Често говорим за древни народи като гърци, римляни и египтяни, чиито открития са еволюирали и до днес и без които нищо нямаше да е същото. По-рядко се обръщаме към цивилизациите, населявали някога т.нар. Мезоамерика. Вижте осем изненадващи изобретения на инките, ацтеките и маите, които дадоха на хората едни от най-нужните неща.
Христофор Колумб може и да плава в търсене на злато, но това, което той и неговите последователи откриват, е нов свят, пълен с невиждани дотогава растения, животни и дори технологии. Цивилизациите в историко-културния регион Мезоамерика впечатляват новодошлите с всичко - от шоколад до мозъчна хирургия, като създават или усъвършенстват изобретения, които използваме и до днес.
Замразяване на храна
Преди всеки дом да разполага с хладилник, съхраняването на храната е било значително по-трудно. И все пак, без съвременните предимствата на технологиите, инките първи успяват да създадат метод, по който да съхраняват храна за по-дълъг период от време.
Тази древна технология е известна още като сублимационно сушене.
Сушенето чрез замразяване е метод за консервиране, който позволява на храната да запази голяма част от първоначалния си вкус и хранителни вещества.
За инките сублимацията е практичен начин за запазване на основна храна - картофите, като се използва уникалният климат на Андите. Сушенето чрез замразяване не само позволява картофите да се съхраняват за дълъг период от време в случай на суша, но и ги прави по-леки и по-лесни за транспортиране, идеални за войниците на път.
Фермерите в Андите излагат картофите да замръзнат през нощта, а след това ги дехидратират на силната слънчева светлина през деня. След като този процес се повтори няколко пъти, картофите се смачкват, буквално се стъпкват и преминават през още няколко кръга на замразяване и дехидратиране. Резултатът е консервиран продукт от картофи, които се рехидратират в супи или други ястия, или се смилат и се използват като вид брашно.
Мозъчна хирургия
Нещо толкова деликатно като мозъчната хирургия изглежда невъзможно без съвременната медицина, да не говорим за хигиената. Въпреки това примитивни операции тип мозъчна хирургия са извършвани още преди 5000 години.
Една от цивилизациите, които не само извършва мозъчна хирургия преди хиляди години, но и я прави редовно и добре, е тази на инките. В днешно Перу са открити повече черепи с трепанация, отколкото където и да било другаде по света, а процентът на успеваемост на тези операции е сред най-високите за всяка древна цивилизация, извършваща тази процедура.
Трепанацията е широк термин, който включва пробиване, остъргване или изрязване на черепа по различни причини. Без антибиотици или анестезия това в най-добрия случай е кошмар, а в най-лошия - смъртна присъда. Но инките не само използват тази практика редовно, но и я усвояват до толкова добре, че можем да кажем, че са били висококвалифицирани.
Археологическите данни сочат, че тази практика е усъвършенствана с течение на времето. Открити са черепи със следоперативна трепанация, което показва, че хирурзите на инките изучават анатомията, за да подобрят процедурата. С разширяването на познанията им размерът на направените дупки се свива и техниката се измества от пробиване на черепа към по-малко рисковано, постепенно изстъргване или "набраздяване" на костта, което намалява вероятността да се пробие защитната мембрана около мозъка. Мястото на разрезите също се отдалечава от областите на черепа, които е най-вероятно да предизвикат силно кървене.
Инките също така имат широки познания за лечебните билки, които може да са използвани за обезболяване на пациенти и евентуално за предотвратяване на инфекции. Въпреки че няма преки доказателства, които да свързват тези билки директно с процедурата по трепанация, има сведения, че инките употребяват листата на кока като локално обезболяващо средство, кората на хининовото дърво за понижаване на температурата и ферментирала царевична бира, като псевдоанестезия за предизвикване на безсъзнание.
Дъвки
Различни култури развиват практиката да дъвчат вещества от растителен произход, включително древните гърци. Съвременната дъвка обаче дължи своето съществуване на империята на ацтеките и дървото саподила, разпространено в района Мезоамерика и Карибите.
Когато е наранено, дървото саподила отделя лепкава смола, която покрива и защитава увреденото място. Ацтеките, както и маите, развиват практиката да я събират и дъвчат. Смолата има леко сладък вкус, а понякога я смесват с допълнителни съставки, за да подобрят текстурата ѝ.
Дъвченето на дъвка в империята на ацтеките не е практика, която може всеки да си я позволи. Макар че се прави за освежаване на дъха и почистване на зъбите, социалните норми определят кой и къде може да дъвче. Според испанските летописци през 16-и век само неомъжените жени и децата могат да дъвчат тази древна дъвка на публични места, без да бъдат осъждани. Омъжените жени имат правото да я консумират само когато са сами, а ако мъжете са видени да правят това, то те са строго осъждани за своето безочие.
Пуканки
Царевицата не е била тази, която познаваме днес. Тя произлиза от растението теосинт, което е одомошено. Растението има един-единствен "кочан", който е миниатюрен и съдържа само 5-12 твърди семена.
Коренните жители на днешно Мексико успяват постепенно да създадат растение с по-голям брой меки ядливи зърна чрез селективно размножаване. Но преди да успеят в това начинание, те измислят нещо, което векове по-късно се консумира във всяко съвременно кино.
Макар че суровото зърно не е годно за консумация и е доста твърдо дори за дъвчене, те откриват, че при нагряване в зърното се натрупва налягане, което води до неговото разпукване. Тези "напукани" зърна са годни за консумация и се превръщат във важен източник на храна, който продължава да бъде популярен дълго време, след като е отгледана по-мека и по-лесна за използване царевица.
