Паул фон Хинденбург е уважаван военен герой, който става първият президент на Ваймарската република от 1925 до 1934 г. - период, изпълнен с политически и социални трусове в Германия.
Въпреки че е възприеман като символ на стабилност и не одобрява Адолф Хитлер и неговата политика, решенията и действията на Хинденбург като президент улесняват възхода на Хитлер до канцлерския пост, което в крайна сметка довежда до ерозия на демокрацията и установяване на нацисткия режим.
Паул фон Хинденбург е роден на 2 октомври 1847 г. в Позен, Кралство Прусия (днес Познан, Полша) в аристократично семейство. Започва военна кариера още на 11-годишна възраст, участвайки в Австрийско-пруско-италианската война през 1866 г. и във Френско-пруската война от 1870-1871 г.
През 1914 г. е повикан на служба, за да подпомогне германските усилия на Източния фронт през Първата световна война като командир на Осма армия и пряк началник на талантливия стратег генерал-майор Ерих Лудендорф. Тяхното партньорство е много успешно и Хинденбург ръководи серия от значими победи, най-вече в битката при Таненберг (1914 г.), която го превръща в национален герой.
През 1916 г. популярността му го издига до званието генерал-фелдмаршал и главнокомандващ на Германска имперска армия. Заедно с Лудендорф установяват де факто военна диктатура, отстранявайки кайзер и крал Вилхелм II. След поражението на Германия Хинденбург се пенсионира през 1919 г.
След подписването на Версайския договор на 28 юни 1919 г. Първата световна война официално приключва. В мирното споразумение се съдържат 440 члена, с които се налагат тежки наказания на Германия, включително репарации в размер на 132 милиарда златни марки (еквивалент на около 7,74 милиарда евро днес), което разтърсва из основи германската икономика.
Договорът разгневява милиони германци, а военните лидери прехвърлят вината за поражението върху политиците, които го приемат. Хинденбург се явява пред парламентарна комисия, разследваща причините за войната и поражението, където изчита предварително написано изявление, невярно твърдящо, че германската армия е била близо до победа.
Той подкрепя мита за "удар в гърба" (Dolchstoß), като обвинява първо либерално настроените политици като предатели. Освен тях, той приписва вина и на различни обществени групи в Германия и ги обявява за "нелоялни" - например комунисти, социалисти, профсъюзи, пацифисти, дезертьори. Хинденбург и други консервативни и военни фигури наричат "ноемврийски престъпници" (Novemberverbrecher) политиците с други убеждения и пренасят върху тях вината, че Германия е капитулирала, макар реално армията вече да е била в тежка криза. Това оправдание по-късно става мощен пропаганден инструмент за нацистите.
Този разказ се превръща в широко разпространена легенда, която подкопава легитимността на Ваймарската република, засилва националистическите настроения и улеснява възхода на екстремистки идеологии.
Ваймарската република се сблъсква със сериозни предизвикателства - икономическа депресия, вътрешни вълнения и политически конфликти. На 8 ноември 1923 г. Хитлер организира "Биреният пуч" - неуспешен опит за преврат в Мюнхен срещу правителството на Ваймарската република.
Превратът е потушен, а Хинденбург издава изявление, призоваващо за национално единство.
До 1924 г. планът "Дос" стабилизира германската икономика, намалява репарациите, инфлацията спада, а политическите разделения се смекчават. Хинденбург се кандидатира за президент, с цел обединение на Германия. Той е избран президент на Ваймарската република с одобрението на Вилхелм II, който е в изгнание и влиза в длъжност на 12 май 1925 г.
Въпреки малкото опит в политиката, военната му кариера и уважаваното му име го правят популярен избор. По време на президентството му образът на Хинденбург се използва като символ на Ваймарската република - неговата строгост и достолепие представят стабилност и респект, което помага за поддържането на крехките демократични институции в Германия.
Президентството му е белязано от деликатен баланс между демократично управление и постоянната заплаха от авторитаризъм, като насърчава помирението между републиканци, умерени монархисти и десни сили.
Между 1925 и 1928 г. Германия преживява относително икономическо възстановяване.
Въпреки това, след Краха на Уолстрийт през 1929 г. и последвалата Голяма депресия, Германия отново се сблъсква с икономическа криза и растяща безработица. Хинденбург изпитва трудности да формира стабилни кабинети и често управлява чрез укази, търсейки политическа стабилност. Това е идеалният момент за Хитлер и за неговия възход.
