shareit

България от моето детство – поезията на онези години

| от |

Автор: Хелън Декстър за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

След историята на Сара Лампърт за поредицата #100UKBG, днес поглеждаме към най-яркия спомен на Хелън Декстър за животът й в България.

Хелън Декстър израства в България. Родителитеѝ пристигат в страната за пръв път през 1955 г., след като подписват двугодишен договор да работят като учители по английски език. В крайна сметка остават 11 години.

И до днес Хелън има много силна емоционална връзка с България. Тя говори свободно български език и се завръща в страната през 1990-те години заедно със съпруга си Фил Декстър, също учител по английски език.

800px-River_Osam_at_Devetaki-500x333

„България от онези дни завинаги ще остане в сърцето ми!” – Хелън Декстър

Живях в България от 8 до 19-сет годишна възраст. Родителите ми подписаха двугодишен договор с Министерство на образованието през 1955 г., но останахме единадесет години… Трудно е да намеря думи, за да опиша романтиката на онези години – от снежните зими в Ловеч, през променливите пролетни дни с неспокойните води, придошли от топящите се снегове, прежурящите лета с джанки и плуването в река Осъм до вечерите, огласени от виенето на вълци в далечината, доловени след дълги разходки в планината. Нищо не може да опише магическата енергия на Балканите или дългите ваканции на тогавашния девствен и малко див черноморски бряг… Пренощуването в селски къщи, в които долавяхме миризмата на чубрица, през дългите ученически екскурзии, плуването навътре в морето и чистата вода на Черно море, прибирането късно вечер по софийските улици, миришещи на люляк, като тинейджър, и усещането за сигурност… до спомена как се сбогувах със София и приятелите ми, вървейки по улица „Раковски”, под топлото приглушено септемврийско слънце.

България от онези дни завинаги ще остане в сърцето ми! Красива страна, простички неща…