изстина и ме погледна със злобна гримаса: „Ти си Фаринели!!!”, изстреля той засегнат. Тогава всъщност се усетих че тези ка докачливи на темата топки, защото както е известно прочутият оперен певец е бил кастрат. Човека не разбра дебелашкия ми хумор и помисли че го наричам евнух. Реших да не поръчвам втора бира, защото рискувах да изпия някоя италианска „чича”, забъркана на базата на „Туборг” с храчките на тоя мазник. И хубаво, защото не ми се даваха нови 8 евро за плюнки. Когато му оставих десетачката и станах, реших да отида до тоалетната. Тогава разбрах смисъла на максимата, че пиейки бира, всъщност инвестираш в тоалетната. В моя случай десетте евро изтекоха бързо и изчезнаха с водата от казанчето в прочутата римска „Клоака максима”, първият известен на цивилизацията мръсен канал.

Иван Петрински

 
 
Коментарите са изключени за BIRRA