Апотеоз на водката
Сещам се за виц, който чух преди време в един доста мизерен рокаджийски бар в Хелзинки. Дървените маси бяха изчегъртани с нокти, ножове и зъби, a стените на тоалетните – покрити с мръсни рисунки и банални прозрения за живота и себепознанието от сорта на “Аз съм пиян октопод” и “Шведските футболисти са гейове”.
Бях се внедрила в групичката на шестима мъжаги, които празнуваха, “че Теро става на 18 и вече официално може да пие с нас”. Всъщност и преди рождения си ден пиел с тях, само че баща му черпел, сега вече това било задължение на самия Теро.
Та значи. Американец и финландец били приятели още от училище, но пътищата им се разделили след завършването. Един ден след цели 20 години американецът се появил на вратата на приятеля си с бутилка водка в ръка. Финландецът го поканил да влезе с безмълвен жест, отворил бутилката и налял и на двамата във водни чаши. Американецът вдигнал своята и казал: “Cheers!” А финландецът отговорил: “Дошъл си да говориш или да пиеш?”
Така де, когато на масата има бутилка с водка, и боговете мълчат.
На мен лично водката не ми е най-любимото питие. По скалата от 1 до 10 й давам 7. Или 7,5, ако съм в компанията на Вера и Ваня (които не са финландки, но по употреба на водка приличат много на такива). Особено ми се припива обаче като гледам филми, в които водката се лее в изобилие. Като например, “Сибирският бръснар”. Или “Отворени рани”. Всъщност припива ми се и когато отида в супера да купя храната за котката и охладена пъстърва с глава и уж случайно мина покрай стелажа с бутилките, наредени като нагиздени моми на пазар за булки в Стара Загора.
Пила съм всякакви водки. Тройно дестилирани, петорно дестилирани, оn the rocks, с добавки, чисти, с вкус на касис и на ванилия… А един от пътите, когато се натрових с гаражен продукт, водката имаше мирис на “Мистър Мускулу – гел водопроводчик”! Сипвали са ми водка за левче, както и от толкова луксозна бутилка с логото на Cavlli, че да се чудиш дали течността в нея е за пръскане зад ушите или за пиене.
Водката е иконично питие. Питие с дълга и интригуваща история. Част е от културното наследство на няколко народа. Има своя принос за личностното израстване на милиони хора по света. Както и за тяхното зачеване! Тя е в основата не само на хубавите джеймс-бондовски мартинита (“разбити, не разбъркани”!) и коктейли “Цезар”, но и на много от спонтаннтите житейски решения, които взимаме – без значение дали са тъпи или гениални. И да ме прощава Преслава, но не само тя си поръчва водка с утеха, когато положението скръцне.
А пътят, който водката изминава от времето на първата си дестилация до чашата на Преслава, е изпълнен с много перипетии и истории за завист, съперничество и дори насилие.
Хрониките твърдят, че първата дестилация се случва през девети век, но събитието е официално споменато чак през 1174 г. на страниците на един руски вестник. Поляците обаче също имат своите претенции за патент върху напитката, твърдейки, че са изпреварили руснаците с цели сто години. До ден днешен обаче така и не успяват да го докажат. Отначало водката се ползва главно за разтривки и като лекарство приемано перорално и чак през 14-и век изгрява нейната звезда на алеята на алкохолната слава. Един монах на име Исидор от московския манастир Чудов преценил, че е безсмислено да чака и се моли на Бог за щяло и нещяло. Затова запретнал ръкавите на расото си и се заел да експериментира с направата на своя версия на светената вода. Усилията му се увенчали с успех и, въпреки че дестилираната напитка била със сравнително слабо съдържание на алкохол (под класическите в днешни дни 40%) и доста скъпа, за кратко време се превърнала в голям хит в московските пивници. През 1751 г. с декрет, издаден от императрица Елизабета, водката получава официално признание, а държавата си присвоява правото на производството й.
Когато обаче държавният монопол е премахнат през 1863 г., цената й рязко пада и водката става достъпна дори и за най-окаяните и безпарични поданици на Руската империя. Тогава всъщност започва и голямото пиене. След Октовмрийската революция болшевиките конфискуват всички частни дестилерии в Москва, в резултат на което много производители емигрират. Един от тях се установява в Париж, създава свой бранд водка, която кръщава с фамилното си име, Смирнов. Само че с две ф-та накрая. Към момента това е най-продаваната марка в света. Вярваме го. Но пък ако разполагате с едни излишни 6 милиона и 280 хиляди лева, може да си поръчате и бутилка от водка Billionairе! Друга водка рекордьор, само че не по цена, а по градуси, е полската водка Spyritus. Нейното алкохолно съдържание е цели 96%!
Само че не е нужно да сте разточителни, защото и най-обикновената нашенска върши работа, ако искате:
– Да пиете здравословно. Колкото и оксиморонно да звучи това, факт е, че понеже се прави главно от вода, етилов спирт, картофи или зърно, крайният продукт съдържа изключително малко фюзелови масла. А това, както и фактът, че се филтрира през активен въглен, я прави една от най-чистите напитки в света. Водката е прекрасно средство за предотвратяване на инсулт и Алцхаймер. Освен това държи нивата на холестерол под контрол. Сега става ли по-ясно защо трябва да предпочитате водката пред антифриза?
– Да почистите дома си след купон, децата, домашните любимци или… след себе си, ако сте убили някого. Освен че е перфектното антисептично средство за дезинфекция на рани, водката се явява и перфектният почистващ препарат. Разбира се, жалко би било да се хаби за премахване следите от кръв и мозък, но пък криминолозите със сигурност ще бъдат затруднени на мястото на престъплението.
– Да запазите моделските си мерки. Водката е може би единствената алкохолна напитка с толкова ниско съдържание на калории в 100 мл – едва 231! “Ще желаете ли една салата с рукола и кедрови семки?” “О, не, за Бога, аз да не съм прасе! По-добре ми донесете една водка, мерси!”
– Да запазите цветята свежи за по-дълго време като прибавите водка към водата във вазата. Е това вече е безценен съвет за всички домакини, които френетично преписват рецепти от чужди тефтери за картофени пайове и постоянно висят в bg-mamma, за да си откраднат идея за почистване на петна от зехтин върху дамаска и ефективно лечение на тромбофлебит с народни средства.
И като за финал малко суха статистика. По последни данни в Русия годишно се изпиват по 1. 37 милиарда литра водка, което я прави най-големият консуматор в света. Пак по същите данни 30% от всички смъртни случаи в страната се приписват на завишената консумация на водка.
Да се пропиеш до смърт изобщо не е тема за шегуване. Но и да живееш с орлите като не пушиш, не пиеш и не ходиш по жени също не изглежда като голямо забавление. Истината както винаги е по средата. Така че, какво пък толкова … За Путину, за родину! Наздаровье!