Испанските колонизатори се сблъскват с пуканките за първи път, когато нахлуват в империята на ацтеките, където не само се консумират, но и се използват за украса и за церемониални цели. По-специално изглежда, че тя се свързват с бога на дъжда Тлалок, като се правят гирляндите и огърлиците, които се носят по време на празненства в негова чест.
Ярко червена боя
Без ацтеките може би днес нямаше да има яркочервения цвят. Преди 16-и век европейците използват червена боя, направено на растителна основа, което прави нюанса много по-блед. Испанците сигурно са много впечатлени, когато виждат ярко аления цвят, с който се обличат ацтеките.
Ацтеките правят боята от бръмбари кохинил - малки насекоми, които произвеждат червен пигмент, наречен карминова киселина, като естествен репелент срещу някои хищници. Вероятно откривайки това изкуство около 2-ри в. пр.н.е., ацтеките смилат насекомите, за да ги използват като естествен източник на червена боя, въпреки че за производството на само един килограм боя са необходими 70 000 насекоми кохинил.
Ацтеките използват багрилото за оцветяване на текстил, за рисуване на ръкописи, за козметика и дори като лекарство при проблеми с храносмилането и треска. Този пугмент се абсорбира най-добре с тъкани, изработени от животински влакна, а не от растителни като памук.
Испанците веднага прозират стойността на багрилото и започват да го изнасят за Европа, като същевременно пазят тайната на източника му, за да запазят монопол. В продължение на три века багрилото от кохинил заема централно място в тяхната икономика, тъй като се използва в одеждите на католическите кардинали и в униформите на офицерите от британската армия.
Гума
От автомобилни гуми до дизайнерски маратонки - каучукът е повсеместно разпространен днес, а изобретяването му обикновено се приписва на Чарлз Гудиър. Цивилизацията на маите обаче не би се съгласила. Древните маи и техните предшественици произвеждат и използват каучук хиляди години преди Гудиър.
Маите са известни със своите игрища, а отскачащата гумена топка е ключова за всяка игра. Най-старата известна е открита в Мезоамерика и датира от 1600 г. пр.н.е., което означава, че олмеките - по-малка цивилизация, която се припокрива с маите и се смята за един от техните предшественици - вероятно първи са създали гумата. Всъщност "олмек" произлиза от думата нахуатл, използвана за тази култура, която буквално се превежда като "гумени хора".
Маите продължават практиката на церемониални игри с топка, като правят подобрения в естествения каучук, като това позволява той да се използва и за други цели, включително за обувки. По времето, когато пристигат испанците, в Северна и Южна Америка процъфтява голяма каучукова индустрия, която произвежда хиляди каучукови топки всяка година, както и други стоки.
Естественият каучук, използван за пръв път от коренното население на Мезоамерика, произхожда от каучуковото дърво Castilla elastica или Panama. В първоначалния си вид сокът или латексът от дървото е лепкав и става крехък, когато се втвърди. Този сок се смесва с друг - този на цветето Лунна лоза, което създава и каучука.
Съвременните изследователи пресъздават тази оригинална рецепта на маите, отбелязана от испанските летописци, и установяват, че регулирането на съотношението между латекса и сока води до създаването на каучук с различни свойства, включително по-слабо пружиниращ и по-издръжлив, който може да е използван за обувки. Испанските записи сочат, че местните жители носят сандали с гумени подметки, въпреки че не са открити археологически доказателства за древни джапанки.
Стадион
Игрите с гумени топки, които маите играят, са също толкова популярни сред тези древни народи, колкото днес е футболът в този регион на света.
Естествено, хората се нуждаят от място, където да играят и да гледат, и затова във всеки град от цивилизацията на маите има игрище, състоящо се от игрално поле, оградено от наблюдателни площадки, където публиката може да гледа зрелището. Макар че тези древни майски "стадиони" не могат да се сравняват с великия Колизеум в Рим по размер и капацитет, впечатляваща е тяхната повсеместност. Само в древния град Чичен Ица археологията разкрива седем игрища за топка за население от 35-50 000 души.
Макар че игрите с топка имат религиозно и церемониално значение, те се играят и с развлекателна цел, като има доказателства за приятелски игри, които служат за забавление.
Първият шоколад
През 16-и век испанците откриват, че ацтекският владетел Монтесума консумира горчивата напитка, а маите и техните предшественици първи са измислят как да направят какаовите зърна годни за консумация.
Изследователите смятат, че какаовите зърна са били консумирани още през 1500 г. пр.н.е., а готварски артефакти от цивилизацията на олмеките преди маите показват следи от теобромин - химикал, който е уникален за какаото.
Как са открили удоволствието от шоколада, до голяма степен е загадка, тъй като в суров вид зърната са неядливи. Процесът на превръщането им в нещо, което хората с удоволствие консумират, е труден. След като бъдат извадени от шушулките на какаото, семената трябва първо да ферментират, след това да се оставят да изсъхнат, после да се изпекат и накрая да се смелят.
Цивилизацията на олмеките загива около 350 г. пр.н.е., но маите продължават делото им оттам, откъдето където са я прекратили, и за тяхната любов към шоколада се знае много повече. Писмените свидетелства на маите, както и рисунките, дърворезбите и други артефакти показват, че шоколадът играе важна роля в обществото. Той се използва при празненства и церемонии, а зърната служат като вид валута.
Шоколадът по времето на цивилизацията на маите обикновено не е подслаждан, но е популярен и широко консумиран. Въпреки горчивия си вкус той се пие като гореща пенлива напитка и понякога се е подправя с чили, канела, ванилия или други билки.
За маите шоколадът със сигурност не е храна. Той винаги се консумира като напитка. Лакомства като трюфели и бонбони се появяват дълго след завладяването от испанците, които споделят лакомството с Европа.