След като икономическата депресия засилва кризата и правителство в Германия пада, Хинденбург дава разрешение на канцлера Хайнрих Брюнинг да разпусне Райхстага през юли, което води до избори, на които нацистката партия става втора по големина. С намаляващото парламентарно сътрудничество, Брюнинг също управлява предимно чрез укази. Неговата дефлационна политика влошава икономическите трудности и предизвиква недоволство, от което нацистите се възползват.
Голяма част от обществото носталгично мечтае за имперския период, а продължаващото недоволство от Първата световна война и растящата безработица привличат хора към крайни партии като тази на неонацистите, които обещават лесни решения.
Хинденбург отново се кандидатира за президент, подкрепян от Германската партия Център, Германска народна партия (DVP) и Германска социалдемократическа партия (SPD), които го смятат за най-добрия кандидат срещу Хитлер. Докато Хинденбург изнася едно радиообръщение с призив за единство, Хитлер активно провежда кампания в цяла Германия.
По време на изборите Хинденбург отказва да позволи на нацистката групоровка Щурмабтайлунг (Sturmabteilung) да се появяват по улиците, уплашен от тяхното грубо поведение. Хитлер иска да предизвика хаос, който после да контролира, но също така се стреми да изгради образ на законопослушен политик, затова приема искането на Хинденбург.
Хинденбург е преизбран за президент през 1932 г.
Въпреки неприязънта си към Хитлер, нацистката партия се превръща в най-голямата сила в Райхстага след проведени избори през юли и ноември 1932 г., но не успява да състави мнозинство.
Хитлер настоява да бъде назначен за канцлер във всяко едно от правителствата, в което участва партията му. Първоначално Хинденбург отказва, но скоро Хитлер печели доверието му, обещавайки възстановяване на монархията след пълното възвръщане на германския суверенитет.
През ноември е постигнато споразумение между Хитлер и бившия канцлер Франц фон Папен за формиране на правителство с първия като канцлер.
През януари 1933 г., под натиска на съветници, които вярват, че това ще донесе политическа стабилност, Хинденбург с неохота назначава Хитлер за канцлер.
Осъзнавайки липсата на мнозинство, първото действие на Хитлер като канцлер е да поиска от Хинденбург да разпусне Райхстага. На 27 февруари 1933 г. Райхстагът изгаря при мистериозен пожар. Нацистите обвиняват млад холандски комунист - Маринус ван дер Любе - и използват случая, за да настроят обществеността срещу комунистите.
Хитлер убеждава Хинденбург да подпише Указ на Райхпрезидента за защита на народа и държавата, който му дава извънредни правомощия. Макар формално временни, те позволяват на нацистите законово да потискат политически опоненти, обявени за предатели.
През март Хитлер предлага Закон за извънредни пълномощия, който му дава диктаторска власт - позволявайки му да управлява с укази, без да се съобразява с Райхстага или президента. В атмосфера на страх и насилие законът е приет, а Хинденбург го подписва на 23 март 1933 г., с което ефективно се слага край на Ваймарската република.
Законът подкопава гражданските свободи, забранява опозиционните партии и проправя пътя към тоталитарна диктатура.
Хитлер осъзнава, че Хинденбург е единственото лице, което легално може да го отстрани от длъжност. Затова той демонстрира уважение и почит към него, като например преименува град в негова чест и изгражда паметна кула в Източна Прусия.
Състоянието на Хинденбург обаче се влошава и смъртта му става въпрос на време.
Предварително Хитлер подготвя закон, който му дава правомощията на канцлер и президент в едно. След смъртта на Хинденбург от рак на белия дроб на 2 август 1934 г., на 86-годишна възраст, Хитлер моментално се обявява за държавен глава и ръководител на правителството. Официално той вече е Фюрер. Това окончателно слага край на демокрацията и утвърждава Хитлер като абсолютен диктатор на Германия.
Наследството на Хинденбург е противоречиво. Някои твърдят, че той е подкрепял Хитлер и е допринесъл значително за подкопаването на демокрацията, докато други го виждат като марионетка, манипулирана от диктатора и обкръжението му.
Има и доказателства, че Хинденбург не е вярвал в демокрацията и е използвал авторитарни инструменти на властта, но не е притежавал достатъчна сила или решимост да се противопостави ефективно на Хитлер.
Въпреки това, неговото ръководство представлява ключов повратен момент в германската история, довел до разпадането на Ваймарската република и последвалите зверства на нацизма.
През последните години се провежда преоценка на ролята му - някои градове в Германия отнемат негови титли и почести. През февруари 2020 г. почетното му гражданство на Берлин е официално отменено, което показва продължаващото преосмисляне на неговата роля в историята.
