"Група 43" е малка антифашистка организация, в която членуват предимно евреи и е създадена в отговор на фашистката дейност във Великобритания след края на Втората световна война.
Фашизмът във Великобритания винаги среща съпротива, а възходът на крайнодесни движения след Втората световна война не остават без отговор.
В този контекст възниква "Група 43". Тя е създадена от разочаровани евреи и бивши военнослужещи, убедени, че не се прави достатъчно за противодействие. Между 1946 и 1950 г. организацията се превръща в активна сила, която системно осуетява опитите на фашистки групи да се утвърдят, допринасяйки съществено за техния упадък в следвоенна Великобритания.
По време на Втората световна война Наредба 18Б за отбраната позволява интернирането на всички лица, за които се смята, че представляват заплаха за страната, включително фашисти, но тя е отменена в Деня на победата от министър-председателя Уинстън Чърчил.
След това се появяват няколко фашистки партии, сред които най-значима е Британската лига на бившите военнослужещи и жени (BLESMAW), която е антисемитска и антикомунистическа.
Асоциацията на еврейските бивши военнослужещи се противопоставя на фашистката дейност. Въпреки това, пасивният ѝ подход предизвиква разочарование сред някои членове, които настояват за по-решителни действия. През февруари 1946 г. четирима мъже - Морис Бекман, Джералд Фламберг, Алек Карсон и Леонард Шърман - решават да вземат нещата в свои ръце.
Един ден след като попадат на събрание на партията BLESMAW, те се приближават до участниците, която води до физическа саморазправа.
След това е организирана среща, посветена на това как да се засили съпротивата срещу фашистката дейност. На нея присъстват 38 бивши военнослужещи и 5 жени - броят, който впоследствие вдъхновява името "Група 43". Участниците вземат решение да създадат радикална антифашистка организация, готова да отговори решително на крайнодясната заплаха.
С времето броят на членовете на "Група 43" нараства значително - до края на април 1946 г. към организацията се присъединяват около 300 мъже и жени. Те активно се включват в прекъсването на неонацистки събирания, атакувайки между шест и десет такива събития седмично. Сблъсъците се случват основно на улични митинги и други публични пространства, използвани за разпространение на крайнодесни послания.
Броят на тези събирания по улиците на Лондон нараства значително - от едно седмично събитие до по три-четири дневно, като много от тях са открито антисемитски.
Освен директните действия срещу събиранията, някои членове на "Група 43" се насочват и към уличните търговци, разпространяващи фашистка литература.
Тези, които не могат да участват във физическите сблъсъци, играят ключова роля като информатори - проникват в нацистки организации и събират разузнавателна информация. Един от тях дори успява успешно да се внедрява в BLESMAW.
Подемът на фашистката активност през 1947 г. води до засилване и на антифашисткия отпор. До средата на годината уличните събирания привличат все повече хора - средно около 2000 души присъстват на митингите на BLESMAW между април и октомври.
Постепенно тези събития стават все по-напрегнати, като улица Ридли Роуд се превръща в символично бойно поле със седмични сблъсъци между фашисти и антифашисти, наречени от мнозина "Битката за Ридли Роуд".
С течение на месеците фашистките събрания стават все по-агресивни и открито антисемитски, а употребата на оръжие - включително боксове, кошове и ножове - нараства значително. В отговор на нарастващото насилие, до октомври 1947 г. "Група 43" успява да прекъсне средно по петнадесет открити събирания седмично, включително и митингите на BLESMAW.
Дейността на други фашистки групировки подготвя почвата за завръщането на сър Осуалд Моузли, който още от края на войната действа зад кулисите, като внимателно избягва всякакви открити връзки с нацизма. През ноември 1947 г. официално е обявено създаването на Юнионисткото движение - организация, която обединява 51 фашистки групи, клубове и сдружения.
Юнионисткото движение се сблъсква със същата силна опозиция, както и неговите предшественици. През февруари 1949 г. среща на организацията е атакувана със сълзотворен газ от "Група 43", а наблизо е изгорено чучело на Моузли.
Месец по-късно е организирано шествие от Ридли Роуд, но е посрещнато от около 2000 протестиращи. Избухва насилие, при което тълпата хвърля различни предмети, включително бетонни парчета от земята. В отговор на ескалацията както от страна на фашистите, така и на антифашистите, вътрешният министър Джеймс Еде, под ръководството на британския премиер Клемент Атли, въвежда забрана за провеждането на шествия.
Въпреки усилията за изграждане на устойчиво движение, интересът към Юнионисткото движение постепенно затихва, а мащабните сблъсъци на събранията изчезват. Организацията не успява да се наложи, а нацистката активност започва да намалява. Това води и до упадъка на "Група 43", тъй като фашизмът е причината за нейното съществуване, а с отслабването му се променя и нейната роля.
Към януари 1949 г. в групата остават по-малко от една трета от първоначалните 300 членове, а през април 1950 г. тя се разпада окончателно.
